Направи дарение на училище!

Запитани за трудностите при стартирането на собствен бизнес, учените определят като най-сериозна трудност намирането на стартов капитал. Участниците в анкетата Накъде след научната титла на фондация Карол Знание са докторанти и млади учени, работещи в областта на инженерните науки, изкуствения интелект, автоматизацията и новите технологии. Всеки четвърти посочва регистрирането на фирма и свързаните с това изисквания като проблем. Точно толкова са и тези, които не биха предприели тази крачка поради липса на знания за интелектуалната собственост и авторските права. До известна степен опасенията са свързани с липсата на информация и добри примери. Почти 60% от анкетираните не познават практиките на университетите в Европа и САЩ да създават компании с участието на студенти, докторанти и преподаватели. Ако у нас има такава възможност, 80% казват, че биха обмислили идеята. Законът дава такава възможност, но ако в момента има подобни компании, те са изключения. Около 10% от анкетираните категорично заявяват, че биха участвали в стартъп с университета или института, в който работят. Точно толкова са и тези, които не биха участвали в бизнес отношения с научната си институция.

Колко от учените в инженерните науки са обмисляли по един или друг начин стартъп? Отговорът е: над 60%, като 38% казват, че идеята не им е чужда, но нямат представа как това да се случи, 25% са проучвали въпроса и са търсили целенасочено информация, 7% категорично заявяват, че имат намерение да започнат собствен бизнес, а 30% не са обмисляли никога тази възможност.

Всеки втори от учените не търси средства извън тези, които получава като възнаграждение или стипендия от съответния университет или институт, показват още резултатите от анкетата. Всеки четвърти лично следи възможностите за финансиране.

Нито един от участниците в анкетата обаче не определя като „Много добра“ връзката между българската наука и българския бизнес. Цели 80% твърдят обратното – не е добра, а всеки пети смята, че отделни фирми и университети имат сътрудничество, но това са по-скоро изключения.

Всеки трети от респондентите (31%) би търсил реализация в корпоративния сектор. Толкова от докторантите и учените биха направили това, ако имат възможност да продължат научната си работа. Само 10% са категорични, че не биха търсили работа в индустрията, а 28% казват, че няма да го направят, защото бизнесът не търси хора с докторска степен. Ако все пак предприемат тази стъпка, какво ще ги мотивира да го направят? За 34% – естеството на работата, за 29% определящо ще бъде възнаграждението, а 21% биха направили това при липса на други възможности.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Липсата на партньорство с бизнеса по време на следването и докторантурата за повечето учени създава неувереност за потенциална реализация на работата им. „Ако резултатите от научната Ви работа имат практическо приложение и според вас биха представлявали  интерес за бизнеса, как ще постъпите?“ – на този въпрос почти половината казват, че има много такива идеи, върху които работят учените, но на практика няма механизъм, по който те биха могли да се реализират. Въпреки това, всеки втори докторант или учен заявява, че ще продължи да работи по научната си тема, докато се стигне до нейното практическо приложение.

36% биха опитали да реализират работата си като намерят инвеститори и екип. Едва 7% смятат, че структура за трансфер на технологии в техния университет или научна институция може да съдейства. 15% заявяват, че в момента са в такава ситуация и не знаят как да постъпят.

Тези резултати са свързани и с липсата на информация за това как в съответния университет, институт или научна организация се осъществява трансфер на технологии. 42% отговарят, че не знаят, толкова (41%) казват, че не знаят дали има център за трансфер на технологии. Само 17% дават утвърдителен отговор.

Анкетата Накъде след научната титла се провежда за втори път преди подготовката на програмата Предприемачи в науката, която тази година е насочена към учени и докторанти от инженерните науки, изкуствения интелект, автоматизацията и новите технологии. Проектът включва предприемаческо обучение, което завършва с конкурс за бизнес проект с награда 30 000 лв. Първият отличен е лекар от ИСУЛ, който разработва иновативна идея за хапче-робот за неинвазивни изследвания на тънките черва.

Вижте интервюто с победителя в конкурса за бизнес проект, д-р Иван Лютаков.

Кога и как можете да кандидатствате в Предприемачи в науката, вижте тук.

Пълните резултати от изследванията, вижте тук.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!