Учени създадоха нановаксина срещу HIV и малария

963780_com_syringe2.jpg

(Материала е публикуван в 35-ти брой на сп. „Българска Наука“)

http://science.icnhost.net/migrate/sites/default/files/field/image/963780_com_syringe2.jpgИнженери от Масачузетския технологичен институт (MIT) са създали нов вид наночастица, която безопасно и ефективно може да доставя ваксини срещу ХИВ и малария.
 
Новите наночастици се състоят от концентрични мастни сфери, които могат да пренасят синтетични версии на протеините, обикновено произвеждани от вирусите. Тези синтетични частици предизвикват силна имунна реакция, подобна на тази, породена от ваксините с живи вируси, но се очаква, че те ще бъдат много по-безопасни, обяснява авторът на изследването Ъруин Дарел.

Подобни частици могат да улеснят учените в създаването на ваксини срещу рак, както и срещу инфекциозни заболявания.

Когато създават нова ваксина, учените се стремят да предизвикат най-малко една от двете основни имунни реакции на човешкия организъм – или да се активират Т-клетките, които атакуват вече заразените клетки в организма, или В-клетките, които отделят антитела, атакуващи вирусите или бактериите, попаднали в тялото.

За болести, при които патогенът се намира вътре в клетката, като ХИВ, е нужна силна имунна реакция от Т-клетки. Най-добрия начин те да бъдат провокирани е чрез инжектиране на убит или слаб вирус, но това не може да бъде направено с причинителя на СПИН, тъй като засега учените не могат да го превърнат в безобиден.


РЕКЛАМА:

***

За да не се налага да използват живи вируси, учените работят върху синтетични ваксини. Макар и да са по-безопасни, до момента те не предизвикват много силна реакция при Т-клетките.

Отскоро опитите са насочени към това ваксината да стане част от мастни частици, наречени липозоми. Те могат да предизвикат реакция в Т-клетките, като „опаковат“ протеина в частица, която прилича на вирус. Липозомите обаче не са особено стабилни, когато попаднат в кръвния поток.

Ъруин решава да опита да „опакова“ многобройни малки липозоми в концентрични сфери. Това прави структурата по-стабилна след инжектирането й. Веднъж след като наночастиците са погълнати от клетката, те се разпадат бързо и освобождават ваксината, като по този начин предизвикват реакция в Т-клетките. При експерименти с лабораторни животни учените успели да предизвикат силна реакция и след имунизацията до 30% от клетките убийци били активни към протеина във ваксината.

Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.slideshare.net/
http://www.eurekalert.org/


Европейска нощ на учените 2022 г.: