Направи дарение на училище!

Елица Цонева, Частно основно училище „Томас Едисън“.

Какво е STEM образованието и защо то е нужно в България?

Елица Цонева: STEM образованието е мултидисциплинарно образование, което комбинира в себе си много посоки и творчески начини за предаване на знания на децата. Вече стана модерно да се говори за този тип образование, а виждам че и държавата инвестира солидно в т.нар. СТЕМ центрове. Все повече се акцентира и от родители върху това колко е важно децата да навлизат по-отрано и да получават повече знания от такъв тип образование, което да ги насочи в един малко по-късен етап към сериозната наука. Дай боже да имаме все повече деца, които да се ориентират към сериозна наука, защото моите наблюдения в момента са, че младежите от една определена възраст нататък рязко губят своята мотивация и не успяват да запълнят с необходимите бройки специалисти много длъжности където имаме нужда. Така, че крайната цел на това образование, независимо ние как си го формулираме, е накрая ние да имаме някакви специалисти, насочени, мотивирани, които да правят наука и да се развиват в тази насока.

Венелин Николов: СТЕМ образованието е нещо много интересно, за мен то означава да сложиш децата в една творческа обстановка, където те да започнат да пипат неща и да правят неща. Реално това е нещото, което липсва на нашето образование. Иначе казано – да запалиш децата по тези сложни на вид науки, защото не е достатъчно просто да им се покаже на видео кое как става. Детето има нужда само да го направи и да експериментира. Предоставяйки един такъв инструментариум, детето ще започне да се сблъсква с физика, с математика, ще трябва да прави изчисления, с химия и с механика, която съм забелязал, че напоследък доста привлича децата. Предоставяйки всичко това на едно място вече можем да говорим за СТЕМ образование, но пак казвам – тук основната роля не е на учителя да покаже как се прави, а всъщност той да мине на заден план и да остави самите деца да опитат, да направят, да пробват, а той като един медиатор просто да помага отстрани. Но реално дигиталните науки са тези, които са вътре в основата на всичко. Тоест тези модерни дигитални технологии, които в момента все повече навлизат и се подобряват, това е ключът към СТЕМ. Използване на върховата технология за едни обучения и надграждане на децата по един нетрадиционен начин.

А можете ли да ни разкажете малко повече всъщност вие какво организирате като извънкласни занимания и не само?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Елица: При нас извънкласните занимания са фокусирани върху допълнителни часове, всъщност един допълнителен час в рамките на работния ден, по компютърно моделиране, т.е. това е блоково програмиране за деца във въвеждащи фази. И вече допълнително се опитваме да развиваме школи, като от 2 години насам имаме школа по роботика. Опитваме се малко по малко да развиваме някакви допълнителни технически работилници, които тази година успяхме да ги вкараме в учебните часове. Те включват придобиване на базови познания по работа с електрически уреди, поялници и т.н., колкото децата да придобият някаква представа. Става въпрос за деца от ІV, V, и VІ клас, които по принцип имат по учебна програма и предмети като информационни технологии, и технология и предприемачество.

Бихте ли ни разказали какво точно организирате и за интересния клуб по роботика, който ръководите?

Венелин: Ами при мен всъщност още от І клас започват хлапетата да учат роботика. Като ние казваме роботика, но те реално в началото започват да работят с обикновено лего – строят, пресъздават обекти, машини и др. В един по-късен момент започваме да добавяме и двигатели, започват нещата да се движат, лампички да светят и общо взето за І клас е това. Оттам нататък вече се вдигат нещата. Реално наистина имаме школи по роботика като всички започват първо с лего роботика и всеки започва сам да върви по своя път. Тоест всеки на различна скорост усвоява знания и в един момент, когато е усвоил достатъчно много, преминава към ардуино роботика. В момента в ардуино имаме проектни разработки, т.е. Нямаме сглобки на роботи, а готови механични машини за определена цел и дейност. Но освен това както при Ели, така и при мен има компютърно моделиране, водя го в ІІІ и в ІV клас, където вече започваме да добавяме платката Микробит, като в начало само го караме да свети по определен начин, след това започваме да добавяме двигателчета. Това още повече засилва хъса на децата да се развиват и да усвояват все повече знания.

Отделям обаче и специални часове, в които учат електроника. Още в ІV клас запояват елементарни ключодържателчета с готови елементи, но все пак се докосват до поюлника, запояват и усещат мириса на калай. В V и VІ клас вече са на програматорчета и вече на по-високо ниво сглобяваме най-различни платки. Но в повечето случаи всичко това се прави поекипно и децата са организирани в школи. Имаме школа по роботика, която включва всички тези елементи, тя е лего роботика, но децата там изучават дигиталните науки, преминавайки и през програмирането, през HTML, т.е. създават своя първи сайт още в ІV клас. Всичко това децата го изучават в тези часове, наречени Роботика, но реално това са си СТЕМ часове.

Венелин Николов (вляво), ОУ „Васил Левски“ – гр. Разград.

Какви са трудностите около организацията на всичко това и как го приемат родителите?

