Сърбия (ХII – ХV в.)

ХII в.
В началото на XII в, Сърбия е феодално разпокъсана. В края на века тя се превръща в силна държава, която включва източните и частично западните сръбски земи. Начело на обединената страна застава династията на Неманичите. Първият владетел от тази династия е Стефан Неманя (1168-1196 г.), първоначално васал на Византия.

1168—1196 г.
Управление на Стефан Неманя, крупен сръбски владетел, велик жупан на Рашка; основател на сръбската държава. Около 1170 г. преодолява съпротивата на братята си и завзема престола като единствен владетел на страната. Влиза в редица конфликти с Византия (1172, 1183 г.), в резултат на които присъединява областите Зета, Требине, Захълмие и Метохия. Като се възползва от преминаването през Сърбия на кръстоносците от Третия кръстоносен поход той разширява границите й на юг, а на изток превзема Ниш. През 1190 г. византийският император признава Сърбия за независима държава. През 1196 г. Стефан Неманя официално се отказва от престола и приема монашество. На престола поставя Стефан Неманич.

1217—1219 г.
Управление на Стефан Неманич, от 1196 Г. велик жупан, а от 1217 г. крал. Наследява престола на баща си Стефан Неманя. Провежда политика на консолидация и централизация. По време на управлението му Сърбия става напълно самостоятелна държава. През 1217 г. сключва уния с папа Хонорий III и получава кралска титла. Византия признава новосъздадената православна патриаршия в Сърбия (1219 г.). С помощта на гр. Дубровник („славянската Венеция“) Сърбия установява търговски връзки с италианските градове.

1321 — 1331 г.
Стефан Урош III Дечански, син на крал Милутин. През 1328 г. подписва договор с Дубровнишката република, откъдето получава оръжие за война с Михаил Български. При Велбъжд (дн. Кюстендил) той напада лагера на българския цар Михаил Шишман (1330 г.) и му нанася тежко поражение. Свален е от Престола от сина си Стефан Душан и е затворен; наскоро след това е убит.

1331 — 1345 г.
Крал на Сърбия е Стефан Душан, син на Стефан Урош III Дечански. При неговото управление Сърбия достига най-голямото си могъщество. Воюва с Византия, България н Албания и завладява Македония, Албания, Епир и Тесалия. През 1346 г. се коронясва в Скопие за крал на сърбите и ромеите (византийците). Няколкократно обсажда Константинопол, но липсата на флот му попречва да завладее града. През 1349 г. издава т. нар. „Законник“ (сборник от закони), с който феодалните отношения в сръбската държава са регулирани. С българската държава Стефан Душан установява приятелски отношения. Оженва се за Елена, сестра на българския цар Иван Александър. След смъртта на Душан сръбското кралство се разпада на няколко отделни, воюващи помежду си княжества.


РЕКЛАМА:

***

1371 г.
Коалиция от сърби, българи, италианци и унгарци оказва съпротива на султан Мурад I, който завладява Адрианопол (Одрин), завзема Тракия и откъсва Константинопол от останалата часг на Балканския полуостров. Край р. Марица съюзниците търпят поражение, в резултат на което Южна Сърбия пада под турска власт.

1389 г. — 15. VI
Голяма битка на Косово поле. Синът на Мурад I — Баязид, нанася на сръбските, българските и другите славянски съюзнически войски тежко поражение. Сръбският крал Лазар е пленен и по заповед на султана убит. Почти цяла Сърбия с изключение на крайдунавската част става васална на султана.

1459 г.
Сърбия е окончателно покорена от османците.


Европейска нощ на учените 2022 г.: