Citizen, както и Seiko, имат голяма колекция от часовници, които все още се продават само в Япония или в части от Азия. Seiko взе решението преди няколко години официално да започне продажба на много от своите модели от по-висок клас, като Grand Seiko, извън Япония. Citizen обаче са по-малко склонни да споделят много от своите японски продукти с останалата част от света. Един от най-готините звена на компанията Citizen е малък, спокоен офис в Токио, отделен от главния път, в тиха уличка. Това място дори няма официално лого Citizen отвън, а просто е обозначено с табела “Citizen Design Studio.” Тук, подбран екип от дизайнери създават визия за нови продукти на базата на местните културни влияния и манталитет. Много от тях се произвеждат като подбрани ограничени производствени модели с различни ценови диапазони, често до около 2 000 щ.д. Някои от тези модели, създадени в студиото, се включват в по-масовото производството на марката, а други остават чисто странични проекти, които показват, че марката не се страхува да опита нови неща или напълно се отклонява от установения за нея дизайн.
Японските марки като цяло, затова са и харесвани, не се придържат към строгите естетически дизайнерски езици, а по-скоро към функционалния дизайнерски език. Citizen, например, имат неизказаното правило, че часовниците трябва да бъдат полезни и удобни. Звучи просто, нали? Това е, но повечето други марки не мислят по този начин, тъй като европейците толкова лесно се промъкват в капана на формата над функцията. Всъщност това, което Citizen и другите японски производители на часовници като Seiko, Casio и др. са развили толкова добре, понякога е в ущърб на самите тях, тъй като с дълготрайни и издържливи часовници, потребителят не би си купил нов часовник дълго време. Например с помощта на технологии като соларна батерия, радиоконтрол или GPS синхронизация, те почти усъвършенстват изкуството на часовника, който никога не трябва да се коригира или да се сменя батерия. Удобството за потребителя е по-малко да се притеснява за своя часовник и винаги да може да разчита на него с възможно най-малка поддръжка.
На пръв поглед японските производители на часовници като Seiko, Citizen и др. притежават едни и същи неща, както и швейцарските марки, дори и по-добре. В зависимост от парите, които искате да похарчите, можете да получите часовник с различно качество и екстри. Повечето японски компании нямат проблем да предлагат широк спектър от продукти на различни цени – нещо, което западните потребители все още не са разбрали как да приемат. По същата причина, когато Toyota и Honda искаха да продават автомобили от висок клас в Америка и Европа, те трябваше да ги етикетират под новите марки Lexus и Acura. С достатъчно начетеност по въпроса, обаче, всеки ентусиаст може бързо да разбере, че има евтини, както и доста скъпи часовници на един и същ японски производител, като това се отнася и за трите гиганта Seiko, Citizen, Casio.
Абсолютен мит е схващането, че японските часовници се правят от роботи, а швейцарските часовници се правят на ръка. И двете страни обикновено смесват машинния и човешкия труд, особено когато става въпрос за марки, произвеждащи над 50 000 часовника годишно, като една стабилна компания произвежда доста по-голямо количество от това.
Трудно е да се предскаже как марките като Seiko, Citizen и и Casio ще реагират на ерата на смарт часовниците. И трите най-големи японски производители на часовници са произвели свои собствени Bluetooth свързани часовници, но никой още не е пуснал конкурент на Apple Watch или Android Wear и то по основателна причина. Те просто не искат да правят часовници, на които основните им клиенти, които са привърженици на стандартния тип, няма да се радват, така че не се опитват да победят никого до удар и по скоро инвестират сериозно в научноизследователска и развойна дейност за следващите иновации като същевременно внимателно наблюдават потребителското поведение. Така че определено ще видим японска часовникарска интелигентност в бъдеще, но когато има смисъл както за самите производители, така и за техните потребители.
