Превод: Тихомир Георгиев

В обществото на слоновете нищо не е по-важно от семейството. От пътуващите стада от майки и малки слончета до по-големите групи с лели и братовчеди, всички сегменти на комплексната социална структура на тези създания обикновено са изградени от роднини. Но какво става когато тези популации са погубвани от хората? Ново изследване разкри, че слоновете понякога приемат и не-роднини за да запазят жизнена своята социална група.

Откритието е базирано на изследване на близо 400 слона живеещи в Националния резерват Самбуру в Кения. Слоновете са част от по-голяма популация, загубила три четвърти от членовете си през 70-те години на ХХ век заради бракониерите. Днес групата остава уязвима за незаконен лов от страна на номадски племена, фермери и други.

Подтиквани от любопитство как подобно унищожение се отразява на социалната структура на слоновете в Самбуру консервационният биолог Джордж Уитмайър от Колорадския университет във Форт Колинс и неговите колеги изучават тези същества в продължение на 5 години. Те изследват генетичните връзки между слоновете чрез извличане на ДНК от прясно отделени изпражнения. Изследователите откриват, че в големите групи от обществото – така наречените „клан“ и „свързани“ групи много често се отваря място за включване на индивиди, които не са роднини на групата.

Уитмайър, чийто екип докладва откритията си в „Proceedings of the Royal Society B“, счита, че може би слоновете са склонни да приемат външни индивиди, за да осигурят на групата критичната маса необходима за събиране на храна и за защита. „Резултатът показва, че незаконния лов и убиването на слонове може да подкопае генетичната база на тяхната социална структура, но не е задължително да дестабилизира тяхната социална организация“. Съавторът Йейн Дъглас-Хамилтън, зоолог от Университета в Оксфорд, който управлява базираната в Кения благотворителна организация „Спасете слоновете“, твърди, че изследването „ни помага да разберем степента, до която обществото на слоновете, разрушено от смъртността причинена от бракониерите, успява да се адаптира и да оцелее“.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Въпреки това, биологът Катлийн Гобуш, специалист по дивата природа и която е изучавала групите на слоновете като част от Центъра по консервационна биология на Вашингтонския университет, твърди, че смесването с индивиди, които не са роднини може да има „висока цена в дългосрочен план“. Гобуш и колегите и откриват подобни нероднински групи слонове при по-краткосрочно изследване на слонове в Националния парк Микуми в Танзания, където бракониери са убили три четвърти от слоновете преди забраната за търговия със слонова кост от 1989 г. В отделно изследване, чиито резултати предстои да бъдат публикувани, Гобуш открива доказателства, че подобни случаи на смесване причиняват „значителни поведенчески различия“ между групите, в които слоновете са роднини и тези групи, в които не са. Например, посочва тя, смесените групи показват агресивно поведение в локвите по-често от групите съставени само от роднини.

Други експерти по слоновете казват, че са заинтригувани от тези открития, но биха искали да видят подобни изследвания при други популации.  Екологът Кейтлин О’Конъл – Родуел от Университета в Пало Алто, Калифорния изучава слоновете в Намибия и твърди, че „би било чудесно да съберем такива данни от други нарушени популации за да видим дали това е шаблон валиден и за тях или е само местен феномен, който може да има и други обяснения.“

От Робърт Кониг
ScienceNOW Daily News