Проучване сред повече от 4000 учени очертава ужасяваща картина на обстановката, в която те работят. Това предполага, че силно конкурентната и често враждебна среда вреди на качеството на тяхната работа. Около 80% от участниците в проучването – предимно академици от Обединеното кралство – смятат, че конкуренцията насърчава агресивни условия на труд и половината от описаните случаи са на борба с депресия или стрес. Близо две трети от анкетираните съобщават, че са били свидетели на тормоз или малтретиране, а 43% са заявили, че са го изпитвали върху себе си.

“Тези резултати рисуват една потресаваща картина на изследователската среда – и това е нещо, за чиято промяна всички ние трябва да съдействаме“, казва Джеръми Фарар, директор на Wellcome, основен финансиращ изследователски център в Лондон, който проведе изследването с агенцията за пазарно проучване Shift Learning. “Лошата научна среда в крайна сметка води и до лоши резултати от съответната научна дейност.“

Фарар казва, че Wellcome, който подкрепя около 15 000 души, работещи в сферата на науката по целия свят, е ангажиран да се справи с проблемите, посочени от проучването, и призовава цялата научна общност да се включи в това. „Напрежението от работата в областта на научните изследвания трябва да бъде признато за сериозен проблем и всички да работят за разрешаването му, от спонсорите до ръководителите на научните изследвания и от директорите на университети и институции“, казва той.

Wellcome проведе проучването, публикувано на 15 януари, като част от по-широка програма за подобряване на работната среда в науката. В него се казва, че тласъкът към високи постижения създава неспокойна обстановка. “Повече от ясно е, че настоящата ни изследователска практика не е устойчива“, казва Бет Томпсън, която ръководи инициативите  на Wellcome за изследване на научната среда.

“Знаехме, че нещата не са както трябва, от нашите собствени дискусии с учени, от широко разпространени случаи на тормоз, съобщения за неправомерно поведение, лошо ръководство и непродуктивност.

Резултатите са получени чрез онлайн проучване, отворено за всички учени, на което отговориха около 4 300 души във всякакви дисциплини и етапи от кариерата. Отговорилите на анкетата са от общо 87 страни по света, като три четвърти от тях са от Обединеното кралство. Работни срещи с 36 изследователи от Великобритания и задълбочени интервюта с други 94 също допълниха картината за получените резултати.
Повечето учени твърдят, че се гордеят със своите институции и имат страст към работата си, но говорят и за високата лична цена, която им се налага да платят заради работната обстановка.
Мнозина от тях смятат, че напрежението се натрупва най вече заради претоварване с работа – две трети от анкетираните казват, че работят по повече от 40 часа седмично. Но според изследователите ситуацията се влошава и негативните аспекти вече не се компенсират от сигурността на работното място и способността да се работи автономно, гъвкаво и творчески. Едва 30% от анкетираните смятат, че имат сигурност на работното си място в своята научна кариера.

Много от тях обвиняват спонсорите и институтите, които наблягат на резултати и показатели за ефективност, като брой публикации и импакт фактор в научните списания, в които изследователите публикуват.
Те посочват, че важността на тези показатели често се подчертава по начини, които понижават морала и насърчават изследователите да “изиграват” системата. Някои твърдят, че доброто управление може да предпази учените от такъв изкривяващ натиск, но и че това се прилага успешно твърде рядко.
Една четвърт от анкетираните смятат, че качеството на изследванията страда от неподходяща среда. Същата част са били подложени на натиск от своите надзорни органи за постигане на конкретен резултат.

Направи дарение на училище!