Трябват търпение и любов, за да си добър учител

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Любомир Казаков е преподавател по математика в ПГМТ „Проф. Цветан Лазаров“ в гр. Пловдив.

Практикувам тази професия, защото исках да работя нещо, което да ми доставя удоволствие и да не го чувствам като моя работа и като нещо уморително. Аз не исках такава работа, исках да го чувствам като нещо, което ме кара да живея всеки един ден и като се събуждам да чакам с нетърпение да видя какво ще се случи през новия ден.

Всичко стана случайно. Един приятел от София ме пита с какво се занимавам в момента и аз му отговорих, че си търся работа, но междувременно преподавам частни уроци по математика на децата на мои приятели. Той ми каза, че имал приятел, който участва в програмата “Заедно в час” и бил много доволен. След което аз малко като на шега реших да погледна за какво става въпрос, влязох в сайта на тази програма, видях нейните ценности и идеали, които търси в подходящите за тях учители. Реших че се вписвам и изпратих моя отговор на технияте модули, после се оказа, че те ме приеха. След като вече бях приет започнахме програмата за обучение – предварителна програма и след това програмата, която реално е свързана с обучението ни като преподаватели. Беше много вълнуващо, въпреки че два месеца бяхме плътно пред компютрите, понеже хванахме пандемичното време. Може би ако можехме да се видим наживо щеше да бъде по-голямо приключение, но в края на краищата бяхме пред компютрите от сутрин до вечер, това беше много динамично време, което изпита върха на нашите възможности като хора и като учители, които един ден би следвало да преподават в класната стая.

Всъщност когато свърши тази програма имаше голяма борба за работни места, знаете че много учители, които бяха изоставили тази работа тогава решиха да се завърнат към нея. Съответно когато дойдох тук трябваше да започна работа само 4-5 дена преди началото на учебната година и всичко беше много динамично, бързо трябваше да вляза в час – кое, кога ще преподавам, да си набавя учебници, да разгледам материала, който ни предстои. Освен това още с първата година ми дадоха клас, на който да бъда класен ръководител, което допълнително беше едно голямо предизвикателство за мен. Не съжалявам за това, защото динамичното време, в което бяхме заедно и голямата отговорност ми помогнаха да израстна като учител.


РЕКЛАМА:

***

Преди това съм се занимавал с производство на торти в домашни условия и все още поддържам такъв тип страница. Също така съм бил масажист, освен това съм завършил инженер хранително-вкусова промишленост в Университета по хранителни технологии в Пловдив, като специалността ми е Технология на напитките. Опитвал съм се да съчетавам тези неща с начина, по който преподавам, с ясното съзнание, че няма всички да станат технолози. Но да придобият разбиране какво от всичко това един ден може да им върши работа във висшето учебно заведение или дори ако искаш самостоятелно да изучаваш т.нар. тайни в производството на вино и пиво вкъщи. Така че всичко, което съм бил преди сега се опитвам да го вкарам по подходящия начин в средата ми с учениците и нашите уроци. Даже имаше един случай, когато им казах, че съм учил как се прави и уиски, а те поискаха да им дам някаква рецепта. Аз започнах и те така, както още не си бяха извадили тетратките, веднага се приготвиха да записват. Обясних им схемата за производство на уиски, как започва производството на малц, опушването на различните места и по различните времена. Те бяха изключително жадни за такъв тип знания, знам че няма да тръгнат да го правят веднага, но все пак беше доста интересно. Така че, макар и в час по математика, им дадох няколко отправни точки за това, което би могло да им трябва в областта на производството на уиски. Другото, което съм им обяснявал е свързано с производството на торти – как когато имаш консуматив, който не ти е останал в достатъчно количество за да го използваш, но вместо това можеш да направиш торта за 12 или за 15 човека и как да изчислиш всички останали консумативи, които ти трябват на базата на неточни количества. И им казах, че това е много практично, защото иначе биха го изхвърлили това количество вместо да го използват, като направят нещо по-голямо чрез промяна на всичките стойности в тази посока. 

Също така съм им обяснявам неща и от химията, която съм учил преди – колко практична всъщност може да бъде тя в живота. Как аз съм стигал до моменти, в които съм използвал химията в ежедневието си, говорил съм им за илюминации, фойерверки и как мога да ги науча на тези неща. Независимо че преподавам математика, всички тези похвати ми помагат в часовете да вкарвам ги учениците в тях, да ги интегрирам в процесите по математика. Това разбира се не е всеки ден, но понякога има моменти, в които мога да намеря такива ситуации и да ги използвам.В повечето моменти е трудно да задържиш вниманието на учениците върху това, което ти искаш. В повечето случаи те се вълнуват от други неща, опитват се да влезнат в ролята на жертви, че поради онлайн обучението те не са виновни за това, че не трупат знания при тези условия. Затова си говорим за критично мислене по-скоро в областта на това, че каквото и да четат, където и да го четат, могат да вземат от един източник едно, да отхвърлят друго и да могат да отберат информацията, която според тях е правилна, а не да отхвърлят изцяло даден източник, дори и той да не казва всичко правилно. Но за тези неща ние с тях си говорим повече в междучасията или когато хапваме заедно някъде извън час отколкото в самата класна стая. Просто още от годинита в образованието си назад те не са научени самите те да изискват от себе си да мислят. Така че тепърва работим в тази насока – да има повече комуникация и да се изговарят нещата, без значение от отправната точка.