Елица: Най-голямата трудност, с която всички се сблъскахме беше ковид пандемията и онлайн обучението. Но фактът, че въпреки големия престой на децата вкъщи, ние сме намерили начин обучението да не прекъсва, означава, че сме се научили как да реагираме в такива ситуации. С много търпение, изчакване, обясняване на родителите каква е ситуацията. Иначе за СТЕМ обучението вече не се налага толкова да обясняваме на родителите какво е, те са наясно какво представлява и какви са предимствата му. Дори те самите настояват децата им от ранна възраст да се запознаят и докоснат до някакъв вид технологии или програмиране. При нас има тенденциозно голям брой родители, които искат децата им да вземат участие в състезания, включително и за деца в І клас.
Понякога има трудности с организирането на курсове, тъй като някои деца, на които в началото им е интересно сглобяването на лего, започват да се отказват когато материалът се усложни в горните класове. Защото съвременните деца са такива – свикнали да им е лесно и ако твърде много от тях се откажат понякога е трудно да съберем достатъчна бройка за даден курс. Тук съответно идва нашата роля на лектори и преподаватели – да говорим с децата, да ги мотивираме, да говорим и с родителите им и да им обясним колко е важно въпреки тази трудност детето да не се отказва.
По отношение на материална база, нямаме някакъв сериозен проблем с доставки и чисто материално с това, което трябва да осигурим. Проблемът в около 90% от случаите ни е мотивационен. Предполагам, че и Венелин ще сподели нещо подобно.

Венелин: Относно мотивацията – да, днешните деца са свикнали това, което не става по лесния начин, а касае малко повече усилия, ако могат да го избегнат. Но при нас има и такива деца, които в такъв момент сядат до другарче и му показват и помагат да се справи, което пък е положителна черта на това поколение.
Иначе ако трябва да кажа за проблеми, при мен най-трудното е финансирането. Все пак сме общинско училище и общината ти е дала някаква база и ти на тая база трябва да работиш, но има неща, които допълнително трябва да се разрастват. Да речем когато се увеличават децата. Четвъртокласниците ми например в момента са 22-а и когато трябва да преподавам електроника аз трябва да купя за всяко едно дете ключодържателче, защото в момента, в който то си го направи, няма как да му кажа: Добре, ама сега ще го разглобим, защото и другите трябва да го направят. Това все пак е първото нещо, което то създава, неговата първа технология. Така че това са проблемите при мен – предимно относно финансирането за консумативи и допълнителни части в процеса на проектите.

Тук можем да направим сравнение между вашите две училища, които са частно (Ели) и държавно (Венелин). Смятате ли, че от министерството биха били основният спонсор когато става въпрос за консумативи?

Елица: Сещам се за космическия лагер Спейс кемп, който също е един СТЕМ център, в който децата учат и биология и медицина на място. В България има съвсем малко стипендии, отпускани за деца, които искат да отидат в този учебен лагер. Но за моя приятна изненада се оказа, че в последните години отделните общини отпускат стипендии, които никак не са малки. Даже с една такава стипендия може да се купят материали за целия курс на Венелин и за всичките му 22-ма ученици. Казвам го като някаква степен за сравнение между сумите, които се отпускат от общините. И това е целево – общината си решава, че ще отпусне две или три стипендии за нейни деца и става въпрос за общини като Козлодуй, Добрич и други от не чак толкова големите. Така че според мен общините имат ресурс, който могат да отделят не само за космически лагер, но и за роботика. Защото бюджета на училищата е ограничен, хубаво е и министерството да отпуска средства ако е възможно, хубаво е и бизнесът да помисли как може да помогне, но и общините смятам, че имат някакви резерви, които също могат да се включат.

Венелин: Да, всъщност реално в момента общината го решава. Има пример за такива общини, аз гледам какво се случва в Бургас, там общината е на ниво, не само дигитализира, но и обучи доста голяма част от учителите да работят с тази техника. Трябва да участва и МОН и да са свързани нещата. Аз като ходя по международни състезания много се вълнувам как се случват нещата там и видях много добри практики. В една съседна Гърция например имат над 10 000 школи по роботика и това се финансира от сдружение. Това сдружение има свои правила, но то финансира роботиката във всички училища в Гърция. Така роботиката там се развива и то на доста високо ниво, правят и олимпиада по лего роботика. Като възрастта, от която тръгват, е още от детска градина.
Така че според мен трябва и тук да има някаква организация, дали ще бъде подчинена на министерството, но все някак трябва да тръгнат нещата и да се координират чрез някакъв орган.

