Направи дарение на училище!

Автор: Габриела Радулова, студент по Молекулярна биология

Резюме: Не сте ли се питали какъв ли е вкусът на оранжевото? Може би портокалов? А какъв ли е звукът му? Може би прилича на бълбукащи мехурчета? Какъв ли е вкусът на цифрата седем? Може би на цаца? А какъв е мирисът на 30 градуса по Целзий? Може би на мърша? Много хора из целия свят имат отговор на тези странни за нас въпроси. Отговори, които не само си представят, но и реално усещат. Причината е в начина, по който работи техният мозък и това състояние се нарича синестезия. Синестезията се приема повече като свръхсила, отколкото като болест. Разширявайки границите на човешките възприятия, тя дава възможност за придобиване на нови усещания и умения.

Ключови думи: синестезия, психология и неврология на феномена, причини, типове, последици, синестезията като живот, аутизъм, хранене при синестезия, обучение в синестезия

В есенцията на синестезията

Разбери повече за БГ Наука:

***

Неврологичният феномен познат като „синестезия“ или още „смесено възприятие“ е бил описан и документиран през 19 век от Франсис Галтън. Най-просто казано, това е стимулиране на възприятие чрез друго възприятие. Казват, че числа, букви, звуци, както и лица са свързани с цвят, който повечето от нас не могат да видят. За едни това е просто асоциация. Други обаче мислят, че наистина могат да видят цветовете. Например думи, предизвикващи вкус в устата, звуци, които се възприемат като цветове, числа, приемащи определена форма и най-разпространената проява, при която букви и цифри се свързват с определен цвят. От това следва, че един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни нюанси. В по-редки случаи синестетичните образи биват съпроводени с обонятелни и звукови представи.

Основната и най-често срещана форма на синестезия е свързването на букви с цветове. Проявява се най-ярко в детството и пример може да се даде с буквата „В“. Съзнанието на един синестет я свързва с червения цвят, но не каквото и да е червено, а точно определен нюанс. Затова и думата „Великден“ в по-голямата си част е червена, заради главната буква „В“.

Когато определени букви или цифри са написани реално, например на страница в книга, синестетът ще ги вижда както всеки друг човек – без синестетичните им цветове и черни на бял фон. Цветовете се появяват, когато човекът си я представи изписана в съзнанието си.

Това не е болест, защото „болният“ приема всичко напълно нормално, но успоредно с това се появят и смесени възприятия. Нещо подобно на свръхсила. При един човек с подобни възприятия, образите са изцяло вътрешни представи. Те са в съзнанието му и синестетът ги възприема само като такива, а не като част от реалността.

Макар че може да бъде получена в резултат от травма, инсулт или наркотици, обикновено синестезията е генетично заложена. Тя често се среща в няколко последователни поколения от едно семейство, но е възможно и да прескочи едно или няколко поколения. Момичетата могат да я наследят от двамата си родители, а момчетата – само от майката. Няма документиран случай за наследяване баща – син. Това навежда на мисълта, че предаването на синестезията е свързано с Х хромозомата, но не изцяло. Проучвания, свързани с това състояние, показват, че то се среща по-често при жени, отколкото при мъже.

Ролята на мозъка и психологията

Явлението е било обект на интерес от страна на психологията и неврологията през последните 2 века, но по-сериозни изследвания в областта се правят едва през последните години в следствие развитието на когнитивната психология. На практика, по чисто поведенчески причини, почти всички ние сме развили способността да свързваме усещанията от различните си сетива – няма човек, който да няма ясна представа за това какво са топли и студени цветове, лишени от миризмата си, ежедневните ни храни са неразпознаваеми, а музиката предизвиква картини в съзнанието на повечето хора.

При синестезията, обаче, говорим за неврологично състояние на свързаност между различни части от мозъка, което се наблюдава при доста по-малка част от хората, като при всеки е различно. Например, аз мога да виждам буквата Б в зелено, а ти – в кафяво.
Всъщност, една от най-ярките прояви на синестезията е в изкуството – смята се, че Ван Гог, Кандински, Дубарова и Набоков са я използвали в творчеството си. Връзката с музиката пък е още по-пряка. По-рано тази година по инициатива на Гап 5 актуални банди – Рейвонетс, Дъ Блейкс, Суиз Бийтз, Мари Дигби и Днтел пускат песни и клипове, вдъхновени от различни цветове. Темата е безкрайна, от една страна, защото явлението все още е ненапълно изследвано, и от друга, защото синестезията би могла да даде отговор на това как работи мозъкът ни и да обясни някои странни феномени.
Учените разполагат с нови факти, които могат да внесат светлина по въпроса. Експертът по синестезия, В. С. Рамачардаран, от университета в Калифорния, Сан Диего, предостави резултатите по време на пресконференция по невронауки през 2010 г. Констатациите са, че хипокампусът има допълнителни връзки при хора, които свързват числата с цветове. Хипокампусът е област в мозъка, която има съществено значение за паметта. При онези, които вярват, че виждат цветове в числата, сетивните зони в мозъка показват много добра връзка по между им. Проучването още показва, че хората със синестезия притежават повече бяло вещество, което означава наличие на по-силна връзка във вретеновидните гънки в областта на мозъка. Те участват в преработката на информацията за цвят, цифри, букви, лица.

