Деница Йотова        
Специалност „Културология”

След проведената на 27 май 2011г. Софийска конференция за Европейските столици на културата пред София се очертаха множество възможности. През 2019г. по програмата за Европейска столица на културата ще бъдат избрани един български и един италиански град. Стана ясно, че София притежава не само потенциала да се справи с конкуренцията на останалите български градове, но и да се нареди сред най-успешните културни столици в Европа. Подготвянето на кандидатурата й се намира в своя най-активен първоначален етап на изграждане на концепция, създаване на партньорства и планиране на културната политика в дългосрочен план.

Какво е „Европейска столица на културата“?

 Инициативата, стартирала преди 25 години, стимулира градовете в Европа да фокусират погледа си върху културата и да я превърнат в свой приоритет. Като целта е не само градовете сами по себе си да претърпят културен разцвет „в светлините на европейските прожектори“[1], а да се подчертае културното многообразие на Европа в рамките на една цялост. Титлата „Европейска столица на културата“ провокира изработването на успешна и последователна стратегия за развитие на културата за всеки от кандидатстващите градове. Досегашният опит показва, че полза от процеса на кандидатстване имат всички градове, включили се в надпреварата, а не само градът – носител на титлата. По думите на френския културен критик и бивш директор на фестивала в Авиньон, Бернар Февр Дасие, след проведения конкурс във Франция Марсилия спечелва титлата, но осезаемо културно развитие бележат всички от кандидатстващите градове. Това показва как една подобна инициатива със състезателен елемент може да раздвижи културните процеси и да се отрази на цялостната културна политика на една страна. Инициативата „Европейска столица на културата” е един от най-престижните и популярни европейски културни проекти и е замислена с цел да допринесе за сближаването на европейските народи и подхранването на усещането за европейско гражданство. Създадена е през юни 1985 г. от Съвета на министрите на Европейския съюз по предложение на Мелина Меркури. В периода след 1985 г. повече от 40 града са избирани за титлата „Европейска столица на културата“. Те могат да дадат ценен принос за социалното включване и диалога между културите.[2] Друга европейска инициатива – „Душа за Европа“, разглежда този проект като изключително важен за популяризирането и формирането на широко разбиране за ролята на богатите и разнообразни култури в Европа и развитието на плуралистично европейско общество.  [3] Това би могло да окаже позитивно влияние върху посоката и продължаващото развитие на Европейския съюз.

Разбери повече за БГ Наука:

***

В хода на дискусията по време на Софийската конференция се повдигна въпросът: „Какво всъщност е „Европейска столица на културата“?“. Европейските експерти и гости в залата не се наеха да дадат еднозначен отговор. Както самата култура е обширно и динамично понятие, така и европейската инициатива за културно развитие е в процес на дефиниране и трансформация. Това до известна степен показва, че бъдещите кандидатури могат да се развият в нетрадиционна и алтернативна посока и това да бъде посрещнато добре от Европа. Но къде все пак е границата на екстравагантното, която не бива да се прекрачва, и консервативното, което трябва да бъде разчупено? Може ли една традиционна концепция да бъде успешно представена, одобрена и изпълнена или е по-добре да се заложи на неочаквана, изненадваща и провокативна линия? И в двата случая трябва да сме наясно, че става въпрос за културата в наши дни и в тази връзка културата на миналото и културно-историческото наследство могат да намерят своето място единствено пречупени през призмата на съвременната култура.

Тук изниква и въпросът за културата на бъдещето, нейната публика и артисти, защото при евентуално одобрение кандидатстващият град ще е носител на титлата „Европейска столица на културата“ след 6 години на подготовка. Изработвайки концепцията за развитие днес, трябва да отчетем промяната на културната ситуация и след този немалък период от време.

„Европейска столица на културата“ след 2019?

 Акцентът върху публиката през 2019, когато България ще излъчи „Европейска столица на културата“, беше поставен от Неле Хертлинг, артистичен директор на „Берлин – културна столица на Европа“ и вицепрезидент на Берлинската академия на изкуствата. В първоначалния етап на подготовка, в какъвто е България в момента, трябва да се мисли за концепция, основна посока на развитие, визия за българската Европейска столица, но не и за създаването на конкретна артистична програма, план от събития или списък с участници и артисти. По отношение на това всички европейски експерти бяха единодушни – дългият срок за подготовка предполага разработване на план за културна политика, чието изпълване с конкретно съдържание се случва най-накрая.  Неле Хертлинг обърна внимание и на публиката, която ще имаме през 2019г. Най-активната част от тази публика в момента все още ходи на училище. Какви ще са нейните вкусове и предпочитания тогава? От какви културни продукти ще се нуждае тя? А може би точно сега е моментът тази публика да се формира като такава и да се изгради културният ѝ профил? Успешна ще е кандидатурата на този български град, който помисли за това и включи в своя план бъдещата си публика още отсега. Все пак целта на проекта е създаването на европейско бъдеще, а не просто на фестивали. В това отношение София има известно предимство благодарение на изследванията на публиките, с които се занимават неправителствени организации като Фондация за градски проекти и изследвания. Асоциация за развитие на София също вече е направила първи стъпки в тази посока, допитвайки се до гражданите. В тази ред на мисли може да се направи още много – стартиране на информационна кампания за инициативата „Европейска столица на културата“ с акцент върху децата и младите хора.

