История на Хаджиоглу Пазарджик (Добрич)  тук…

Няма друг народ, равен на  българския, който в преизподнята на мрака на  робството да се въздигне и създаде такава демократична, общочовешка и общодостъпна институция наречена читалище...
Уйлям Гладетон

Читалище
Дора Габе

Деветдесет години, близо век
Това са дългите години
на многодетния човек,
а твоите лета – неизброими!
Защото с всяко поколение вървиш ти,
чрез наш възход или погром –
на свободата – топлото огнище,
на робството – приют и дом!
О,   детство  наше  скъпо,
о,   твои мъдри книги,
с които  кръв във наш’та  кръв преля –
искрата, що  в душата скъта.
Кога   звъняха   тежките   вериги  –
до  днеска  не  изтля!
Благодариме  ти, че  разшири
очите ни
да виждат надалеко,
че пламъка в душите ни гори,
че дишаме по-леко!

ст. „Читалище“ е посветено на 90 годишния юбилей на народно читалище „Йордан Йовков“ гр. Добрич

Разбери повече за БГ Наука:

***

Едва ли има българин, който да не трепне при споменаването на съкровената дума – читалище. Дълбоко в душата ни всеки от нас е скътал магията на първото докосване до знанието в сътворения от духовната жажда на нашите възрожденци „неръкотворен храм на истинност и духовност“ изразени с крилатата фраза поставена във всяко читалище: „Да Те възвися…“, която се отнася за Бог, вяра, народност, култура и всяко знание.
Днес  се  прекланяме   пред феноменалния гений  на  дедите, който  в мрака  на робството „повече от всички  зрящи“ са  виждали, че  без свобода  на вярата, без свобода  на словото и свобода  на „просветения дух“ не  може да  се постигне фактическата  свобода  и възкръсване на българска  духовност.
Така  на картата на  България се появяват духовни огнища, които благодарение на  онази „Божия  искра“, за  която Вазов пише: „…не се гаси  туй що  не  гасне …“.
Тук в този „храм“ на надеждата „тайно и полека народът пораства на няколко века“, тук в читалищата се е родила „народната свяст“, тук българинът е получил, а и получава „достоен за живот и саможертва“, тук бе „венчан“ от дякона Левски за свободата ,тук той е отхвърлил отчаянието и намерил смисъл на съществуването си.
„Никъде  проблемът  за  съществуването  на  читалищата   не е  поставян с  такава острота, както   това   става   в Добруджа.“ Тези думи, с които  проф.Асен Златаров започва първата  си лекция в Добрич, стимулират инициативата от нас да изследваме най-големите читалище в Добруджа. Читалищата в Добрич, като областен център, Каварна, като културно и икономически  проспериращ град  и  Тервел, защото  е център на етнически смесен район. Ще се опитаме да изследваме културното  измерение  на  тези  читалища  днес и ролята им в обществото.
Първите  читалище   възникват почти  едновременно  през   1856 г.   на територията   на  османската държава в рамките на днешна България. Изразители на  духовния подем на  българите стават градовете Свищов, Лом и Шумен. Първото  читалище в Добруджа  основават будните българи на гр. Тулча през 1861 г., а през 1870 г. е основано  читалище „Просвещение“днешното народно читалище „Йордан Йовков“ в Хйджиоглу Пазарджик – сегашен Добрич, свидетелство за  което  е дописката  поместена  на  7  март  1870 г, в излизащият в Цариград в.“Македония“ през 1890 г. е основано народно читалище „Съгласие“ – гр. Каварна през 1893 г. е основано  народно читалище „Саморазвитие“ сегашното народно  читалище „Димитър Данчев – Доктора“ в село Курт бунар – сегашен град Тервел.
За политиките провеждани от настоятелствата на читалищата в Добрич, Каварна и Тервел четем в приетия  устав на тези народни читалища. В глава  първа озаглавена „Намерение на  читалището“ са включени два текста, от които първият гласи: „Читалището  има  намерение и грижа  да  може да  научи всеки члин по-малко да чете и да пише и да очислява, като  му ся види силата,“ а  вторият: „читалището ще има грижа да набавя и нужното улеснение за  напредъка на учениците независимо от тяхната възраст, пол и вероизповедание, с книжки и други средства влизащи мъдрост и правилно морално развитие.“
В първите години след освобождението читалището в Добрич, както и читалищата в Силистра, Балчик и Каварна развиват своето културно измерение и ролята в обществото, превръщайки се от съхранител в разпространител и създател на културни ценности. Добрич, Каварна по-късно и в Тервел първи впечатляващи стъпки прави самодейният театър, читалището в Добрич се „оглася“ от хоровите изпълнения на градския смесен хор „Добруджански звуци“- превърнал се с годините в световно известен хор на световно ниво със своя диригент Захари Медникаров. Проведени са много вечеринки, събраните от тях средства  са дарявани на бедни талантливи деца. Читалищата в Добрич и Каварна стават аудитории на своеобразни народни университети. В Добрич и Каварна със свои лекции гостуват най-големите български учени от областите:   селско стопанство, българска литература, история, медицина  и изкуство.
През време на балканската междусъюзническата и световната война читалища та опустяват. Първата (1913-1916) и втората румънска окупация е време през което българското население в Добруджа е подложено на постоянна асимилация. В обръщение към новоназначените префекти на Силистра, Тутракан, Добрич и Балчик кралят на Румъния подчертава: „Съдбата на Велика Румъния е във Ваши ръце, това което ние покорихме с оръжие, Вие трябва да покорите с дух и истина. Историята  ви  е  призвала да  обединим румънският народ около светите идеали на  Отечеството  и да  сме безкомпромисни спрямо  всички, които  подлагат на  съмнение или рушат извоювания с толкова  жертви просперитет“.
