Направи дарение на училище!

Автор: Владимир Попов

“Scuta decumbere”       

– отеква викът на центуриона от Legio I Italica и с дружен тътен оставяме щитовете на земята…

Разбери повече за БГ Наука:

***

В Novae /дн. Свищов/ e адска жега, но аз стоически я понасям, закован в нагорещената си броня. Чувствам се като истински легионер. Форсираните маршове през града и руините на легионния лагер се редуват с битки с варварите. Подкованите ми калиги чаткат по асфалта, следвайки зададения ритъм. Въпреки тежестта на бойното снаряжение и умората обаче съм в еуфория, тъй като мечтата ми да участвам в римска възстановка се сбъдна. Още не мога да се отърся от фестивала, който ме върна назад във времето и напълни душата ми с положителни емоции…

А всичко започва в четвъртък /26-ти юни 2008 г./, когато натоварен с около 20 килограма екипировка, поемам към Свищов. Пътьом минавам през летището да посрещна Евгени от Москва –ръководител на „Cohors II Mattiacorum Equitata“ – клуб за историческа реконструкция на тази римска помощна част, станувала някога по нашите земи. За съжаление тази година той идва сам, поради проблеми с организацията, но да се надяваме, че следващия път братята легионери от Русия ще са повече. Показвам му набързо центъра на София и главните забележителности . Имам и поставена задача от Стоян Проданов /един от организаторите на фестивала в Свищов/ да подбера няколко комплекта гладиаторски реквизит от филмовото студио „Nimar“. Оръжията и дрехите им не са никак достоверни, но двамата с Евгени съумяваме да отсеем по-нормални костюми. До Свищов пътуваме с кола на организаторите, улисани в разговори за римските легиони и развитието на клубовете, занимаващи се с исторически възстановки. Бързо се настаняваме в хотела и отиваме да гледаме откриването на фестивала със запалването на свещения огън от ‚весталките‘ /играни от доста младички италианки/, последвано от пиротехническо шоу. По пътя срещаме и братята от Първия италийски легион /Legio I Italica/, които маршируват в пълно бойно снаряжение. Очаровани сме от точните команди и синхрона, който постигат. Евгени не си носи бронята, шлема и гладиуса, поради митнически проблеми от руска страна, а на мен пък ми липсва шлем, тъй като за съжаление все още не е готов, но нито за миг не се съмнявам, че италианците ще откликнат на молбата ми и ще ни предоставят необходимите вещи.

В петък сутринта се явяваме по туники и калиги на градския стадион в Свищов, за да тренираме римски команди и построения. Евгени има опит в тази област, тъй като е командир на своята група, а пък аз знам латинските фрази, така че бързо правим впечатление на италианците с адекватните си маневри. Като цяло основните команди са лесни: Signо sequute – следвай знамето, Ad gladium, vertite – завърти се надясно, Ad scutum, vertite – завърти се наляво, Ad agminem – в колона, Ad testudinem – в ‘костенурка’, Gladium stringe – мечове вън, Gladium reconde – прибери мечове, Paratе! Настъпвай, SALUTA-TE – За почест, INTEN-TE – Мирно, AD SIGNA – /Строй се/ под знамената. Също така практикуваме и характерния римски начин на водене на битки – прикрит зад големият правоъгълен щит, чийто горен край е на равнището на рамото ми, а долният – малко под коляното, аз отработвам мушкащи удари, насочени към горната и долната част на противника.Също така нанасям и удари с щит. Целият раменен пояс участва в тези движения, така че след половин час вече усещам болки в мускулите. От марша калигите малко ми убиват, но пък от друга страна се чувствам като истински легионер. Запознаваме се с Паоло – астрономът на легиона, който ни отвежда в построения дървен каструм над стадиона. Лагерът е с четири дървени кули, порта и е заграден със стени от трите си страни, които са построени за две седмици от българските организатори в Свищов.

Програмата и последователността на събитията на фестивала малко куцат, но все пак това мероприятие се провежда за първи път в България. Догодина, надявам се, възстановката ще е по-координирана. Иначе от двете страни на входа на лагера са подредени палатките на легионерите. В центъра се издига олтарът, а зад него палатката със статуите на всички богове. Пред олтара са изправени и орелът, знакът и вексилата на легиона.

