Направи дарение на училище!

Автор: Светослав Александров

През този месец бяхме свидетели на важно събитие – за пръв път, след цели три десетилетия прекъсване, свръхтежка ракета отново изпрати полезен товар в космоса. „Фолкън Хеви“ е с капацитет до 64 тона и с товароподемността си би могла да съперничи на някогашната съветска „Н1“. В миналото, освен „Н1“, са били създадени още само две свръхтежки ракети – „Сатурн 5“, извела корабите „Аполо“ до Луната, както и „Енергия“, извеждала совалката „Буран“ в орбита.

Не е чудно, че мнозина възлагат големи надежди на „Фолкън Хеви“. Тази ракета, макар и да е забележителна, все още не може да закара човек до Марс. За пилотирани експедиции до Марс има нужда от по-големи и по-тежки ракети. Затова СпейсЕкс разработва „Биг Фолкън“. Но пък „Фолкън Хеви“ би могла, поне на теория, да закара хора до орбитата на Луната. Тя може да е следващата лунна ракета на САЩ.

За съжаление Илон Мъск няма такива планове. Независимо от съобщението миналата година, че СпейсЕкс възнамерява да прати двама туристи до Луната с кораб „Драгън“, изстрелян от „Фолкън Хеви“, малко преди дебютния полет на ракетата Мъск се отметна от обещанието си. Сега той казва, че компанията ще почака до създаването на „Биг Фолкън“, преди да прати хора отвъд околоземна орбита. Не е чудно защо мнозина бяха разочаровани да чуят това. Ние чакахме близо десетилетие, за да полети „Фолкън Хеви“. Сега пак трябва да чакаме още дълго време, преди да полети „Биг Фолкън“, за да се надяваме на раздвижване в пилотираната космонавтика.

Но прекратените планове за лунен туризъм на СпейсЕкс не са единствените, заминали в коша. Лунният туризъм беше една многообещаваща концепция, но още преди СпейсЕкс, на преден план бяха Спейс Адвенчърс.

Разбери повече за БГ Наука:

***

През първото десетилетие на 21-ви век космическият туризъм беше голямата тема във всички специализирани издания и форуми за космос. Основаната през 1998 г. компания Спейс Адвенчърс успя да организира с помощта на Русия платени полети за седмина космически туристи. Пръв полетя Денис Тито през април 2001 година. Полетът му бе последван от този на Марк Шатълуърт през 2002 година, след това през 2005 година бе изстрелян Грегъри Олсън. През 2006 година Анушен Ансари се превърна в първата жена-космически турист. Чарлз Симони летя два пъти – през 2007 и 2009 година. Последните туристи летяха в космоса през 2008 и 2009 година – това бяха разработчикът на игри Ричард Гeриот и цирковият магнат Ги Лалиберте. Историята е запомнила и двама човека, които бяха на ръба да полетят, но не успяха. И двамата са музикални изпълнители – Ланс Бас от N’Sync и Сара Брайтман. Ланс Бас не можа да си плати билета, докато Брайтман се отказа в последния момент поради лични причини.

Така че Спейс Адвенчърс беше сериозна компания със солидно и уважавано име. Но фирмата искаше да стигне по-далеч. Докато седмината космически туристи броиха между $20 и $40 милиона за полет до ниска околоземна орбита, Спейс Адвенчърс обещаваше нещо повече – който може да даде $150 милиона от джоба си, той може да бъде изпратен до Луната.

Мисията изглеждаше изключително обещаваща за мнозина космически ентусиасти. Бяха изминали четири десетилетия от последния полет на човек до Луната, а следващият изобщо не се задаваше. Космическата совалка на НАСА застаряваше, беше пред пенсиониране, а агенцията със своя ограничен бюджет работеше бавно и не се очертаваше да прати човек отвъд околоземна орбита в скоро време. Русия също нямаше пари за лунна експедиция. През 60-те години СССР не успяха да стигнат до Луната, но въпреки това корабът „Союз“ е летял в безпилотен режим дотам като част от мисиите „Зонд“. Корабът е почти готов, казваха привържениците на концепцията. Само трябва да се направи транслунна ракетна степен, която да ускори кораба отвъд орбита, и да се създаде нов топлинен щит. Но затова трябват пари. Защо пък тези пари да не дойдат от частни инвеститори и туристи, които да пожелаят да летят?

През 2011 година Спейс Адвенчърс съобщи, че е намерен човек, който е готов да си плати за полет до Луната. През 2014 година беше оповестено, че е намерен втори клиент. На нас оставаше да чакаме. Годините си минаваха … и нищо не се случи. Чакахме, чакахме, чакахме… докато в края на миналата година се случи нещо интересно. На страниците на Окръжния съд във Вирджиния, САЩ, беше публикуван документ за съдебно дело ^{(източник)}. Ищецът по делото е Харалд МакПайк, а ответната страна е Зиро-гравити Холдингс, което е новото име на Спейс Адвенчърс.