Друго проучване предполага, че мозъкът на синестетите използва засилването на връзките, за да прехвърли информация от една област в друга. Използвайки магнитна енцефалография за отчитане мозъчната дейност, учените откриват, че активността в мозъка преминава от визуалните области към тези, които преработват образа, за да разпознаят числото. След това активността преминава към зоните, разпознаващи цветове, което се случва около 5 до 10 милисекунди по-късно. Този процес не се наблюдава при контролната група.

Рамачардаран и колегите му също така идентифицират ген, който е част от причините за синестезията. Теорията им е, че тя генетично се е запазила през вековете, заради асоциирането ѝ с креативност. Има и хора, при които ефектите от синестезията са още по-мистериозни. Те асоциират числата с различните полове. Учените вярват, че може би има връзка между аутизма и синестезията, но твърденията все още не са доказани.

Синестетите притежават необичайно тесни контакти между определени сензорни части на мозъка. Научното обяснение е, че в мозъците на хората с този феномен се задействат връзки, които обикновено са потискани и които останалите хора няма как да усетят по същия начин. На практика синестезията е личностно емоционално разкрепостяване и ние бихме могли да усетим странния свят на синестета само под въздействието на психотропни вещества и лекарства. Сред халюциногенните вещества, променящи съзнанието и изкуствено предизвикващи синестезии, най-популярни са LSD и мексалин. За разлика от състоянията при естествената синестезия, интерсензорните преживявания на наркоманите имат кратка продължителност и са придружени с откъсване от действителността. Характерно за синестезията е, че синестетите усещат различни неща, но знаят, че те не са реални. Синестичните образи са само в съзнанието и човек ги възприема само като част от него, а не като част от реалността.

Различаването на синестезията от богатото въображение най-често се прави с проверка за устойчиви асоциации. Използва се тест, при който хората трябва да посочат с какъв цвят свързват определени букви, цифри и думи.

Месеци по-късно тестът се прави за втори път. Синестетите имат над 90% съвпадение в отговорите, дори когато трябва да избират цветове от палитра с 16 милиона опции. Контролната група пък повтаря около 30% от първоначалните си резултати, при все че изборът за нея е стеснен до няколко десетки основни цвята.

Все още е неясно как се формират допълнителните възприятия – защо буква Ж, да кажем, е точно розова, а не зелена. Вероятно става въпрос за ранни асоциации на конкретния човек, които са се наложили при него с течение на времето. Интересно е, че според някои изследвания тези асоциации не са напълно случайни и индивидуални. Проучване на д-р Джулия Симнер от университета в Един­бург показва, че повечето синестети свързват буквата А с червено, ниските музикални тонове с тъмни цветове, а високите – със светли.

С напредването на технологиите през последните години бяха създадени нови поколения медицински апаратури, с които се извършват прецизни изследвания на мозъците на синестети. Установено е, че когато хората, надарени с цветен слух, чуват даден звук, се активират и тези части от мозъка, които са свързани с възприемането на образи.

Кои са синестетите?

Характерно за синестетите е, че са левичари. Установено е, че се среща при някои наистина много интелигентни жени, както и при пълнички мъже със склонност към оплешивяване. Разбира се, това са само някои статистически данни. Синестетите могат да бъдат хора, които не могат да започнат каквато и да било работа без всичко около тях да е в перфектна симетрия. Характерно за тях е, че имат склонност да обръщат внимание на малките детайли /например, позицията на оставената на масата книга и прочие/.

Ами ти как живееш с толкова бледи и притъпени възприятия? Живееш, нали? Ами да, и те живеят. Родени са такива, с този талант или ощетение, и са свикнали с него. Много хора имат синестезия, а дори не го осъзнават. Други пък го бъркат с въображението. Някои хора се раждат синестети и цял живот живеят в своя свят на странни усещания, но не мислят, че това е странно. Това е техният живот и те са свикнали да си го живеят по своя начин. И сигурно, ако можеха да видят през очите на нормален човек, светът би им се видял точно толкова странен, колкото на теб и на мен ни се вижда синестезията…

Въпреки че я наричат диагноза, тя не е нещо, от което хората се оплакват. По всичко личи, че допълнителните възприятия не само правят живота по-интересен, но и подсилват паметта. Цветовете, които се появяват пред очите на човек, могат да помогнат в разпознаването на музикални тонове или в запомнянето на думи и числа.

Вместо да търсят в главата си име, синестетите могат да си спомнят, че то е оранжево на цвят, има вкус на маслини или мирише на мента. Освен всичко друго, синестезията е на почит сред хората на изкуството, които нарочно я търсят в една или друга форма. В техния свят възможността да смесваш текст, цвят и музика е особено добре дошла.

