Сини светлинки в морето озаряват бреговете на Уелс. На какво се дължат?

Фотограф заснел неземни светлини, осветяващи водите на Суонзи, Уелс в синкави цветове. Алън Уолас, пейзажен фотограф, установил се в Южен Уелс, публикувал във Facebook снимка на прекрасни океански биолуминисценти, светещи под Млечния път в нощта на 18 юни т.г., наричайки го „едно от най-прекрасните преживявания“ в този живот.

„Всяка крачка или плясък, който правих във водата, се осветяваше с неземна синя светлина“ – пише Алън Уолас.

„Неземната“ светлина, осветила три залива на Суонзи, идва от планктон, който сам я излъчва. Много планктонни видове светят, а синкавата краска е най-разпространеният цвят, който излъчват. Доказано е, че синята светлина преминава най-успешно през морската вода и може да се вижда от далечни разстояния. Има обаче и някои изключения. Според Института по

океанология и биолуминисценция (Latz Laboratory) има животни, като черната риба Malacosteus niger, които произвеждат червена светлина.

Най-вероятно планктонът иска да бъде видян, според Latz Laboratory. Това е начин да се защитят от потенциални хищници, като се опитват да изненадат своите нападатели. Това е и причината, стъпките, които фотографът е правил във водата, да бъдат осветявани от морски искри. Всяко нарушение във водата се тълкува от планктона, като заплаха и нападение.

Планктонът създава своята светлина, като блестяща комбинация между молекула, наречена луциферин и кислород, често използвайки катализаторен ензим, наречен луцифераза, за да стимулира химическата реакция. Различните видове луциферин и луцифераза могат да създават различни цветове на биолуминесценцията, вариращи от червено и оранжево до зелено и синьо, според Latz Laboratory.

Биолуминисценцията е необичайна за животните на сушата, но естествена за тези, обитаващи водите. Според доклад, публикуван в научното списание Scientific Reports, 75% от океанските създания блестят.

Биолуминисценцията на повърхността на водата е като терапия за човешкото око. През 2014 г. снимки на „сини водни светулки“, направени в Пенмон, Уелс се разпространиха като вирус. Времето, подходящо за наблюдаване на това явление е между късна пролет и ранно лято, когато океанските води започват да се затоплят.

Превод: Елена Господинова

Източник: Live Science