В резултат на  тази политика в Добруджа остават само 4 български училища от 112 български църкви невзети от румънците остават само 5, като разрешение за богослужение на български език се давало на 14 селища сред тях Добрич и Каварна, в Тервел като смесен етнически район румънската власт се опитала да противопоставя етносите. Затворени били всичките 57  читалища, а книжният им фонд бил унищожен. Със  заповед на префектите на Пазарджик (днешен Добрич) и Балчик художествените състави разформировани. Българите в Добруджа не  искали да се примирят с тези условия. Повсеместно се основани  „Български Културни
Общества”,но  проявите им били разрешени само в Силистра, Тутракан, Пазарджик (Добрич) и  Каварна.
Годините  на  окупация са   време  на  жестоко  изпитание   на   българските  ценности. След подписването  на  Крайовска спогодба (07.09.1940  г.) Южна Добруджа е  освободена от умънска власт. В Добрич се завръщат видни представители на добруджанската  мисъл просвета и култура. Сред  тях е големият композитор, диригент и  музикален педагог Йосиф Дуйчек  – чех  по  произход. Завърнал се в Добрич той възстановява основания от  него детски духов  оркестър и  използвайки   възможностите  на   възстановеното  народно  читалище  „Йордан Йовков“ сформира симфоничен  оркестър.
Краткото  време  след  освобождението  на  Добруджа от Румънска окупация е белязано с небивал  културен  подем. В Добрич, Каварна и Тервел се възстановява базата, търсят се  възможности  за разширяване. Библиотеките в  тези градове   получават дарения от  всички   краища на страната, възстановяват се научните и художествените  състави. Възстановяват съществуването  си, получавайки  методическа помощ от водещи  драматурзи, музиканти и хореографи, подобрява се репертоарът.
В  годините  на   втората   световна   война   този  устрем  е   прекъснат. Читалищата обезлюдяват  за   втори  път.
Деветосептемврийският комунистически  преврат  (от   1944  г.)  превръща читалищата в идеологическо оръдие на комунистическата партията. По време на „диктатурата  на  пролетариата“ скрит зад лозунгите за народовластие, равенство и братство на т.н. „отечествено  – фронтовско правителство“, репресивният комунистически апарат извършвала „пречистване“ на читалищата от „вражески, разложени елементи“, които биха „отвеждани в трудово – възпитателни лагери, където намираха смъртта си или завинаги погребваха мечтите си.Това  беше време на решителна, безкомпромисна борба с вътрешната реакция и повсеместно издигане на ръководната роля на Партията в цялостния живот на  българина.“
За  постигане   тази цел напълно бе нарушен наливания с толкова трепет и приет с толкова   вълнение и надежда „Устав на нередните читалища“. При подбор на ръководители на народните читалища и техните екипи, членовете на народните читалища трябвало да се съобразяват с директив 3205/1951 изпратена „за сведение и изпълнение, в която е записано:  При  подбор на  ръководи тели в сферата на културата, както и на техните екипи, комитетите и бюрата на БКП да се съобразяват с изискванията ръководителят
–    да е член на  БКП;
–    да е верен на идеите на марксизма – ленинизма;
–    да познава, широко  да   прилага в работата си и постоянно  да  пропагандира съветският опит и съветската култура;
–    да има правилно отношение към упадъчната западно-европейска култура;
–    да не е съден (осъждан);
–    да няма близки съдени (осъждани) от народния съд;
–    да е пример за обществото, да няма изказвания или действия срещу народната  власт;
–    да  има  нужното   образование  или да  му  се  помогне да   завърши  такова;   
Така Българската  Комунистическа Партия прониква във всички сфери на обществения живот, контролирайки, манипулирайки и направлявайки с лекота трудови и творчески процеси, издигайки на ръководни роли далеч не най-умните и най-добрите, а  послушните, склонните  на всякакви компромиси „верни, нейни синове  и дъщери“.
В аналог на тези мисли са и насоките на ЦК на  БКП, изпратени до низовите партийни  организации и  публикувани  в Наръчник на агитатора от август 1961 г. След като прави  пълен обзор на загрижеността на Партията за всички сфери на знанието и всички прояви на  българската култура четем:  и…в народните  читалища,   като  членове, симпатизанти и самодейци навлизат много граждани, сред тях и вражески елементи и техните деца. Партийните бюра и партийните членове трябва да бъдат бдителни, защото някои безпартийни с така наречените „свободни разбирания“ се домогвах до ръководни постове. (…) задължение на партийните комитети е да „филтрират“ само дейците, особено онези, които ще представят социалистическата ни  Родина зад граница“.
Провежданата политика в тоталитарната власт и управителни съвети на народните читалища е  постепенното превръщане на тази  институция в пансиони на комунизма.
За  постигането  на  тази цел в читалищата се извършват много положителни дейности, като обновяване и осъвременяване на базата на читалище „Съгласие”  гр. Каварна, изгражда  се внушителната административна сграда на народно читалище „Йордан Йовков”,  гр. Добрич, издига ръст читалище  „Димитър Дончев  – Доктора“ в гр. Тервел. Създадената  база, оборудвана с най-съвременна техника за времето си издига читалищата до висотата на най-съвременните културни институти. Периодичният печат макар включващ само български и  съветски издания е бил винаги на лице и широко достъпен. Бързо нараства и книжният фонд  на читалищата.

