Сънливостта по време на виртуални срещи е резултат от липса на стимулация.

Нови изследвания показват, че сънливостта по време на виртуални срещи е причинена от недостатъчна умствена натовареност и скука. По-ранни проучвания предполагат,че умората от виртуални срещи е следствие от умствено претоварване, но нови изследвания от университета Аалто показват, че сънливостта по време на виртуални срещи всъщност може да е резултат от недостатъчно умствено натоварване и скука.

“Очаквах да открия, че хората се стресират при дистанционни срещи. Но резултатът е обратен – особено тези, които не бяха ангажирани с работата си, бързо ставаха сънливи по време на дистанционни срещи”, казва асистент Нина Нурми, която ръководи проучването.

Изследователите измерват променливостта на сърдечния ритъм по време на виртуални срещи и срещи лице в лице, изследвайки различни видове преживявания на умора сред 44 специалисти в областта на знанията в почти 400 срещи. Екипът на Aalto си сътрудничи с изследователи от Финландския институт по професионално здраве, в който стресът и възстановяването се изучават чрез монитори за сърдечен ритъм. Статията е публикувана в Journal of Occupational Health Psychology.

“Комбинирахме физиологични методи с етнографски изследвания. Наблюдавахме всеки субект в продължение на два работни дни, записвайки всички събития във времеви маркери, за да открием източниците на човешките физиологични реакции”, споделя Нурми.

Проучването включва и въпросник за идентифициране на общото отношение на хората и тяхната работна ангажираност.

Форматът на срещата оказваше малък ефект върху изследваните лица, които бяха силно ангажирани и ентусиазирани от работата си. Те успяваха да останат активни дори по време на виртуалните срещи. От друга страна, изследваните лица с нисък ентусиазъм и слабо ангажирани от работата си, намират виртуалните срещи за много уморителни. 

По-лесно е да се поддържа фокус при срещи лице в лице, отколкото при виртуални, защото последните имат ограничени познавателни сигнали и сетивен вход. “Особено когато камерите са изключени, участникът остава недостатъчно стимулиран и може да започне да компенсира чрез мултитаскинг”, обяснява Нурми.

Въпреки че подходящото ниво на стимулация като цяло е полезно за мозъка, извършването на няколко задачи по време на виртуални срещи е проблематично. Само високо интензивни задачи, като например ходене, могат да бъдат правилно изпълнени по време на виртуална среща.

„Ходенето и други интензивни дейности могат да повишат енергийните ви нива и да ви помогнат да се концентрирате върху срещата. Но ако се опитвате да се съсредоточите върху две неща, които изискват когнитивно внимание едновременно, не можете да чуете дали нещо важно се случва на срещата. Като алтернатива, трябва постоянно да превключвате между задачите. Наистина е тежко за мозъка“, казва Нурми.

Превод: Иванка Давчева

Източник: ScienceDaily  https://www.sciencedaily.com/releases/2023/10/231030110723.htm#

Направи дарение на училище!