Направи дарение на училище!

Автор: Радина Веселинова Пенчева, 23 години, Карнобат

Понякога се пренасям в света на въображението си, като си представям как се „сглобявам“, подобно на получовек-полумашина, как свързвам електроди към скалпа и прешлените на гръбначния стълб. Информация, под формата на нервни импулси, достига до коровите зони на главния ми мозък и множество сетива се задействат едновременно. Мозъкът е преобразен в склад за най-различна информация, от незначителна към теоретична и практическа. Човекът на бъдещето – свръхчовек, способен да заучава информация и да я съхранява подобно на машина, с бързи и безпогрешни рефлекси, но съхранил човешкото у себе си с пълната палитра от чувства и в същото време – издигнат до недостижимото съвършенство. Но достатъчно за тази фантазия… Лична утопия. За други – дистопия.

Науката е един постоянно развиващ се жив организъм, а учените са неговите клетки. Някои от клетките работят заедно и се разграничават като тъкани – развиват се различни направления и звена – химия, фармация, технология, биология и медицина и прочие. В духа на тази философия виждам себе си като една отделна клетка, на пръв поглед незначителна, но хей, една клетка върши немалко работа. Що се отнася до историческите примери за гениите, например Тесла, Нютон и Айнщайн, една клетка може да заема функцията на цял орган. Далеч не се отнасям във фантазиите си. Не виждам себе си редом до тези велики мъже и то не защото съм жена. Виждам себе си в друга светлина. Моя лична мисия е да бъда свързващо звено между дебрите на науката и обществото. Изпитвам потребност да информирам обществото за научните постижения и новостите в науката, за отпадналите клишета и масовите заблуди, създадени от медията или от някой дезинформиран човек, събрал последователи. За да прогресира едно общество, не бива да бъде невежо и неинформирано, особено що се отнася до науката. Личният ми интерес е насочен към метаболитните и репродуктивни проблеми. Имам желание за теоретична и практическа работа в тази насока, както и разпространяването на научна информация от тази област във форма, разбираема от масовия читател, който едва ли е запознат със сложни биологични термини.

От гледна точка на здравето, мисля че колкото по-добре информирани са хората, толкова по-здравословни и адекватни избори биха направили, било то за себе си или за близките си. Живеем в епоха на свръхконсумация, която води до свръхсатурация и като следствие множество здравословни проблеми – затлъстяване, диабет, репродуктивни проблеми, метаболитни проблеми. Когато идва желанието за сваляне на тегло, се наблюдава “втурване” към всевъзможни глупави диети, някои абсурдни, други не съвсем безобидни, дори често опасни. Един добре информиран човек би отхвърлил подобни “измишльотини“. Родителите отказват да ваксинират децата си, което създава предпоставка за масово възникващи епидемии и пандемии в бъдеще. Безразборното ползване на антибиотици води до бърза еволюция на бактериите – те стават резистентни – пореден проблем, пред който ще е изправено човечеството с прогреса на времето.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Проблемите, идващи от масовата дезинформация на обществото, създават други проблеми, които, от своя страна, създават допълнителни проблеми… докато не се стигне до един порочен кръговрат, от който на пръв поглед изход няма. За да не убивам надеждата, написах “на пръв поглед“, защото съумях да запазя оптимистичния си мироглед с мотото: “Всеки проблем има своето решение“. Гледайки в бъдещето през розови стъкла, смея да твърдя, че порочният кръговрат може да бъде прекъснат. Нишката от проблеми трябва да се къса още в самото си начало; заблудата трябва да се отстранява още в зародиш, докато не се е развила и придобила своята масовост. И макар тези думи да имат полъх на деспотизъм и налагане на контрол над информацията, която се предоставя и разпространява, нямам предвид подобно решение. Отговорността трябва да бъде разпределена между информиращите обществото, между самото общество и индивида като градивна единица на обществото. Ако по-голяма част от обществото е добре информирана, дори една градивна единица да “създава хаос“, космосът в цялото би бил съхранен, тъй като погрешна и абсурдна информация не би се разпространявала и просъществувала в подобно общество.

Не подценявам способността на хората да възприемат и анализират дадена информация и мисля, че е въпрос на избор и, за съжаление, една от опциите е невежество. Затова любовта към науката трябва да се възпитава у децата, информацията да се поднася по разбираем и интересен начин, за да създадем поколение не само от учени, но и от хора със заинтересованост и положително отношение към технологията и науката.

Как си представям науката след 10 години? С една дума – прогрес. Искрено се надявам прогресът в науката да е редом със социалния прогрес, тъй като разминаване би довело до задълбочаване на проблемите, които наблюдаваме в настояще. Науката диша чрез мен и аз дишам чрез науката – колко поетично.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!