През  петдесетте и шестдесетте  години на  миналия  век „ школите” повишават ролята на читалищата в културния живот на страната.
Информация за школите на читалищата „Йордан Йовков“  гр.Добрич,“Съгласие” гр.Каварна  и „Димитър Дончев – Доктора” гр.Тервел:

•    Народно  Читалище   „Йордан Йовков“ гр. Добрич
–    музикалната школа е основана през 1956 г. обучила повече от 8 000 ученика;
–    школа за изучаване на чужди езици, основана 1956 г. обучила  ок. 6 700  ученика;
–    школа за изобразително изкуство, основана 1966 г., обучила 1200 ученика;
–    балетна   школа с  повече  от 50 г. история, обучила 730 ученика;

•    Народно Читалище   „Съгласие“ гр.  Каварна
–    музикалната школа е основана през 1961 г. като е обучила ок. 960 ученика;
–    школа за  изучаване  на  чужди езици, съществува  с прекъсване от 1963 г. обучила около 480 ученика;
–    школа за  изобразително изкуство, съществува с прекъсване от 1975 г. обучила  211  ученика;  
–    балетна   школа,   съществува с прекъсване от 1967 г. ,обучила ок. 210 ученика;

•    Народно  читалище   „Димитър Дончев  – Доктора“- гр.Тервел
–    музикални кръжоци  – пиано  и акордеон – функционират от 1968 г.;
–    класове езиково обучение по френски и  английски функционират от 1970 г.;
–    балетна група, функционира от 1966 г.;
Народните читалища се превръщат в огромни центрове за развитие на изкуството на многобройни състави, доказали своето високо майсторство на българска и международна сцена и донесли престижни награди и признание за българското изкуство.
Ето някои от тях:
•    Народно читалище „Йордан Йовков” гр. Добрич
–    Смесен хор „Добруджански звуци” носител на престижни български и международни награди, започва своето съществуваме в читалището;
–    Добрички симфоничен оркестър основен от Йосиф Дуйчек 1940 г.,преди да се превърне в професионален оркестър, той тръгва от читалището;
–    – Ансамбъл  за   песни  и  танци, основател Атанас Генчев, започва своето  съществуване в читалището, пет години по-късно става професионален ансамбъл известен като Ансамбъл  „Добруджа“
–    Младежки театър – носител на много престижни награди от български театрални фестивали – днес не съществува ;
–    Детски  театър  „Зорница“ – носител на много престижни награди от български театрални фестивали;
–    Куклен  театър – носител на много престижни награди от български фестивали на Куклените  Театри – днес не съществува;
–    Детски струнен оркестър – носител на много престижни награди от български до международни музикални фестивали, сред които и Неерпелт – Белгия 1977 – Днес  не  съществува;
–    Детска Акордеонен оркестър – носител на много престижни награди от български и  международни музикални фестивали, сред които е и Купата на Европа, връчена на оркестъра  на фестивала в Кан – Франция 1978 г., днес не съществува;
–    Детски Духов Оркестър – носител на много престижни награди от български и международни музикални фестивали, днес не съществува;
–    Детска Филхармония  – носителка на много престижни награди от български и международни  музикални фестивали, сред които наградите от Неерпел – Белгия 2003, Виена 2003 и др. ( Росен Теодосиев и Петър Теодосиев присъствахме на тези изяви и взимахме участие на всички концерти от 2000 до 2007 година);
–    Състав за стари градски песни – носител на много престижни награди от български фестивали;

•    Народно   Читалище  „Съгласие” гр. Каварна
–    Младежки  театър  „проф. Гочо Гочев“ – носител на много престижни награди от български  театрални фестивали ;