Първото което “Заедно в час” ми даде като подготовка беше да успея да самоорганизирам себе си понеже аз по същество съм сангвиник и там една от най-големите ми борби е да започна нещо и да го довърша докрай. Беше ми много трудно понеже наистина, защото задача след задача валяха по време на самия процес на обучение в “Заедно в час” и там идеята и същността на обучението е да намериш правилен подход, тъй като не всичко се дава на готово, а ти сам трябва да изведеш някои от знанията. Едно е учениците да очакват един учител просто да излезе на дъската и да напише всичко наготово, а те само да го препишат; друго е да им дадеш ресурси, от които те сами да извлекат информацията, да се опитат да я подредят по някакъв начин и да сглобят картината. Която дори и да не е изцяло вярна, с малки корекции от твоя страна, с твоя помощ те да стигнат до генералните изводи за това, което ти би искал да ги научиш.

Другото което успях да хвана от “Заедно в час” е реорганизирайки себе си и своето свободно време, да приоритизирам живота си като учител и да свикна да жертвам повече от себе си отколкото в началото съм имал като перспектива или като желание.Станах учител защото винаги във времето когато съм имал такава комуникация с децата на моите приятели от различни възрастови групи, както и когато съм се срещал с възрастни хора, някакси съм усещал, че те се чувстват комфортно в моето присъствие. Нито аз, нито те са усещали някаква бездна между нас, винаги са се отпускали да говорим да комуникираме за нещата, които ги интересуват. Имало е мои ученици и деца на приятели, с които сме си говорили за най-различни неща, свързани с живота и това, което ме накара в един момент да взема това решение е, че се усещах комфортно в тази зона, усещах се ок и явно това е една от дарбите, които ми е дадена и реших да я използвам докрай. А пък училището е едно много подходящо място където ти да взаимодействаш с тия ученици и да ги водиш в посоката, която да предизвика не само техния академичен, но и поведенчески модел. Ние много си говорим за етика, говорим си за правилни неща от гледна точка на някакви морални модели в живота и ги коментираме тия неща. Вярвам че дори и в началото те да не осъзнават всичко, ще дойде време, в което те ще узреят и това, което сме посадили като семена в техния живот и като думи, те ще израснат и ще дадат плода си след време. Така че всичко е до време, затова ние трябва да бъдем търпеливи и да поливаме тези семена за да можем да ги видим след края на дадена година или випуск как разцъфват и дават плодове.
Това е, което ме накара да стана учител – искам да съм близо с тези деца и да им преподавам по един по-различен и по-красив начин математиката колкото и тя да е трудна за тях и да не е сред най-любимите им предмети.

Според мен има две много важни неща, на които човек трябва да си отговори, преди да поеме в една посока. Няма как да претеглиш всички плюсове и минуси за да знаеш кое е правилното в момента и кое не е. Основното нещо в избора на учителска професия е свързано с това дали обичаш да се занимаваш с деца, дали си търпелив и тук за мен е много важно за всеки един учител е да не търси да се бори с клоните на дърветата, а да търси корена на проблема. Защото има ученици, които по същество са умни, но имат проблеми в семействата си или примерно имат неправелна среда и ако ти сметнеш, че това е достатъчно да се отречеш от желанието ти да работиш с даден ученик, би следвало да има “смърт” във вашите отношения и ти да не можеш да му дадеш възможност да намери пътя, по който да срещне себе си в съвсем друга перспектива на живота, там където той може да бъде успешен. И за мен е много важно ако един човек иска да става учител е да може да си отговори на въпроса дали е достатъчно търпелив с недостатъците на хората около себе си, към по-малките, обича ли децата, обича ли да се занимава с тях и може ли да намира общ език. Така че удоволствието е голямо за хора, които не се държат абсолютно като големи с учениците, намират общ език с тях и им дават шанс да се чувстват, така сякаш и те могат да научат на нещо учителя. Тук идва втората точка, пред която трябва да се изправи всеки човек ако да стане учител, това е времето, което ще му бъде необходимо за да се подготви за всичко това. Може би през първите няколко години той трябва да инвестира по-голямата част от времето си за да научи себе си как и по какъв начин да преподава своята материя, на език, който е достъпен и интересен за тях. И въпреки, че може понякога нещо въобще да не им е интересно, все пак да могат да намерят някаква допирна точка при която, да могат да комуникират с учениците и да ги накарат да изразяват мнението и позицията си дори и конкретната материя на тях да не им харесва.
Така че трябват търпение и любов.

https://youtu.be/SdQDRa5JIEg