Преди близо 5000 години египетският лекар Имхотеп изглежда разкрива при наблюденията си важни подробности за туморите: “някои станаха толкова големи, че се спукаха – и в крайна сметка изчезнаха”.
Уповавайки се на тези сведения в древните текстове, се предполага, че той е разработил радикален метод за лечение на рака. Той пронизва туморите на пациентите и след това изчаква да види дали те са намалели, казва пред The Scientist изследователят на рака Андрю Злоза от Rush University Medical Center в Чикаго.
По всяка вероятност този метод е бил прилаган при някои случаи. Без познания за имунната система на човека Имхотеп установява съществената връзка между тумори и инфекции. Подобни познания няма да се появят отново в научната литература чак до края на 20 век, когато костният хирург и изследовател на рака Уилям Коли започва да инжектира живи бактерии и по-късно бактериални токсини на хора със саркома. Въпреки че техниката на Коли постига известен успех при лечението на ракови образувания, тя скоро е изоставена в полза на нововъведената химиотерапия и лъчевата терапия.
Сега, когато имунотерапията привлича вниманието на изследователите на рака, Злоза и други учени започват все по-уверено да допускат, че Имхотеп и Коли може би са направили голям пробив в тази сфера. Те са използвали инфекции, за да активират имунната система на онкоболни и да я насочат към туморите, които тя да убие.
Наскоро Злоза и колегите му добавиха доказателствата за този подход с проучване на мишки, които са лекувани от рак с ваксина срещу сезонен грип. Инжектирането на ваксината, състоящо се от неактивирани грипни вируси, директно в кожни тумори, забавя драстично растежа на туморите и в някои от случаите намалява техния размер, съобщават учените.
„Обстоятелството че тази доста лека ваксина има толкова дълбок ефект върху имунитета срещу тумори е крайно изненадващо“, казва Томас Купър, дерматолог, който изучава лечението на тумори по кожата в Раковия институт Дана-Фарбер в Бостън, който не е участвал в настоящото проучване. “Ако резултатите се потвърдят и чрез клинични изпитвания върху хора, това може да предложи иновативен начин за насочване към определени видове тумори, които са изключително трудни за лечение, както и ракови клетки, които се разпространяват към други части на тялото.”
Злоза и неговият екип са съсредоточени само върху тези видове трудно лечими тумори, известни и като студени тумори, защото няма много имунни клетки, които могат да проникнат в тях. В сравнение с други тумори, при студените тумори има по-малък шанс имунната система да идентифицира наличието на ракови клетки, както и на всякакви други присъстващи имунни клетки, които по-скоро потискат, отколкото активират имунната система. Изследователите подозират, че инжектирането на свързани с грип протеини в туморите по кожата на мишките сигнализира на вродената им имунна система, че чужд интервент е навлязъл в тялото.
Според една от хипотезите на учените полученият имунен отговор, превръща студените тумори в горещи. В съответствие с тази идея, екипът открива, че лечението действа само когато грипните протеини се инжектират директно в кожните тумори. Инжектирането на живия вирус на грипа в туморите не засяга раковите клетки, вероятно защото вирусът не е в състояние да се репликира и да произвежда вирусни протеини в тези клетки, предполагат изследователите в своята статия. Инжектирането на топлинно пасивен вирус или вирусни протеини извън тумора – например в мускулите на мишките – също не се е отразило върху туморите.
Когато екипът инжектира грипната ваксина в туморите, дендритните клетки – войниците на вродената имунна система – заливат раковите клетки. Тези дендритни клетки започват да събират парченца от грипния вирус, наречени патоген-свързани молекулярни модели (PAMP), които стимулират провокирането на имунен отговор и обхващането на части от туморите. Когато дендритните клетки изкарват вирусни и туморни антигени на повърхностите си, за да привлекат Т-клетки, те могат да предизвикат атаки както срещу грипа, така и срещу раковите клетки.
“Още не сме го доказали, но мислим, че това което се случва е, че туморната микросреда така се превръща в имунен парник и по този начин се подпомага противотуморната реакция “, казва Злоза.
Екипът установява увеличаване на Т-клетките убийци, носещи рецептори за специфичен туморен антиген, предполагайки, че тези клетки наистина са били подтикнати да се насочат към туморните клетки.
Учените също демонстрираха, че когато мишката има два тумора, както лекуваните, така и нелекуваните тумори, растат по-бавно след инжектирането на грип в сравнение с туморите при нелекувани мишки.
„Това би означавало, че сте предизвикали адаптивен имунен отговор, специфичен за самия тумор“, и че противораковите Т-клетки циркулират през тялото, програмирани да го убият, казва имунологът Дейвид Мазопуст от Университета в Минесота, който не е участник в изследването. “Това би било важно в случаи, където туморът е метастазирал, което често се случва.“
За да види дали нещо подобно нещо ще се получи и с човешки тумори, екипът на Злоза имплантира в мишки човешки клетки от рак на гърдата.
Както се случва при тази форма на рак и при хората, туморите на мастната тъкан се метастазират в белите дробове на мишките. Точно както екипът установи при работата си с ракови клетки от мишки – грип, инжектиран в първичния тумор доведе до намален растеж както на този тумор, така и на всички метастатични белодробни тумори, които започнаха да се образуват.
Има обаче важна разлика между мишките и хората, която заинтригува както Злоза, така и Мазопуст. Лабораторните мишки никога не са били изложени на грип, но хората са, и много от тях се ваксинират всяка година срещу него. Това означава, че може да имат дълготрайни Т-клетки, които са програмирани да отговорят на неактивирания вирус, ако той се инжектира в тумори на човека. Мазопуст и неговите колеги са проучили дали могат да използват тази идея, за да се докоснат до адаптивната имунна система, като използват тези Т-клетки, базирани на вируси, бързо да се насочат към вирусни протеини, след като ваксината се инжектира и след това да стимулират и имунната система за насочване към туморите.
Със сигурност, при мишки с тумор, в които Т-клетките са били програмирани, да си спомнят за инфекция с определен РНК вирус, инжектирането на пептид от този вирус в тумора е активирало имунната система на мишките, за да се насочи към тумора, според Мазопуст и неговите колеги. Резултатът предполага, че при хората паметта на грипния вирус всъщност може да се добави към имунния отговор, предизвикан от вирусна инжекция в тумор.
Купър отбелязва, че изследването показва също, че лекарите биха могли да използват вирусна имунотерапия, за да повишат ефективността на друга форма за лечение на рак, инхибитори на контролните точки, за които се знае, че са по-малко ефективни при студени тумори.
“Когато терапията с контролна точка работи, има тенденция да действа при пациенти с горещи тумори, тумори, които вече са инфилтрирани с Т-клетки“, казва Купър. “Имаме голям интерес да превърнем студените тумори в горещи и тази работа по използването на противогрипната ваксина е една “добра първа стъпка към това“.
Източник: the-scientist.com
Превод: Радослав Тодоров
