Уникални микрофосили от метеорит дават силни доказателства за наличието на извънземен живот

Автор: Радослав Тодоров

Хипотезата за панспермията

Произходът на живота е един от най-фундаменталните неразрешени въпроси, стоящ пред човешкото познание, който винаги е бил във фокуса на нашето внимание, но така и не е намерил все още своя отговор.
Сред различните хипотези за неговото възникване отдавна е и тази за панспермията, според която зародишът на живота е бил случайно пренесен от неизвестно място в космоса, върху космическо тяло, като комета, астероид или метеорит, паднало преди милиарди години на Земята.

След откриването на космическите лъчения и пагубния ефект на радиацията върху живите организми, научната общност започва да става все по-скептична към тази теория. Но когато, върху оставените от мисиите Аполо на Луната сонди, са намерени живи земни микроорганизми интересът към панспермията постепенно се възвръща. Докато накрая получените през 2006 г. резултати от изследвания на вещество, извлечено от комета чрез сондата Дийп Импакт, неопровержимо доказват наличието в него на вода и прости органични съединения. С това откритие, на кометите започва да се гледа като на възможни “транспорти“ на живота из Вселената.


РЕКЛАМА:

***

Болшинството от учените все още са привърженици на възгледите, че животът се е зародил тук на нашата планета, движен изцяло от земните сили и условия. Освен това те критикуват теорията за панспермията, най-вече с мотива, че реално тя няма как да бъде тествана експериментално. А дори и да имаше начин и той да беше дал положителен резултат, пак няма как да докажем, че в действителност някога, преди милиарди години, се е случило точно така.
Отделно евентуалното доказване на тази теория, едва ли ще може да разкрие и каква точно е била искрата, предизвикала самото възникване на живота и кога и къде в необятния космос се е случило това. Но затова пък може да ни даде нови представи за произхода и естеството на живота, нови насоки за изследването му и нови, вече научно обосновани, надежди за търсене на извънземен живот, ако излезе, че самите ние сме наследници на такъв. Както и не на последно място – може да ни даде полезна информация за поддържането на живите организми в открития космос, което пък може да помогне за бъдещата му колонизация от човечеството.

 

Революционни открития

През втората половина на миналия век се случват няколко събития от изключителна важност за изследванията в тази насока. Едно от тях е докладът за откриването на доказателства за биогенни въглеводороди и относително големи количества частици с микроскопичен размер, наподобяващи фосилизирани водорасли, в два метеорита (представляващи въглеродни хондрити) – Orgueil и Ivuna CI1. След това идва съобщението, че в марсианския метеорит ALH84001, се съдържат доказателства за реликтна биогенна активност – полиароматни въглеводороди и възможни биогенни магнетити и нанофосили. Впоследствие и учени от Центъра за космически полети на НАСА и Палеонтологичния институт към Руската академия на науките (РАН) съобщават за откриването на микрофосили във въглеродния метеорит Murchison CM2.

Първите доклади тогава предизвикват доста остра негативна реакция сред астрономите, които категорично отхвърлят възможността в метеоритите да бъдат открити следи от живот. Такава реакция се наблюдава не само в САЩ, но и в Русия, където особено негативните критики идват предимно от астрономи, които като цяло са имали малък опит с микробиология, микропалеонтология и дори с метеорити. Въпреки, че дълги години преди това търсенето на изкопаеми останки в метеорити се смята едва ли не за табу, сега вече интересът към астробиологията бързо започва да набира популярност.

Съвременното търсене на микрофосили във въглеродния хондрит Оргей (Orgueil CI1) започва през 2004 г. с помощта на проби от него и хиляди изображения от сканиращи електронни микроскопи с висока разделителна способност, изследвани от учените от Лабораторията по радиационна биология на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, Русия. Също така е проведена eнергодисперсионна рентгенова спектроскопия на минерални зърна и микрофосили, включително и от много други въглеродни метеорити, чрез която да се разкрие елементния състав на много от тези микробни останки.

 

През септември 2021 г., в ОИЯИ в Дубна (Русия), екипът на БгНаука се срещна с част от учените, участвали в изследванията на метеорита Оргей и издали книга-албум с всички резултати, анализи и изображения, получени от сканиращите електронни микроскопи.

 

Изследването на Оргей сензационно разкри съвсем разпознаваеми и често изключително добре запазени останки от неизвестни микроорганизми. Откритите вкаменелости включват различни остатъци от вкаменени прокариоти (нишковидни цианобактерии и актиномицети); водни еукариотни микроводорасли (напр. диатомеи, празинофити и акритархи); протисти (напр. хоанофлагелати, алвеолати и тестатни амеби); и вероятно дори спори на гъбички.

 

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новия Брой 153 на списанието.

Подаряваме ти първите 53 стр. от брой 153 тук>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: