Търсене
Close this search box.

Що е палеоботаника и има ли почва у нас? Част II

Що е палеоботаника и има ли почва у нас? Част II

Що е палеоботаника и има ли почва у нас? Част II

Що е палеоботаника и има ли почва у нас? Част II


Направи дарение на училище!



***

Автор: доц. Владимир Бозуков, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН 

„Почвата е повърхностният рохкав, изветрен пласт на земната кора. Тя има сложен състав и структура. Основното свойство на почвата е нейното плодородие – способността ѝ да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина на растенията.” Така започва във вездесъщата Уикипедия, описанието на значението на тази звучна българска дума. Или с други думи: на сушата, всичко започва с почвата. След нея идват растенията, след тях – и животните.

В нашата България почви – дал Бог. Къде плодородни, къде по-малко. Но как стои въпросът с почвата, от която се е появила и развивала българската палеоботаника?

Pinus palaeorhodopensis; Palamarev et Petkova
Pinus palaeorhodopensis; Palamarev et Petkova

Както навсякъде, където е намесен човекът, така и в тази тема съществуват два компонента – обективен и субективен. Нека отдадем приоритет на обективния компонент. Все пак, в исторически план той предшества субективния в буквалния смисъл. Т.е. историческият период, за който имам възможност да ви разкажа, започва преди около 65 млн. г. и завършва преди около 2,5 млн. г. В него се разполагат времевите периоди палеоген (65 – 23 млн. г.) и неоген (23 – 2,5 млн. г.). След тях именно следва кватернерът (2,5 млн. г. до днес) или наречен още антропоген – времето на поява и развитие на субективния фактор. Трите споменати периода образуват неозойската ера, в която ние съществуваме днес и за наше щастие, динозаврите са вече минало в предходната мезозойска ера.

Вероятно драгият читател е запознат с условието, че всичко около нас тече и всичко се променя. Той може да бъде уверен, че и преди нас всичко е текло и се е променяло по същите физични и химични закони, които царуват и сега. В някои среди наричат това Принцип на актуализма и с негова помощ извличат ценни научни познания. Ценни за тези, които ценят науката, разбира се. Безполезни за тези, които не я възприемат като полезна. Зависи от субектите – от тяхното възпитание, култура и степен на любопитство към света около тях.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Сега, конкретно към непрекъснатите промени на земната повърхност, протекли през палеогена и неогена: движението на континеталните плочи, причиняващо сложни промени в релефа на сушата; многобройните действащи вулкани; ерозионните процеси; промяната на нивото на световния океан и др. знайни и незнайни фактори са дали възможност за формиране на седиментни скали. Части от растения понякога са попадали в тях (за наш късмет) и днес имаме възможност да ги откриваме като растителни фосили.

На територията на България има установени над 120 находища на палеофлори от палеогена и неогена. И те като почвите – някои са богати, други не толкова. Локалните палеофлори, които представляват особен интерес и съдържат повече от 100 фосилни вида са тези, разкрити в районите на селата Ружинци (СЗ България), Гърмен и Сатовча (ЮЗ България). И в близост до бившите села Курило и Чукурово (Западна България). Всичките тези палеофлори са датирани като неогенски и по-точно среден миоцен (~17-10 млн. г.) за Чукуровската, Сатовчанската и Ружинската палеофлори и границата между късен миоцен и ранен плиоцен (~5 млн. г.) за Гърменската и тази от Курило.

Една от причините за разнообразието на тези палеофлори е същата, която обуславя и богатството на днешната Българска флора. Това е географското разположение на страната ни. През нашата територия преди стотици и хиляди години са преминавали какви ли не човешки племена и народи, а преди милиони години това са правили растенията и животните. Много преди да бъде миграционен път на човека, територията ни е била същото за флората и фауната на три континета: Европа, Азия и Африка.

Въпреки промените в този път, съществуващ или като архипелаг, осеян с множество вулкани през палеогена, или като спокойна и понякога непрекъсната (от Босфора) сухоземна връзка през неогена, по него винаги са преминавали растителни и животински видове. Този процес не спира и сега.

Цялата статия е публикувана в брой 106 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.