Пред всяка палатка са подпрени един в друг пилумите и щитовете на легионерите.

Паоло ни показва слънчевия часовник, няколко карти на империята, восъчни плочки, по които може да се пише, и стъкленица с вода, която концентрира слънчевите лъчи подобно на лупа.

Постепенно се запознаваме с всички участници във възстановката. Освен италианци има и чехи, които реконструират помощни войски. Донасям си екипировката в лагера и разяснявам какъв е случаят с Евгени /който си е взел туниката, калигите, колана и една доста добре направена кожена чанта/. Естествено възражения срещу приема ни в легиона няма и скоро сме снабдени с всичко необходимо. Разменяме си мнения с италианците за тънкостите на екипировката и разглеждаме лагера, и се снимаме, преди да са плъпнали туристите.

Легионерите ни приемат доста свойски и скоро вече се чувствам част от клуба им. Макар че малко от тях говорят английски, не усещам особени проблеми с комуникацията. В това време се появява центурионът и подканя другарите си да си слагат броните. Срещам трудности с моята, която почти не е носена и ремъците й са обтегнати. Въобще сегментната лорика се облича с чужда помощ, за разлика от ризницата, която носи Евгени. Когато обаче слагам и шлема, усещам как лека полека тялото ми започва да се нажежава. Слънцето припича неумолимо и броните ни блестят. Грабваме щитовете и започваме да повтаряме някои по-сложни маневри, като построяването на костенурка /легионерите съгласувано вдигат щитовете си нагоре, като го подпъхват под щитовете на войниците пред тях, подобно на наредени керемиди/ или разгръщане на походния строй в двойна линия /войниците от задните редове, при вика ‚Ad Centurio‘ притичват от двете страни до другарите си в предна линия, образувайки квадрат/.

В лагера вече се навъртат и първите туристи, както и журналисти. Първоначално мисля последните за любознателни сеирджии и охотно им обяснявам за устройството на лагера и организацията на мероприятието, както и неща от легионерското ежедневие. Те от своя страна се радват, че са срещнали българоговорящ легионер и вадят микрофоните и камерите. Един истински войник никога не отстъпва и така влизам в емисиите на новините по Нова Телевизия и BTV. Почват и снимките с разните му там зяпачи. Като цяло ставам звезда. В това време помощните войски на градския стадион се бият срещу варварите, но биват победени. Настава ред на легиона да покаже на какво е способен.

Публиката вече се е нахъсала за кръв и очаква не преговори, а бой. В стегнат строй и тактувайки с десния крак, бойните ни редици излизат от лагера и настъпват към безпорядъчната варварска тълпа, която при вида ни надава зловещ вой. На тази тяхна демонстрация ние отговаряме с удари на мечове по щитовете и скандирания: ‘Legio Prima Italica’. Преговорите се провалят и двете страни се готвят за сражение. Варварите ни засипват с метателни оръжия, но ние правим бързо костенурка и амунициите им отиват на вятъра.

Започваме бавно настъпление с левия крак, като всеки държи войника пред него за колана, с цел да не се разкъсва линията и атаката да протича равномерно. Знамената са прибрани зад строя и варварите връхлитат със страшна сила върху редиците ни.

Сблъсък на щитове, мечове, викове, досущ като в реалността. Неуспели да разкъсат линията ни, варварите се оттеглят и се опитват да ни заобиколят. Пред мен се изпречва един противник с фалката /крив меч/ и се опитва да ме посече. Бързо вдигам с едната ръка щита си нагоре и се навеждам, като с другата ръка го мушкам с гладиуса отдолу /мечовете за сражението естествено не са истински, за да бъдат избегнати нещастни случаи/. Нападателят се свлича. Евгени е цяла фурия, понеже е участвал в подобни битки, и убива четирима /преди подло да го покоси един лежащ уж умрял варварин/.

След като дават много жертви, варварите настояват за примирие и се изтеглят. Легионерите с извадени мечове обикалят стадиона, под аплодисментите на публиката. След боя се провежда ритуала по очистване на армията /lustratio/. Ролята на жреца играе един брадат симпатяга с прякор Корвус, който е душата на легиона. Негова е заслугата за това, че ритуалите се изпълняват на латински. На боговете биват „принесени“ три жертвени животни – овен, прасе и теле, а след това се запалва огънят и войската го прескача.

