Автор: Екатерина Ангелова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

Византийската императрица Теофано е една от най-обсъжданите и скандални жени на Средните векове, която преминава през пътя на блудницата, за да стигне до най-високите държавно-политически етажи във Византия. Нейният житейски път е забележителен заради активното ѝ участие в политическият и религиозен живот на империята. Тя е упражнявала огромни правомощия върху управлението на една от най-могъщите и влиятелни империи в историята на Европа във времена, когато жените са били лишени от политически права.

Теофано, с рождено име Анастасо, била византийска императрица и съпруга на императорите Роман II и Никифор II Фока. Била е и любовница на император Йоан Цимисхи. Името ѝ е било променено от Анастасо на Теофано, когато тя се омъжила за Роман II, единствения син и наследник на Константин VII Багренородни, който е роден през 939 г. Около 965 г. Роман по собствено желание се оженил за Теофано, която била дъщеря на кръчмар. Тя била много красиво момиче, за което византийският историк Лъв Дякон споменава, че била по-красива от която и да е друга жена на своето време. Това означава, че е пленила младия престолонаследник Роман, който се влюбил в нея. Теофано заемала титлата „младша Августа“ (младша императрица) и участвала в имперския церемониал заедно с нейната свекърва Елена Лакапина. Най-забележителният пример за участието на императриците в императорския церемониал при управлението на Константин VII е по повод приемането на Олга Киевска в Големия дворец в Контастинтонопол, което е станало вероятно през 958 г. По този повод императриците провеждат специален прием за Олга и нейната делегация в залата на Юстиниан II, на който Елена в качеството си на императрица седяла на големия трон на Теофил, а снаха ѝ на златен стол отстрани. Роман II заел престола през 959 г., когато Константин VII умрял. Имало е слухове, че Константин е бил отровен, които обаче не били доказани. Теофано опитала да накара Роман да премахне от двореца майка си и го убедила да изпрати петте си сестри в манастири. По този начин Теофано със сигурност изместила вдовицата императрица, която била силно наскърбена от прогонването на дъщерите си от двореца и завършила земният си път скоро след това на 19 семтември 961 г. С премахването на Елена Лакапина Теофано най-вероятно се е стремила да премахне нейното влияние върху доста незрелия Роман. Византийската императрица Елена Лакапина била дъщеря на Роман I Лакапин и съпругата му Теодора. Елена изглежда била наследила находчивостта и съобразителността на баща си Роман I Лакапин. През декември 944 г. Лакапин бил детрониран от синовете си Стефан и Константин и бил заточен в манастир. Причината за това е, че бащата на Елена настоял вместо от синовете си да бъде наследен от зет си Константин VII. На 27 януари 945 г. Константин VII успял да детронира братята на съпругата си и възвърнал едноличната си власт. Със сигурност Елена е взела участие в  заговора срещу братята си, като по този начин  тя останала единствената императрица в Империята.

Регентството на Теофано

Теофано и Роман имали поне три деца: Василий, вероятно роден през 958 г.,  Константин – през 961 г., и Анна, родена на 13 март 963 г., два дни преди смъртта на баща ѝ. Теофано имала по-голяма дъщеря Елена. Роман II уплавлявал империята по-малко от три години и половина и бил само на двадесет и четири, когато умрял. Императорът не бил толкова лош държавник. Той не странял напълно от държавните дела, но вземал своите решения главно под въздействието на съпругата си Теофано и на евнуха Йосиф Вринга. Това предизвикало определена отрицателна реакция главно от страна на военното съсловие, което започнало да крои планове за завземане на властта. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 138 на списанието>>

Безплатно ДЕМО – първите 40 стр. на Брой 138>>

Направи дарение на училище!