Социални аспекти на феномена

Иронично е, че от всички хора на света, докторите трябва да са тези, които да разпознаят болестта и да те запознаят с нея, а всъщност те имат най-малко информация за феномена и лекуват пациентите си за мозъчни травми. Не само професионалистите са на мнение, че тези хора трябва да се лекуват и това, което притежават е болест, а не дарба. Като пример ще дам баща със синестезия, чиято дъщеря също я е наследила. В писмо до проучващ синестезията

учен бащата споделя – „Винаги съм бил напълно открит за своята синесетезия. Смятам я за нещо невероятно и вдъхновяващо, чувствам я повече като дарба, отколкото като проклятие. На повече хора около мен това състояние им е интересно и не ме съдят. Но се сблъсках с хора, които смятах, че ще приемат синестезията като предизвикателство и нещо вълнуващо, но макар и като специалисти те бяха доста скептични. Един от тях беше учителката на дъщеря ми (синестет като мен). Беше отворена към говорене за състоянието на дъщеря ми, но заключи, че това е прекалено дистанциращо състояние и го нарече по-скоро неправилно функциониране отколкото дарба, макар и детето ми да беше едно най-добрите в класа ѝ. Учителката се допитала до сестра си, която била психолог и тя стигнала до заключението, че това е нещо, което трябва да бъде диагностицирано. Тази дума ме плаши. Оттогава не сме обсъждали тази тема.“

Друг синестет, който работи в лаборатория за изследване на възприятието, споделя, че след като разказал на професори по психология и неврология за синестезията, някои от тях са предложили своите съболезнования за „състоянието“ му.

Момиче от Индия, което имигрирало в САЩ, разказва, че родителите ѝ са я водили при какви ли не доктори и всеки път се стигало до предложение за
институционализиране. Било ѝ забранено да говори за цветните си букви пред други хора извън кръга от доктори и много близки членове на семейството. Тя скита из различните щати на страната, но си е обещала никога повече да не се връща при семейството си. В момента работи като художник и повечето ѝ творби са произтекли от синестичните ѝ “видения“.

Руският композитор и педагог Николай Римски-Корсаов (1844-1908г.), известен със симфонията си „Шехерезада“, е имал синестетично оцветени музикални клавиши.

До мажор: бяло

Сол мажор: златисто-кафяво

Ре мажор: жълтеникаво

Ла мажор: розово

Ми мажор: светлосиньо

Си мажор: тъмносиньо с метален блясък

Фа диез мажор: сивково-зелено

Ре бемол мажор: тъмен

Ла бемол мажор: сивкаво-виолетово

Ми бемол мажор: сиво-синьо

Си бемол мажор: тъмен

Фа мажор: зелено

Така се вижда контрастът между мнението на хората за феномена и това за колко големи неща помага той. Множество композитори, художници, артисти са имали синестезия и са я превръщали в изкуство, част от което се е запазило и до днес.

Обучението в синестезия повишава IQ

Синестезията кара хората да си спомнят вкуса на лимона при вида на цифрата седем, да си представят буквите в различни цветове и да чуват шум при гледане на движещи се картинки. Но в хода на ново изследване, специалисти от университета на Съсекс стигнали до извода, че специални тренировки на ума могат да провокират придобиване на някои от ефектите на състоянието. Освен това, такъв род обучение може да повиши IQ на човека.

Смята се, че в света само един от двадесет и трима души е способен да изпитва състояние на синестезия. Психолозите от центъра „Саклер“ при университета на Съсекс приканили група от 14 доброволци да премине деветседмична обучителна програма, чиято цел било развиването на определени навици на синестезията. Към края на проекта участниците изработили достатъчно силни асоциации на буквите с цветове и стандартната проверка за синестезия дала положителен резултат.

Повечето хора съобщили, че буквите не само притежават цветове, но и собствен характер – например буквата „Х“ им се струвала скучна, а буквата „W“ – умиротворяваща. Което е още по-удивително, IQ-то на участниците средно се повишило с 12 пункта в сравнение с контролната група, която не преминала тренингите.

„Подобни тренировки на когнитивните функции на мозъка в крайна сметка ще доведат до създаването на терапевтични инструменти, основани на познавателна дейност, които ще помогнат да се поддържа умствената функция при уязвимите групи пациенти – казва д-р Даниел Бор, един от авторите на изследването. – Това се отнася за деца и възрастни със Синдром на дефицит на внимание и хиперактивност и за възрастни хора с наченки на слабоумие.“

Макар получените данни да свидетелстват за това, че синестезията може да се развие в хода на определено обучение, учените казват, че това не изключва и генетична компонента на състоянието.

„Следва да подчертаем, че не твърдим, че сме направили от несинестети истински синестети – коментира съавторът на изследването Николас Розен. – След три месеца отново се срещнахме с доброволците, тествахме ги и тяхната способност да си представят цвят по време на мисъл за буква беше загубена в значителна степен. Но това показва, че синестезията вероятно се явява една от компонентите на развитието за много хора още от ранно детство.“

Колкото до любопитния „страничен ефект“, свързан с повишеното IQ, то е възможно да става дума за разширения спектър от асоциации, случващи се след тренинга. Впрочем дали това се е случило именно заради пробудилите се синестетични способности, или причината е била в умствените усилия, които се наложило да приложат доброволците по време на опита, предстои да бъде изследвано.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!