Вечерта, след като сме се освободили от оковите на броните, слизаме с Евгени в града /както сме по туники, колани и калиги/ да вечеряме с нашите бойни другари и един симпатяга от варварския лагер на име Николо. Запознавам италианците с особеностите на българската кухня. Особено много им харесва шопската салата /заради сиренето/ и хубавата българска бира /Шуменско и Болярка/, която специално им препоръчвам. Новината за възстановката се е разчула и прииждат любопитни граждани, за да се снимат с героите на деня. Италианците са впечатлени от голямото количество красиви жени в България. В общи линии представляваме интересна картинка – облечени в червени туники /които за неизкушения зрител изглеждат като полички/ мъже обсъждат днешните събития на италиански, руски и развален английски. Затова уважавам разваления английски – без проблеми се разбираме на него, помагайки си и с жестове.

На другия ден отрано се строяваме, за да поднесем клетва към орела на легиона, който е бил свещен символ при римляните. Центурионът се разхожда и потупва неспазилите линиите на построение с лозовата си пръчка. Легатът произнася клетвата, а ние я повтаряме, кълнейки се, че ще браним знамената на поделението и римската слава с цената на живота си.

В бодро настроение излизаме от лагера и се натоварваме на автобусите, които ни откарват до посетителския център „Нове“. Той е построен до частично разкопания лагер на Първия Италийски легион, станувал тук преди 19 века. Така че братята италианци имат антикварни симпатии към това място. Маршируваме между руините на легионната болница и банята на каструма, а един полски археолог обяснява плана на града /благодарение на полските експедиции от 40 години Нове се проучва системно/.

Слънцето отново припича безмилостно, а прахът, вдигнат от маршируването ни, се набива във всички пори на тялото, но вече свиквам с легионерския живот /италианците напяват походна песничка в такт с маршируването/. Най-накрая стигаме брега на Дунава, където легионът се строява с извадени мечове и отдава чест.

Евгени пък също има симпатии към Мизия /провинцията е обхващала територията на Северна България/, тъй като тук е станувала неговата кохорта. Даже ме навива след марша да се изкъпем във водите на Дунав, като истински легионери, но аргументът ми, че атомната електроцентрала „Козлодуй“ е наблизо, охлажда ентусиазма му.

Така че само се снимаме на крайбрежната ивица и след това сядаме под близкото дърво, за да се разхладим с бира. Следва разходка из центъра на Свищов /с броните/, като приятелят ми си купува български сувенири и вино. Връщаме се с такси в лагера уморени, но доволни. Там вече са и колегите възстановчици от група „Чигот“, които самоотвержено са се нагърбили да играят ролята на гладиатори на фестивала и кълнат екипировката, която сме им подбрали. Уверявам ги, че това е било най-приемливото от цялата сценична бутафория, която преровихме. Чиготите махват с ръка и започват да черпят италианците с прословутата алкохолна напитка „облак“. В тази горещина миксът от мента и мастика действа действително разхлаждащо. В това време ми звънят едни приятели, които минават през Свищов специално за възстановката. Вкарвам ги вътре в лагера да разгледат, като свойски им обяснявам разни детайли, а те за благодарност ме черпят със студена бира. Бойните ми другари обаче се стягат за битка, защото варварите са се активизирали и напредват към портата на лагера с таран.

Евгени е на стената, но след кратка престрелка едно копие го улучва и той пада навън в рова /доста ефектно изпълнение/. Вратата не издържа и ордите нахлуват вътре, но ние отбиваме атаката и преминаваме в настъпление. Преминавайки през моста над рова се построяваме отново в костенурка, защото стрелите и копията валят непрекъснато.

Следва нов сблъсък и варварите ни наобикалят. Сред прахоляка и пушека различавам как центурионът пада убит. Част от легионерите се скупчват около него, викайки доктора, а останалите удържаме варварския напор. Когато най-накрая враговете се оттеглят, тялото на центуриона е пренесено в лагера сред сълзи и вайкания.

