Направи дарение на училище!
ВИОЛА (ит. viola ; нем. Bratsche; фр. alto; рус. альт) струнен лъковинструмент с малко по-големи размери от цигулка. Появил се е в края на XV век преди другите лъкови струнни инструменти. Настройва се на чистиквинти c-g-d1-а1. Тонов обем с—а3. За В. се нотира на алтов ключ (ДО),а за по-високи тонове — на виолинов ключ (СОЛ). Съществуват и старинни виоли — viola da gamba (наколенна), viola da braccio (ръчна), уviolad’amore (любовна) и др. В богатия репертоар за виолата са Симфония концерт за цигулка и виола с оркестър от Моцарт, концерти за от Телеман, Й. С. Бах, Хайдн и др., множество сонати и други произведения. В симфония «Харолд в Италия» Берлиоз е поверил солова“ 5 партия на виола. В партията за виоли звучи и скръбната мелодия «Вий жертвападнахте» в трета част на XI , симфония — 1905 г. от Дм. Шостакович.