Елица: Мога само да вметна един факт. Понеже гледах за отделните стипендии в различни малки общини, бях изненадана, че София, като най-голямата община, не отпуска нито една стипендия за въпросния лагер. Общините сами си решават какво им е важно и очевидно няма как да бъдат мотивирани да се включат.
Радвам се за гърците, че правят олимпияда, добре е да помислим и ние върху това и да вземем от техния пример. Също така искам да добавя и за доста доброволчески организации, за които поне аз знам. Една от тях е CoderDojo Bulgaria, която има ментори доброволци и клубове, където абсолютно доброволно и безплатно подготвят деца по компютърно моделиране, включително и за състезания. Аз между другото също съм ментор в такъв клуб и всеки ден след работно време доброволно готвя деца от нашето училище за състезания. Въобще колеги от цяла България работят доброволно по този начин, което е невероятно, но наистина не може да се разчита само на това. Но при мен е по-лесно, защото аз само преподавам, докато една роботика изисква много материали и съответно – финансиране.
Друго мое наблюдение, което искам да споделя е огромният интерес, който момичетата проявиха към роботиката в нашето училище и това да запояват с поялник. Понеже често се говори за ролята и участието на момичетата в СТЕМ, трябва да кажем, че ако не бяхме въвели курс по роботика в нашето училище щяхме да ги изтървем за каузата.

Венелин: Мога да споделя същите впечатления – и при нас много рядко се случва на момиче да не му се получи още от първия път ключодържателчето, някое диодче да не светне примерно, все нещо при момчетата не се получава. Може би това се дължи на по-творческия подход при момичетата и това, че те повече се стараят в училище. Докато момчетата подхождат малко по-инертно, бързат в повечето случаи и като ги обхване една еуфория… Така че наистина – подкрепям това мнение – в последно време момичетата наистина вземат връх в технологиите и тяхното сътворяване. Така че определено си струва това да се прави и те да продължават да се насърчават. 

Елица: Още нещо искам да спомена, понеже ние говорихме за доста източници на финансиране, но не казахме нищо за евро фондове и евро политики. Мисля, че причината да не го споменем и причината България да се справя толкова зле в усвояването на средства, които реално са отпуснати точно с тия цели, е защото първо ние нямаме информация. В България като цяло хората нямат много информация, нама и много хора с опит по кандидатстване и усвояване на одобрени средства. Така че трябва да се обединяваме хората с еднакви интереси в страната и да разглеждаме какви варианти има.
Тази година например има много голямо финансиране, за което комисар Мария Габриел беше организирала среща с представители от 30 училища от цялата страна, и точно на това и тя акцентира – тази година има много отпуснати средства. Затова тя призовава училищата да се поинтересуват и да видят къде и по каква линия могат да кандидатстват за тези средства.
Нашето макар малко и младо училище вече има подписани договори за сътрудничество с два университета и едно друго училище и нашата цел е да си помагаме за общи проекти, по време на онлайн обучението правехме дебати заедно, измисляме си някакви инициативи и т.н. Хората трябва да се обединяват за да защитават интересите си , защото за такива проекти едва ли едно училище ще успее да се справи само.

Венелин, вие направихте един доста интересен робот около Коледа, ваша ли беше идеята или на децата и вие ли им посочихте пътя, по който да я осъществят?

Тук е много интересно, много често когато предстоят такива празници винаги събирам децата и очаквам идеите да тръгнат от тях. Какво направих аз – влязох и казах: Добре, наближава Коледа, какво искате да направим? Оказа се, че децата най-много обичат да похапват и оттам вече нещата започнаха да се насочват. Това беше дело изцяло на четвъртокласници, те решиха да конструират машина, която да украсява меденки по един интересен начин. Но докато я направим протекоха много дълги опити докато се научим каква точно трябва да бъде сместа за да тече равномерно, с каква скорост да изтича, роботът как трябва да върти и мести сладкиша. Докато се настрои всичко това отне много време на децата. Отделно програмите – те видяха, че когато ръчно се правят програмите, става много трудно и започнаха да търсят моменти, в които самите програми да ги обединяват, повтарящи се действия да обединяват, да сравняват и т.н. Така че много сладки се изразходиха докато се настрои всичко това, но накрая децата си ги изядоха, защото в крайна сметка бяха вкусни. Но идеята беше да влязат в помощ на своите родители като направят такава машина. 

Аз обикновено им подхвърлям идеи, които те да реализират, но съм забелязал, че в повечето случаи те не взимат тези идеи чак толкова присърце, а им се иска да експериментират с нещо свое. Та оттам те решиха това да бъде една плоча, която да се върти, но впоследствие видяха, че само да се върти не е достатъчно. В началото правеха експерименти, при които течността отгоре да се движи, но видяха, че така стават още по-трудни програмите за създаването на роботчетата и решиха накрая тази плоча да може да се мести напред и назад, като по този начин вече могат да се изпълнят всички необходими движения.

Това наистина е нещо интересно, първо те имаха задачата да проучат какви сладки трябва да се използват, какви са рецептите за тях, в какви размери да се направят за да се събират на плочата на робота. Те като четвъртокласници не си даваха сметка, че малко или много роботът работи с батерия и тя в един момент започва да намалява тока, по различен начин се движат нещата и затова ги оставих сами да се потопят в работата, да пробват, да тестват, да видят, да го усетят и чрез експерименти да стигнат до правилните изводи как е най-добре да се направи. Реално ако бях им помогнал тази машина щяха да я направят може би за 2 до 3 часа, така изгубиха малко повече време, но пък им беше забавно. Но най-забавната част беше, че в края си похапвахме меденки.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!