Великденският остров, наричан още от местните Рапа Нуи, е считан за мистериозно място още от първото стъпване на европейците там през 1722г. Ранните посетители преброили населението – 1500 – 3000 човека. Това изглеждало доста странно на фона на деветте хиляди огромни статуи, разположени из цялата територия на острова. Как такова малко обществото е успяло да построи, пренесе и издигне тези огромни каменни фигури?

Ново проучване, публикувано в Frontiers in Ecology and Evolution, се надява да разреши тази загадка. То изчислява максималния брой жители, което островът би могъл да поддържа по време на разцвета си.

„Въпреки своята изолация, жителите на Великденския остров са създали сложна социална структура и удивителни произведения на изкуството. След това последвала драстична промяна“ – твърди д-р Кедрик Пулстън, водещият автор на проучването, проведено в Калифорнийския университет на САЩ. “Опитахме се да напаснем едно парче от пъзела – да изчислим максималният брой на хората, преди спада. Оказа се, че островът е можел да изхранва 17 500 човека по време на разцвета си. Това число е много повече от приетото досега. Ако популацията е намаляла от 17 500 до около 3 000 (толкова, колкото през 18 век мисионерите са преброили), това хвърля друга светлина върху даваните досега предположения за максимален брой на населението – между 1 500 и 3 000 души.“

Предишни археологически разкопки предполагат, че туземците са били много повече от 1 500 – 3 000 човека дори през 18 век. Историята за жителите на острова остава спорна. Вътрешни конфликти и голяма екологична криза, по време на която много от ресурсите били изчерпани, довели до драстичен спад на популацията.

Плустън и колегите му изследват земеделските особености на острова, за да изчислят капацитета на хора, които той може да поддържа.

„В проекта, финансиран от Американската научна фондация, участват наистина добри изследователи – археолози, местен експерт по културата, специалист по почвите, биохимик и биолог на населението. Тяхната цел е да представят пълна картина на Великденския остров, преди контакта с европейците“ – обяснява Плустън.

„Подробно проучихме картите, взехме проби от почвата на различни места, поставихме метеорологични станции. Използвахме модели на населението и поставихме приблизителна оценка на количеството продукция на картофи. Когато имахме съмнения за някой от тези фактори, изработвахме различни сценарии, на база на потенциалната му стойност.“

Учените открили, че 19% от територията на острова може да се използва за отглеждане на картофи – основната култура на Рапа Нуи. Като използвали данни за това как демографията зависи от количеството продукция, те изчислили броя население, който островът би могъл да изхранва.

„Резултатът от изследването предлага широк диапазон стойности на максимален брой население. За да изчислят най-ниските възможни, трябва да се допусне най-лошият вариант. На база положението в другите полинезийски острови, 17 500 души население за тази територия изглежда напълно приемливо“ – допълва Плустън.

„Великденският остров представлява наистина удивително място. Той е пример за естествен експеримент на човешката адаптация, който е започнал, когато хората се разпръснали из островите на Пасифика. Сблъсъците им с различна околна среда довели до различни модели на поведение. Заради своите културни постижения и специфичната си екосистема, Великденският остров е наистина необичайно място. За нас остава загадка, но разнищването на тази загадка ни доближава повече до разбирането на човешката природа.“

Превод: Наталия Стоева

Източник: Science Daily

Направи дарение на училище!