Освен за бъдещите европейски столици, стана дума и за бъдещето на самата инициатива „Европейска културна столица“. Какво ще се случи след 2019, в която са определени последните държави по старите правила? Трябва ли да се намали срокът за изпълнение на програмата? Само европейски градове ли ще могат да участват или Истанбул и Берген няма да са вече само изключения? Ще могат ли да кандидатстват не само градове, а цели региони по примера на Рур и готвещата се в момента кандидатура на Венеция и районът на Северна Италия? Лаура Финкато, член на Комитета за подготовка на кандидатурата на Венеция за Европейска столица на културата 2019, изрази намерението на Венеция и региона наоколо да служи като преход за предстоящите промени в правилата на инициативата. В новите правила би могло да залегне и партньорството между градовете столици на културата в една и съща година. Вземайки предвид сходните демографски данни за населението на София и регионът на Венеция и околните градове, тя показа желание за партньорство и съвместни инициативи. Това беше подкрепено и от другите италиански представители и посланикът на Италия в България.

Поставените въпроси за бъдещето на инициативата останаха отворени, но тяхната формулировка в подобен кръг от международни експерти е съществена стъпка към промяната в правилата, която ще се случи. По думите на Неле Хертлинг хората, в чиито ръце е бъдещето на инициативата, са присъстващите на конференцията експерти и всички изказани мнения и препоръки имат перспективата да станат реалност. Фактът, че българската столица като представител на последната група градове, борещи се за титлата, става домакин на подобна конференция, говори за стремежите ни за устойчивост и продължителност на започналата кампания. София би била успешна европейска столица на културата през 2019 и след това. По примера на Ливърпул, чийто лозунг е „Ливърпул 2007 започва през 2008“, 2019г. ще е само точка в един продължителен процес на културно развитие, започнал сега и с тенденция да продължава напред. Титлата „Европейска столица на културата” може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение в рамките на самата година и след това. Това е уникална възможност за обновяване на градовете, за промяна на представата за тях и за тяхното популяризиране в европейски и международен план. [4]

Софийска конференция за „Европейските столици на културата“

 На 27 май 2011г. София стана домакин на международна конференция за европейските столици на културата. Целите[5] на конференцията бяха да се продължи консултативния процес относно бъдещето на Европейска столица на културата, започнат в Брюксел, като се обсъдят успехите и предизвикателствата от миналото и настоящите години; да се даде глас на стремежите и идеите на градовете от региона, които биха кандидатствали след 2019г. (Белград, Клуж и др.); да развие международни контакти и мрежи. Сред гостите на конференцията бяха кметът на София, българският министър на културата, посланикът на Италия в България, представители на  всички български градове, заявили своята кандидатура, представители на италиански градове кандидати за европейска столица на културата, представители на европейските институции и на публичните институции, дейци на културата и артисти, независими експерти и журналисти.

Акцентът на конференцията беше поставен върху възможностите, които инициативата предлага. Професорът по икономика на културата в Университета IULM Милано, Пиер Луиджи Сакко заостри вниманието, че основната цел на инициативата не е чисто туристическа и не бива да се изпада в крайност. Това е програма за културно развитие на града, която е насочена както към привличането на чуждестранни посетители, така и към въвличането в културния живот на местното население. Основната цел е културно развитие, откриването на уникалността и душата на европейските градове и чак тогава идват съпътстващите възможности от проекта. По думите на Бернар Фавр Дасие този проект крие възможности не само за артистите и културните дейци, а и за политиците, културната администрация, инвеститорите и бизнеса, образованието, екологията, транспорта, медиите и цялата общественост. В рамките на проекта участват не само всички културни сфери, а и всички  градски структури – както центъра, така и периферията на града. Но все пак не бива да забравяме, че смисъла във всичко това са артистичните резултати, а медийният имидж на града и икономическата възвръщаемост са само съпътстващи ползи.

Тази тема засегна и проф. Пиер Луиджи Сакко, който акцентира върху социалната репродукция – проектът ще окаже икономическо влияние върху града, но това не бива да е главната му цел. Създаването на културен продукт и репродукция на съвременната култура, било то през призмата на историческото наследство или най-модернистични изкуства като дигиталните например, са същността на инициативата. Разбира се, кандидатурата на града трябва да е съобразена с икономическата, политическата и социалната ситуация в страната. Средствата за култура, които се инвестират на изток, са много по-малко от тези на запад. Затова туризмът не бива да се изключва или маргинализира, но това да не е самоцелно, а на туризма да се гледа в ролята му на културен туризъм. От особено значение е европейската културна столица да запази интереса към себе си и след годината на проекта.

След дискусиите по време на конференцията се оформи по-ясно профилът на една успешна европейска столица на културата, чиито основни характеристики биха могли да се обобщят така – културна репродукция, адекватност спрямо особеностите на страната, устойчивост, продължителност и включване на всички сфери от живота, както и на цялото общество.

