Направи дарение на училище!

Чуй статията в аудио:

Помислете за бурканчето със сладка, златиста течност, което стои на рафта в кухнята ви. Пълно е с мед – гъсто, лепкаво вещество, което използвате като добавка към чая или препечената си филийка. Пчелите произвеждат меда от нектар, извлечен от цъфтящи растения, и го пазят като източник на хранителни вещества за случаите, в които липсва друга храна.

Но как медът стига от опрашителите до вашия кухненски шкаф? Отговорът е лесен – медни пити. Те са различни в зависимост от пчелния вид, който ги изгражда. Ентомологът Тим Хърд (Tim Heard) от Sugarbag Bees в Австралия се грижи за повече от 400 кошера. Един от видовете, които отглежда, Tetragonula carbonaria, “строи” особени пчелни пити във формата на спирали.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Пчелите без жило са в близка родствена връзка с медоносните пчели, дивите пчели, вида Euglossini (т.нар. “орхидейни пчели”) и земните пчели. Подобно на останалите видове, те имат строга йерархия, но кастите в техните групи се определят от това какво количество цветен прашец консумира всеки индивид.

Тези насекоми са със силно изразен социален характер – около една пчела майка може да се създаде колония от хиляди пчели работнички. Видът Tetragonula carbonaria, обитаващ Австралия, може да се открие в тропически местообитания по северното и източното крайбрежие на страната.

Австралийските пчели без жило са черни на цвят с бели власинки по главата и от двете страни на тялото и са наистина миниатюрни (едва около 4мм). Някои пчелари поддържат колонии, за да събират малки количества мед, тъй като един кошер дава по-малко от четири чаши мед на година.

Кошерите

В природата пчелите без жило правят своите гнезда в кухи дънери, по клоните на дървета и в скални процепи. Ако имат възможност, се заселват и в “жилища”, направени от човешка ръка. Търговците производители на мед държат медоносните пчели в кошери, но пчелите без жило конструират своите медни пити по различен начин.

“Основата на гнездото е първата крачка” – казва Клаус Расмусен (Claus Rasmussen), експерт, занимаващ се с пчелите и асистент по биология в Университета Орхус, Дания (Aarhus University). Пчелите без жило съхраняват цветен прашец и мед в пчелни килийки, които правят като сдъвкват восък и го оформят в яйцевидни клетки. Някои видове струпват малки, гроздовидни кутийки, докато други видове ги подреждат в хоризонтални редици. Представителите на вида carbonaria, обаче, изграждат своите пчелни пити във формата на виещи се нагоре спирали, независимо от кошера, в който живеят. В тези сложни конструкции трябва да се добавят индивидуални килийки на различна височина, за да се продължи изграждането на кошера.

Пчелната колония едновременно изгражда и запълва с храна килийките, събрани в групи по 80. След това пчелата майка идва и снася яйцата си в килийките пет минути преди пчелите работнички да дойдат и да ги запечатат. “Килийката трябва да е пълна почти догоре с храна – едва тогава пчелата майка приема, че средата е подходяща за снасяне на яйцата” – обяснява Хърд.

Един цикъл по формирането на килийка от питата продължава около пет часа и една колония може да завърши приблизително пет на ден. Така след 50 дни една колония вероятно ще е направила пчелна пита от около 400 килийки.

Хърд споделя, че никой не е напълно сигурен защо carbonarias правят своите кошери по този начин, но е възможно това устройство да помага на пчелите майки да се ориентира в кошера по-лесно. От друга страна, вероятно тази конструкция улеснява циркулацията на въздух, защото обикновено други пчелни колонии не могат да се похвалят със същото.

Вкусът на меда

Медът, произвеждан от пчелите без жило, е с високо съдържание на вода, което го кара да ферментира по-бързо. Вкусът на меда може да се промени в зависимост от това с какво са се хранили пчелите – по тази причина медът, направен на дадено място с прашец от дадено цвете може да се различава от този, направен на различно място и от различно растение. Обикновено пчелите без жило се хранят от едни и същи видове цветя, така че техният мед има по-силен вкус от този на медоносните пчели.

“Вкусът на меда от австралийските пчели действително има предимство от гледна точка на това, че има по-силни цветни нотки” – казва Расмусен. „По отношение на предназначение и вкус техният мед е също толкова добър, колкото и този от медоносни пчели.”

Безжилни, но не и беззащитни

Както подсказва името, близо 500-те вида пчели без жило не могат да се защитават като жилят. Вместо това обаче, те хапят и инжектират мравчена киселина във враговете си. “Вероятно е по-ефикасно да могат да хапят, отколкото да жилят” – споделя Расмусен.

Освен това при опрашването пчелите без жило вземат с крачетата си лепкава смола, за да могат да се защитят като буквално залепят нашествениците, които се опитват да нахлуят в кошерите им.

Кошерите на вида Tetragonula carbonaria имат само един вход, който е строго охраняван от комбинация от лепкави смоли и пчели пазачи. Антибактериалните свойства на смолата премахват всички патогени от пчелите, когато те влизат в кошера – подобно на лепкава постелка пред вратата на дома ви. Веществото действа и като ров около замък, защото предотвратява влизането на хищници като например мравки. Австралийските пчели обикновено не хапят, освен ако не се почувстват заплашени или ядосани. Но “Понякога е малко трудно да се работи с тях, ако човек ги ядоса” – споделя Расмусен.

Превод: Михаела Цонева

Източник: National Geographic

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!