–    Детски  театър – носител на много престижни награди от български театрални фестивали;
–    Куклен Театър – носител на много престижни награди от български фестивали на куклените театри;
–    Хор „Меден Кавал” – носител на много престижни награди от български и международни музикални фестивали, сред които и тази от Лайпциг – Германия, днес не съществува;
–    Детски хор „Морска звезда“ – носител на много престижни награди от български и международни музикални фестивали;
–    Вокална група „Шарено Коланче“ – носителка на награди от български музикални фестивали;
–    Детски фолклорен ансамбъл „Бизоне” – носител на много награди от български и международни фестивали;
–    Състав за стари градски песни – носител на много престижни награди от български фестивали;
–    Рок състав „Акеес“- признанието тепърва предстои;
–    Духов Оркестър носител на много престижни награди – днес не съществува;

•    Народно   Читалище   „Димитър Дончев  – Доктора” гр. Тервел
–    Младежки  Театър – носител на награди от български театрални фестивали;
–    Детски театър – носител на награди от български театрални фестивали – днес  не  съществува;
–    Куклен  театър – носител на награди от български фестивали на куклените театри – днес не съществува;
–    Духов Оркестър – носител на награди от български фестивали на духовите оркестри – днес не  съществува;
–    Младежки Фолклорен Ансамбъл – носител на награди от български музикални фестивали – днес не  съществува;
–    Детски Фолклорен Ансамбъл „Калинка  Вълчева” – носител на  престижни награди от български и международни фестивали;
–    Вокална група – признанието тепърва предстои;

Политиката, която комунистическата партията води в годините на тоталитарно господство, белязва с огромно културно строителство и небивал разцвет на художествената „самодейност”, въпреки, че има големи недостатъци. Стремежа към обновяване на базата, амбицията за   построяването на нова такава, постепенно е изразител на българската мегаломания. На места   (както това става в гр. Тервел са се строили огромни, несъответстващи на нуждите на  населеното място читалища, които днес стоят празни или се дадени под наем за несъответстващи с дейността на читалището търговски дейности.
Директивата на комунистическата партията в управлението на читалището (управителния съвет и административния апарат) да влизат само  нейни членове лишиха читалищата от свежа  мисъл и нови нестандартни идеи. Главният недъг, от  който още дълго ще страда самата институция е, че през тези години българинът се научи, че не трябва да мисли, че всяка инициатива е напразна, че само трябва да бъде много  послушен и старателно да изпълнява   мъдрите решения на „Партията ръководителка”. Разделянето на работещите в читалищата на членове на Партията и „други“, следенето на тези „другите“, обсъждането на всеки техен професионален или личен проблем, е убивало всяко желание за налагането на нов етил на  работа и е тласкало „другите“ в орбитата на посредствеността. За несполуките на „други“  „мъдрата” „Партия ръководителка” е имала безотказно средство. Тя е изпращала „характеристика” и ако „непослушният” е вече назначен на работа се е освобождавал, а ако не е бил назначен, то оставял дълго време неназначен. Така Коста Пачев се е завърнал в Добрич, след като спечели конкурса за работа в симфоничния оркестър на Българското национално Радио и Телевизия и е работил три месеца, а Ангел Ангелов не е бил назначаван на щатна  длъжност в продължение на шест години.

Българската  грандомания и стремежът да сме първи във всичко, се е проявил най-вече в художествената самодейност. Лавинообразното нарастване на „самодейните състави”, затруднявало контролирането им от партийните комитети и съветите за култура по онова време.
Стремейки се да разреши бързо и ефикасно този проблем на 12.05.1974 г. ЦК на  БКП препоръча на министерството на културата в окръжните центрове да бъдат разкрити центрове  за художествена самодейност със задача:
•    да поощряват изграждането, развитието и изявите на самодейните колективи;
•    да одобряват и картотекират ръководителите на самодейните състави;
•    да дават категория на ръководителите на самодейните състави;
•    да  предлагат ръководители за звания, ордени, медали и други отличия;
•    да одобряват репертоара и концертния план, като стриктно следят спазването на  пропорциите:
–    55% – от произведенията е трябвало да бъдат от съветски композитори;
–    20% – произведения от български композитори;
–    15%  – произведения на композитори от „братските” социалистически страни;
–    10% – произведения на други композитори;
•    да  категоризира самодейните състави, отговарящи на съвременните „естетическите” изисквания;
•    да предлагат изявените състави, постигнали високи художествени резултати за званието „представителен” на министерството на културата;
•    да  получава поканите за фестивали и конкурси в чужбина и да преценява кои състави да  представят българската култура;
Чрез центровете  за художествена  самодейност Партията всякак се е стремяла да подчини на   интересите си и да контролира участващите в културните процеси при изявите им в България и чужбина.
В писмо 586/1975 на министерството на културата адресирано до окръжните съвети за култура  и  окръжните центрове за художествена самодейност се казва:
„…преди всяко пътуване в чужбина на самодейците да се направи инструктаж. Това в особена сила важи за пътуващите в капиталистическите европейски държави. На самодейците трябва умело да се обясни грабителската политика на империализма на която се дължи „благоденствието им и се подчертаят грижите на Партията за всеки член на социалистическото  общество, нежната високохуманност, проявена във всички сфери на живота, както и превъзходството на съветската култура. (…) …за сигурността на самодейците по време на пътуването и участие в международни фестивали и конкурси, съставите да се съпровождат от специалист от Центъра за художествена самодейност, както и представител на МВР, които да ограничат до минимум различните вред ни влияния, както и среща с различни упадъчни и вражески елементи.”
Призвани да овладеят процесите и поставят самодейните колективи на професионална основа центровете за художествена самодейност не изпълнявали предназначението си.
–    не са успявали да обединят читалищата, нещо повече с пристрастните си оценки те са напълно са ги разединили;
–    не са успявали да изградят можещи и знаещи художествени ръководители, нещо повече, школата им за ръководители на самодейни състави в Пловдив е била школа на посредствеността;
–    водели са двойствена политика спрямо ръководителите и съставители. До днес не е известен принципа, по който се определяли съставите и са се допускали до участие на международни фестивали и конкурси. Системното не участие в международни фестивали и конкурси, разколебавало участниците, разбивало съставите и спирало възходящото развитие на ръководителите;
–    за да отчитат ръст на самодейността, те прикривали посредствените състави и съставите „еднодневки“, които са се появявали само във фестивалните години.
В края на осемдесетте години на миналия век Центровете за Художествена Самодейност престанали да съществуват. „Златният век на българската култура” обявен от Българската Комунистическа Партия за е завършила с духовен колапс.
Настъпилите през деветдесетте години на миналия век промени заварили читалищата неподготвени, неспособни да се справят с водовъртежа на събитията, който непрестанно ги е тласкал към дъното. Читалищата в Добрич, Каварна и Тервел дълго време са могли да предложат политика на оцеляване. До голяма степен и трите читалища не са били способни да продават продукцията си. Свикнали да действат под диктовката на „Партията ръководителка”, която „мъдро“ е решавала всички въпроси и решенията й не са подлежали на коментар, в годините на преход не се е родила и наложила дългосрочна политика чертаеща бъдещето на читалищата.
Политиката на читалищата най-отчетливо се е проявявала към използване на базата й и цялото й имущество. През годините така и не са стигнали до трайна и дългосрочна политика за съхранение и ремонт на базата. Затварянето за дълъг период от време на концертни и репетиционни зали (Добрич и Тервел), затварянето на читалищата за дълъг период от време през зимата (Добрич, Каварна,Тервел), поради проблеми или невъзможност за отопление (Тервел) носи не само огромен ущърб на финансовата политика на читалищата, но преди всичко – срив на доверието в институцията читалище. Медал на видната финансова политика на даването на площи под наем и даването на площи на нищожен дългосрочен наем тотално съсипва читалищата.
Гласуваният закон за народните читалища, който трябваше да бъде фундамент на политиките за съхранение и преодоляване на проблемите на тези институции, не само че не разреши проблемите, но ги задълбочи. Човешкият егоизъм взе връх. Девизът на дедите ни „Да Те възвися…” стана:  „Да се възвися…” появиха се частни читалища, параван за съмнителна дейност.
Безцеремонното отношение към база та,липсата на каквато и да е далновидна политика на практика стимулираха разграбването на читалищата.
За жалост целия този тайфун, който премина през читалищата стана пред очите на хората в продължение на много години, пред не едно правителство и не един местен екип на дирекция „хуманитарни дейности”.Тези процеси не подминаха читалищата в Добрич, Каверна и Тервел. Някогашната „златен век”, проявен във фестивалните години се разва в примирение, паника, безсилие. Постепенно от настоятелствата са били изтласкани хора посветили живота си на българската култура и придобили завиден опит в управлението (в момента продължават гоненията). На тяхно място са били (а и продължават да бъдат) избирани хора непрочели и една книга в читалището, но способни да защитават нечии чужди на читалищното интереси. Водената от години политика на безхаберие и публично насажданото мнение, че читалищата са отживелица и по неумолимите закони на времето трябва да потънат в историята допълнително поощряваха разграбването им.

