Направи дарение на училище!
Автор: Анета Райчева
В днешното съвремие на бърз технологичен растеж, на внедряване на съвременни технологии в областта на проектирането, строителството и изпълнението, се заражда и едно направление, продиктувано от нуждите, както на човека, така и от това на използваните невъзобновими и ограничени ресурси на природата. С появата, бързото популяризиране и възможността за широк спектър на прилагане на понятието устойчиво развитие, се полагат и основите на най- важната част от него – устойчиво строителство. Това е отговорен подход към околната среда, разумно изразходване на нейните ресурси, метод за създаване на конструкции и използване на процеси в проектирането и изпълнението, които са ресурсно ефективни през целия жизнен цикъл на сградата.
Последните двайсет години са период на бурно развитие и утвърждаване на системи от критерии за оценка на устойчивото строителство. Това е по инициатива на неправителствени организации, които създават, организират и издават сертификати в тази сфера. Една от поставените цели е до 2018 всички сгради в публичния сектор и площ над 250кв.м. да са с нулеви въглеродни емисии, а след 2020г. всяка нова сграда ще трябва да отговаря на този критерии. Кратките срокове за реализация са показател за насочеността на усилията и критичната важност за развитие в тази посока с идея за смекчаване на последиците от измененията на климата, постигане на енергийна сигурност, запазване на природните ресурси и в същото време подобряване условията и качеството на живот.
Основният метод за оценка на устойчивото строителство е разработен от британския институт за устойчиво развитие през 1990 година – BREEAM (Building Research Establishmen (BRE) – Environmental Assessment Method). Развитието на системата BREEAM през последните десет години е особено интензивно – само от няколко критерия в началото, до цялостна система, обхващаща периода от етапа на проектиране до бъдещия експлоатационен процес. Тя днес е водещa в Европа, Азия и Близкия изток с над 115 000 сертифицирани сгради и над половин милион в света регистрирани за сертифициране. Вземайки под внимание страните, в които се прилага, и типизацията на сградите, тази система има няколко версии, съобразени със специфичните особености и нуждите на всяка една от тях.
В този ред на мисли, трябва да се обърне внимание на един от недостатъците при прилагане на системите и това е липсата на хармонизация между тях самите, т.е. Green Building сертифициращите системи трябва да са сравними, да се постави единен европейски етикет за устойчивост и спрямо този етикет да бъдат уеднаквени критериите и оценките при сертифицирането…
Прочетете цялата статия в оригинал в брой 93 на списание Българска Наука: