Термопилите (480 пр.н.е.)

480 г. пр.н.е. Гръко-персийските войни. Персия вече е покорила по-голямата част от земите на гърците. Все още независими са само Атика и Пелопонес заедно с няколко острова. Всички останали или са покорени от Ксеркс, или са му доброволно подчинени.
През това време придвижването на безбройни персийски войски е нещо обичайно за ландшафта на Елада. Според Херодот поведените от Ахеменидът Ксеркс пълчища наброявали над 2 600 000 души! По всяка вероятност „бащата на историята“ доста е преувеличил реалната цифра, но при всички положения персийската войска е била невъобразимо огромна за тогавашните времена. При преминаването на тази армия реките на Елада буквално били пресушавани от стотици хиляди гърла.
Срещу Персия остава да воюва единствено крехкият съюз между Атина и Спарта. Персийските войски вече са прегазили Тесалия и напредват на юг. Те решават да ги пресрещнат в теснините при стръмния морски бряг близо до остров Евбея. В този момент съюзниците не са в състояние да използват целия си военен потенциал, който така или иначе по никакъв начин не може да се мери с персийския. Във владенията на Спарта има над 250 000 роби (илоти), които трябва постоянно да бъдат надзиравани от войниците, а пък Атина изпраща само флот – доста по дребни и по-малобройни кораби от персийските.
В този труден момент спартанците успяват да изпратят към Термопилите едва 300 войника, всеки от тях си е водел и по няколко илота, като помощници и оръженосци, но и с тях общата сила не надхвърляла 1 500 души. Което е несъизмеримо с многохилядните вражески пълчища. Те потеглят предвождани от своя цар Леонид с ясното съзнание, че няма никакви изгледи за успех или оцеляване след сблъсъка. За това говори и факта, че 300-та избранника задължително трябвало да имат поне едно дете и вече да са изпълнили гражданския си дълг. Спартанците решават да се включат в това сражение едва ли не ритуално, те са готови на всичко дори и да се изправят пред всепомитащата военна сила на Великата персийска империя и да умрат защитавайки родината си.
Съвсем тесният процеп край стръмните скали обаче им дава предимство. Ксеркс няма от къде другаде да преведе войската си и провожда пратеник при стана на спартанците за да води преговори с тях, те обаче го посрещат надменно и високомерно като дори не му обръщат никакво внимание, държейки се все едно го няма. Това целенасочено оскърбление към Ксеркс означавало само едно – щурм на прохода!
На другия ден персийците се понасят в атака към теснините, но са посрещнати от безумно смелите спартанци построени в гъсти фаланги. Вихрените атаки на персите се разбиват една след друга в непробиваемата спартанска стена от щитове и насочени напред копия. Свирепите боеве се водят в продължение на целия ден, но спартанците не свалят гарда и отбиват абсолютно всички атаки на леката персийска пехота задръствайки прохода с трупове.
Това вбесява Ксеркс, който до преди това дори не е допускал, че самонадеяните защитници въобще ще дръзнат да му се противопоставят. На втория ден персите се понасят с още по-голяма ярост към позицията на спартанците, но разредения им боен ред и разнородните войници от леката пехота са покосявани като дървета след буря. Изпаднал в безисходица Ксеркс изпраща тежка пехота и кавалерия от своята специална гвардия предвождани от негови роднини и приближени, но и те са разгромени и избити от спартанците, както войниците така и някои от най-високопоставените лица в империята. Яростните сблъсъци стихват отново в края на деня, а Термопилите са затрупани от вече разлагащи се тела. Спартанците все още са без големи загуби, но умората от непрекъснатия бой си казва думата. На третия ден Ксеркс хвърля войските си в нови и нови масирани щурмове срещу непоклатимите спартанци. И в крайна сметка ги помита и преминава прохода с цената на чудовищни загуби в жива сила и цели три дни непрекъснати сражения. И главната причина за това е, че един грък-предател му показва тясна странична пътечка през, която част от персите успяват да заобиколят височините и прохода и да минат в гръб на спартанците. Чак тогава вече защитата е сломена и премазана. Разяреният Ксеркс заповядва да набият главата на Леонид на кол. Персите настъпват на юг.
При остров Саламин обаче персийската флота търпи поражение от три пъти по-малобройната гръцка флота. Гърция, която започва да излиза прекалено скъпо, а военната кампания все повече да зацикля, далеч не е единствения проблем на Ахеменидът, той решава да се върне обратно оставяйки пълководецът Мардоний с 480 000 войска да довърши походът. През следващата 479 г. пр.н.е. обаче той е разгромен от много по-малобройните гръцки войски при Палтея, които успешно се вклиняват в рехавите редове на армията му и го пленяват, заедно с всичките му военачалници. А паралелно с това гръцката флота за втори път разбива персийската този път при остров Самос и за всеобщо учудване завоевателния поход на Ахеменидите в Елада търпи пълен провал.

Автор: Радослав Тодоров (Warlord)

Тема във Форума! – http://bg-science.info/forum/index.php?showtopic=1138


Европейска нощ на учените 2022 г.: