Направи дарение на училище!
Автор: Красимир Григоров – зав.отдел „Възраждане”, РИМ Враца
Филип Тотю във Втората българска легия
Славният хайдутин и четнически войвода Филип Тотю, личност с бурна и противоречива природа, безспорно внася неизменен колорит в национално-освободителното ни движение през Възраждането. По-известен е обаче със своето популярно прозвище, отколкото с истинското си име – Тодор Тодоров Топалски. Роден е на 10 април 1830 г. в махала Гърците до Вонеща вода. След като завинаги се прощава с учението в килийното училище при църквата „Св. Богородица” в Търново и терзийския занаят, той се посвещава на семейната търговия с добитък. Съдбата от рано го среща с неволите на робството и чуждия гнет, формирали у него чувството за правда и справедливост.
Първият му сериозен сблъсък с официалната турска власт е през 1851 г., когато при събирането на десятъка в селата Илиевци и Гръцката махала е наклеветен и отведен в Търновската кааза, откъдето излиза благодарение на застъпничеството на видни търновски търговци.
През 1853 г. за първи път раздава правосъдие, наказвайки със смърт Хасан Реджеп от с. Клеменча заради отвлечена българска девойка от с. Хотница с цел потурчване. Отново влиза в Търновския зандан, където е подложен на най-страшната инквизиция, която турският репресивен апарат познава. Когато първата мярка с превиване на колене върху навит синджир не помага, залагат на главата му конска торба с негасена вар, удряйки лицето му с пръчки и жигосвайки тялото му с нажежени железа. Мъченията не били в състояние да сломят духа и волята на безстрашния войвода, който планирал и осъществил първото и единствено бягство от Търновския затвор. Сведения за сензационното и дръзко бягство на храбрия комита дава Филип Симидов. Той и още трима затворници копаят денонощно под една дъска, водеща към стената на килията, а по време на дневната разходка изхвърляли незабелязано пръстта. В стихията на един проливен дъжд, дирите на Филип Тотювите другари се изгубват зад близкия дувар. Още през същата година Филип Тотю се задомява, а от брака му с Минка се ражда единственият им син, който взима за жена една от дъщерите на Бачо Киро.
През 1854 г. съдбата му отрежда трудния и мъчителен път на хайдутството. Той обикаля…
Цялата статия е публикувана в брой 112 на сп. Българска наука: тук!
Абонирайте се за списанието тук!