Семинар за кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019

 В рамките на събитието на 26 май беше организиран и Семинар за кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019г. Целите[6] на семинара бяха да се подпомогнат всички заинтересовани страни в София да развият една по-дълбока и по-точна идея и разбиране относно етикета „Европейска столица на културата“, да се изяснят процедурите за кандидатстване и оценка, да се сподели положителния и отрицателния опит на предишни кандидати и победители; да бъдат дискутирани и развити първоначалните идеи и визии за кандидатурата на София, културните ни и артистични приоритети, системата на управление, силните и слабите страни на кандидатурата; да се укрепи позицията на гражданския сектор като уникален и необходим партньор на публичните власти в развитието на софийската кандидатура и в по-късното й изпълнение. Както конференцията, така и семинарът протече в няколко модула, в които беше представено направеното до момента и идеите за бъдещето.

Изпълнителният директор на Асоциация за развитие на София, Светлана Ломева, представи резултатите от обществените дискусии, организирани от декември 2010г. досега, както и филм с мненията от допитването до софиянци. Според тях акцентите в кандидатурата на София трябва да са близостта до Витоша – „Зелена София“; културно-историческото наследство, уникалната атмосфера на града. София в очите на софиянци живее самостоятелен живот.

Нели Стоева от Фондация за градски изследвания и проекти представи актуална информация от скорошни проучвания за културната ситуация в столицата. Досега фондацията е провела изследване върху Столична програма „Култура“, върху Календара за културни събития на Столична община и в момента се занимава с изследване на културата в периферията на града. От данните[7] става ясно, че между център и периферия в града се наблюдава децентрализация и дисбаланс. Докато проявите в центъра са професионални, жанрово разнообразни, с различни публики и партньорства – местни и международни, то в периферните райони на града цялата организация се води от местните читалища и администрация, често публиката и участниците съвпадат, преобладават традиционните форми, а партньорствата, ако има такива, са на местно ниво. От тези данни става ясно, че пред София стои сериозният въпрос по включването в културния живот на целия град и културното развитие на периферните зони. Това може да се погледне в положителен аспект с оглед на софийската кандидатура, тъй като титлата „Европейска столица на културата“ се дава на град, чийто план за бъдещо развитие е най-съдържателен и концептуален, а не за вече постигнатото в сферата на културата. Развитието на културни политики и практики в периферията на София е благодатна възможност за успешната кандидатура на столицата.

Други предложения по време на семинара бяха да се акцентира на религиозната толерантност в града чрез наличието на 4 различни храма в рамките на един градски участък – православна църква, католическа църква, джамия и синагога; София да се представи като град на задните дворове и да се използва пространството между сградите, безистените и вътрешните дворове за арена на културни събития; близостта до Витоша да се използва като емблема на града и културната политика да се обвърже екологично. Всички тези предложения се движат в правилна посока, произтичайки от представата, че София притежава уникална културна специфика, която трябва да се разкрие в духа на европейската идея за разнообразие и плурализъм.

В хода на дискусията се родиха множество идеи, чието развитие и оформяне предстои.

Българските кандидатури за 2019

 Домакинството на София на тази конференция по никакъв начин не ощети останалите български градове, които са заявили своята кандидатура. Демонстрирайки желание за партньорство и благородно състезание, организаторите на Софийската конференция, бяха поканили и представители на Бургас, Варна, Велико Търново, Русе и Пловдив, които направиха кратко представяне на градовете си и мотивите си защо техният град би бил успешна европейска столица на културата.

Дискусията за най-добри досегашни практики и идеи би могла да послужи за изготвянето на актуална концепция за всички български градове, но всеки един от тях трябва да си зададе въпроса дали разполага с капацитета и ресурсите за адекватно участие в толкова мащабна инициатива, дали оживлението в града не е само сезонно и накъде да се развива културно, а не просто туристически. В това отношение София има какво да предложи.

София – европейска столица на културата

             За кандидатурата на София работят съвместно както официалните институции в сферата на културата, така и неправителствени организации от гражданския сектор. Ролята на координираща организация играе Асоциация за развитите на София, назначена с решение на Общинския съвет.

            Едно от най-големите предимства, с които София разполага, е огромният човешки потенциал, съсредоточен в столичния град. Тук е еманацията на националната ни култура. Българската култура е сравнително непозната в Европа – липсва отличителен характерен образ за страната. В тази връзка България като една от малките и непознати европейски страни би спечелила най-много от обявяването на нейната столица за носител на титлата. Столицата е представителна извадка на цялата страна, в нея са събрани не само най-талантливите артисти, но и най-добрите културни мениджъри, които да работят за кандидатурата й.

            От гледна точка на глобалния национален интерес именно София е най-подходящият избор.

Бибилиография:

1.      Присъствие на Софийската конференция за Европейските столици на културата

2.      Позиция на Европейската инициатива „Душа за Европа”, март 2011 г.

3.      Презентация за културната ситуация в София на Фондация за градски изследвания и проекти

4.      Официалният уебсайт на кандидатурата на София – www.sofia2019.bg

5.      Уебсайтът на ККТ Бългрия – www.ccp-bg.com