След това започва ритуалът на погребението му на стадиона. Корвус отново е в стихията си – три пъти извиква името на центуриона, след това слага монети на очите му и прави възлияния на боговете на подземното царство. Изнасяме и маските на предците на покойния центурион, подреждайки се в почетен караул около „убития“.

В това време войниците вдигат щитовете пред лицата си и надават протяжен вой. След това един от войниците започва да цитира забавни случки от живота на убития, а ние се смеем през сълзи. Корвус кръстосва ръцете на центуриона и го покрива с бяло покривало. Следва изборът на новия центурион – досегашния му помощник – опциона Таурус. Войската го приветства с извадени гладиуси, а публиката се кефи на шоуто.

Вечерта се запознаваме с Игор –наполовина руснак, който учи в Свищов. Излизаме с него и колежките му да вечеряме, а след това засядаме в местната дискотека „Jukebox“, където вече се е настанил половината легион. Използвам момента да танцувам в дискотеката по туника, като размятам колана наляво надясно, а калигите ми правят страхотно сцепление с пода. Истински фурор.

В неделя сутринта ми е малко мъгляво, но ни чакат нови задачи. В лагера пристига италианският посланик в България, който е много впечатлен от възстановката и заявява на кмета на Свищов, че очаква същото мероприятие и догодина. Човекът владее донякъде и руски, тъй като е бил преди това на служба в Русия и си разменяме по няколко думи с него. Като цяло общото мнение ни е, че е крайно време в България, на територията на която са станували толкова дълго римски войски, да бъде създаден подобен клуб. Натоварваме се в автобусите и отново поемаме към посетителския център Нове, където върху руините на Вила екстра мурус /т. е. вилата на легата, която се е намирала пред портата на лагера/ Корвус произнася молитва на латински към Марс, Юпитер и Янус за очистване на греховете ни и благополучие.

След това отпрашваме да разгледаме етнографския и историческия музей на Свищов, а хората по улиците се дивят на странната гледка – два автобуса натъпкани с легионери. Вътре се вихри купон, шофьорът е пуснал „Джипси Кингс“, а „възкръсналият“ центурион танцува в прохода между седалките и тактува по шлемовете на легионерите с празна бутилка от минерална вода. След разглеждането на музея, в приповдигнато настроение отиваме на обяд. Пак се заформя интернационална компания, която засипва сервитьорката с поръчки на разни езици. Следва бърз поход към лагера, където започва подготовката за решителната битка с варварите. Противниците ни пристигат и след разменени закани и викове се хвърлят в ожесточен последен бой, но вождът им бива посечен, а останалите биват заобиколени и избити без милост, макар че в баталията и немалко легионери губят живота си.

Следва победоносна обиколка на стадиона, всички участници във възстановката по традиция се поздравяват с вдигнати оръжия под аплодисментите на изпадналата в екстаз публика, която напира да се снима с нас.

След снимките предприемаме заключителен триумфален поход по улиците на града. Чаткаме с подкованите калиги по асфалта в такт с командите на центуриона, наобиколени от ентусиазираната тълпа, която ни засипва с комплименти. После се оттегляме в лагера, а Корвус и още няколко участника остават на градския площад, за да демонстрират на публиката ритуал посветен на Митра и танца на Салиите.

Италианците започват да свиват лагера, защото утре ги очаква път, а ние с Евгени се снимаме със центуриона и братята по оръжие.

Центурионът ни хвали за проявената координация по време на марша и издръжливостта, и разменяме имейли. Получаваме покана да участваме в бъдещи мероприятия и аз съм на върха на щастието. Наистина прекрасен завършек на този първи и незабравим фестивал.

Стягам и аз своя багаж и вечерта с Евгени отиваме на прощално парти, съпроводено с гледането на мача Германия-Испания. Северните варвари падат и на футбол, така че всички са доволни и количеството вино бързо намалява. Черпя италианските ми приятели с така усладилия им се „облак“. Купонът продължава до два часа и след това всички се разотиват уморени, но доволни на кратък отдих. Рано сутринта изпращам моите fratres, които пътуват към Букурещ, за да хванат оттам самолет до Италия. Единия от организаторите ни откарва двамата с Евгени към София, тъй като на него му предстои полет до Москва. Споделяме възторжени мнения за фестивала, обсъждаме евентуалното ни участие догодина и разменяме взаимни покани за гостуване.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!