Библиотека

Водените политики на спасяване на това, което е възможно, все по-трудният абонамент на периодичния печат, разчитането на нови книги предимно от дарения. Трудности при поддържане на книжния фонд, прави на практика библиотеките неактуални.

Преустройството на библиотеките в мощни информационни центрове е бавен и труден процес. Занемарената лекционна работа лишава оределия кръг читатели от новостите в науката и културата. Унищожената през тоталитаризма инициативност все още се реанимира. Премиерите на книги на добруджански автори са не достатъчни за рекламиране и популяризиране на библиотеките.

Масовото бракуване и предаване на вторични суровини на книги с научно съдържание, само защото са издадени по времето на комунистическото управление или са на руски език е бягство от отговорност. Притисната от разрастващата се художествена самодейност библиотеката постепенно се е затворила в себе си и не може да използва „художествената самодейност” за свои цеди.

Школите

Школите на читалищата не са могли да издействат статут на начални учебни заведения, обединението им в школи по изкуствата не даде нужния финансов и педагогически резултат. Настъпилите през 90-те години на миналия век и водената „пазарна“ политика, която се базирала на повишаване на таксите, а не на предаване на художествената продукцията.

Постоянно пременящият се облик на градовете през тези години, силното намаляване на раждаемостта, принудило мнозина преподаватели да направят компромиси и да забравят високите изисквания и съвременните програми и сведат работата си до привличане на повече ученици с цел по-голяма печалба. На места човешкият егоизъм толкова надделява, че школите са се превърнали в сдружения от преподаватели. Тези необясними формации са отхвърлили (частично или напълно) като оскъпяващо обучение по солфеж и музикална литература в музикалните школи.

Наградите на безбройните фестивали и конкурси са параван, зад който се крият проблемите и нарастващата пропаст в тези институции.

Самоделните колективи

С развитието на телевизията и появата на кабелна телевизия и особено след появата на интернет, самодейните колективи са били подложени на голямо изпитание. Към това трябва да прибавим ниската раждаемост и огромните финансови проблеми на читалищата, както и неспособността на художествените ръководители на читалищните състави да водят последователна политика за съхранение и развитие на състава си в тези екстремални условия.

Липсата на дългосрочна културна политика на читалищата в Добрич, Каварна и Тервел, която да е съобразена с нуждите на местното население, което да налага съхранението на някои емблематични състави тласна много състави към преустановяване съществуването си. Философската тенденция, че необходимостта ражда или унищожава култури „оправдава” липсата на дългосрочна политика съхраняваща ценностите и оправдава преставането на съществуването на не един състав.

Читалищата в тези три града в момента са се насочили в забогатяване на своите ръководни служители, които правят огромни ремонти в част от сградите си, където се поместват скъпи и луксозни заведения и магазини.