Смъртоносни нива на замърсяване на въздуха в Европа

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Въпреки че замърсяването на въздуха в Европа бавно се понижава, в края на октомври Европейската агенция за околна среда излезе с нов доклад за животозастрашаващи степени на замърсеност. В доклада са посочени надвишени стойности на прахови частици, азотен диоксид и озонови емисии.

Според Ханс Брунинкс, който е изпълнителен директор на  Европейската агенция за околна среда, е изключително важно “да положим повече усилия със справянето с невидимия убиец”. Особено важно е да бъдат взети ключови решения относно транспортната мрежа в големите градове. Моторните превозни средства са основният замърсител на въздуха. Това увеличава разходите за медицински услуги на населението и влошава, понякога трайно, човешкото здраве, което намалява работоспособността и производителността.

Замърсяването на въздуха също така уврежда почвата, горите, езерата и реките, което намалява земеделските добиви.

През 2015 г. са били отчетени 422 хиляди смъртни случая в 41 държави по света, причината за които са праховите частици във въздуха, водещи до тежки белодробни заболявания.

Като цяло обаче през последните 30 години се отчита намаляване на замърсяването на въздуха в Европа, за което допринасят множеството екопрограми, обхващащи различни индустрии, като например създаването на електроавтомобилите и екологичните начини за добив на електрическа енергия.


РЕКЛАМА:

***

“Замърсяването на въздуха причинява вреда на човешкото здраве и екосистемите. Големи части от населението не живеят в здравословна околна среда в съответствие с действащите стандарти. За да поеме по устойчив път, Европа трябва да бъде амбициозна и да надхвърли сегашното законодателство”, каза Брунинкс.  При излагане на високи концентрации на озон се причиняват щети на селскостопанските култури. Повечето култури са изложени на концентрации на озон, които надхвърлят дългосрочната цел на ЕС за защита растителността. Тук се включва по-специално значителна част от селскостопанските райони, преди всичко в Южна, Централна и Източна Европа. Качеството на въздуха в Европа невинаги се е подобрявало пропорционално на общия спад на антропогенните (причинените от човека) емисии на замърсители на въздуха.

Има различни източници на замърсяване на въздуха – както антропогенни, така и от естествен произход:

  • изгаряне на изкопаеми горива при производството на електроенергия, в транспорта, промишлеността и домакинствата;
  • промишлени процеси и използване на разтворители, например в химическата и минната промишленост;
  • селско стопанство;
  • третиране на отпадъците;
  • вулканичните изригвания, отвяваният от вятъра прах, пръските от морска сол и емисиите на летливи органични съединения от растенията са примери за източници на естествени емисии.

Дългосрочната цел е да се постигнат степени на чистота на въздуха, които не водят до неприемливи въздействия и рискове за човешкото здраве и околната среда. Европейските политики действат на много равнища за намаляване на излагането на замърсяване на въздуха: посредством законодателство, сътрудничество с отраслите, отговорни за замърсяването на въздуха, както и с международни, национални и регионални органи и неправителствени организации и чрез научни изследвания.

Credit: EEA
Credit: EEA

През юли 2013 г. Европейско изследване на ефектите от замърсяването на въздуха (ESCAPE) доказа, че живеещите в близост до натоварени главни пътища в девет страни на Европа са с по-голям риск от рак на белия дроб. Три месеца по-късно, Международната агенция на СЗО за изследвания в областта на рака (IARC) официално класифицира замърсяването на въздуха на открито като канцероген, който причинява белодробен рак и рак на пикочния мехур.

През октомври 2013 г., ESCAPE изследва връзката между замърсяването на въздуха и ниско тегло на новородените. Проучването констатира по-голяма вероятност от забавяне в растежа на плода, ако жената по време на бременността е живяла в район с високо замърсяване на въздуха. Новородените с ниско телесно тегло често имат здравословни проблеми в по-късна възраст. Изследванията също така установяват по-нисък фертилитет и склонност към затлъстяване в райони с високи нива замърсяване на въздуха.

Карменю Вела, еврокомисар по околната среда и морските въпроси е категоричен – “Резултатите от работата на организациите показват, че прилаганите политики за опазване чистотата на въздуха работят, но също така ни напомнят, че е необходимо да продължим да полагаме още повече усилия за постигането на чист въздух в Европа, за всички граждани”.

Превод: Виолета Бондаренко