Харалд МакПайк се оказа един от клиентите на Спейс Адвенчърс за мисия до Луната. Името изненада мнозина. МакПайк не е един от седмината туристи, летяли до „Международната космическа станция“. Той не е инвестирал в космически стартъпи. Очаквахме да чуем други имена на потенциални клиенти – например основателят на Google Сергей Брин. Може би Джеймс Камерън, режисьор и известен космически ентусиаст. Но МакПайк? Не… името му е напълно неизвестно за повечето космически ентусиасти. Документът разкрива, че е частен приключенец, който е пътувал до Северния и Южния полюс и е катерил множество планински върхове, в това число Килиманджаро. МакПайк сам си е финансирал тези експедиции. Очевидно иска следващото му пътуване да е в космоса.

Какво още научаваме? МакПайк е сключил договор със Спейс Адвенчърс през 2013 година за заплащането на първоначалния депозит от $30 милиона долара, разделен на няколко части, след което е трябвало да плати накуп оставащите $120 милиона долара. На 28-ми март 2013 година ищецът направил първата си вноска, след което през лятото на 2014 година договорът му е бил предсрочно прекратен заради невнасяне на втората вноска.

Оказва се, че през юли същата година МакПайк попаднал на статия в Moscow Times, според която Спейс Адвенчърс не се е консултирала с Роскосмос за провеждането на окололунната мисия, нито има договор за провеждането й. Ищецът, сериозно притеснен от тази публикация, се обърнал към управата на Спейс Адвенчърс. Шефът на фирмата Андерсън отговорил, че информацията, предоставена от Роскосмос е неточна, че агенцията има ново ръководство, което не е наясно със съществуващите договорни отношения със Спейс Адвенчърс. Въпреки всичко МакПайк останал недоволен и престанал да плаща вноската за билета. През 2015-та година Спейс Адвенчърс прекратила договора поради неплащане.

През 2016 година МакПайк се свързал директно с Роскосмос за пътуване до Луната и поискал агенцията да преразгледа отношенията си със Спейс Адвенчърс. Агенцията отговорила, че няма договорни задължения към Спейс Адвенчърс. В отговор на допълнителната кореспонденция представителството на Роскосмос отвърнало, че „нито настоящата, нито предходната федерална програма на Руската федерация планира имплементация на проекти, свързани с пилотирани полети до Луната“.

На базата на тази информация МакПайк завел своето съдебно срещу Спейс Адвенчърс. Спейс Адвенчърс според ищеца не е имала договорни отношения с Роскосмос и така кандидат-туристът бил измамен и подведен да даде пари за несъществуваща програма. Съответно той си иска обратно първата вноска от $7 милиона долара, а Спейс Адвенчърс отказва да му я даде.

Накратко казано, горната история може да се обобщи ето така – ищецът сключил договор за полет до Луната и почнал да плаща вноските. Започнал да се усъмнява в способността на фирмата да го изпрати до Луната чрез руски кораб. Престанал да плаща вноските, след като открил, че Спейс Адвенчърс няма договор с Роскосмос, нито Роскосмос има намерение да праща човек до Луната в бъдеще. Сега той си иска обратно парите.

Кой е прав и кой е крив? Разбира се, съдът ще реши. Мнозина космически експерти обаче смятат, че е възможно компания Спейс Адвенчърс да се е опитала да вдигне по-голям камък, отколкото може. Да се модифицира кораб „Союз“ за полет до Луната изглежда проста задача, но всъщност е доста сложна. Трудностите могат да идват от технологично отношение – модификациите на „Союз“ са много скъпи и след като те приключат, трябва да се проведат тестови полети, преди корабите да се одобрят като годни и безопасни. Възможно е да има трудности и от организационно отношение – примерно, за „Союз“ отговаря РКК „Енергия“. Но за да се направи транслунна степен за полети до Луната може да се наложи помощта на ГКНПЦ „Хруничев“, които правят тежките ракети „Протон“. При всички положения за да се подготви кораб за лунен полет е необходима доста сериозна сума начален капитал. Руското правителство няма намерение да даде тази сума. А един частник надали би инвестирал в Роскосмос. Той просто ще иска билет за полет и известна сигурност.

Възможно е ръководството на СпейсЕкс също да си е пресметнало рисковете и да се е отказало. Възможно е Мъск да се е запознал със случая МакПайк и да е решил, че не си струва. Може самият МакПайк да се е свързал със СпейсЕкс след неуспеха със Спейс Адвенчърс. Не знаем. При всички положения отказът вече и на СпейсЕкс да праща туристи до Луната е много разочароващ за ентусиастите, но най-вече за потенциалните кандидат-туристи.

От друга страна космическият туризъм не потръгна както го очаквахме. През това десетилетие суборбитални и орбитални кораби трябваше редовно да летят до космоса и обратно със стотици туристи. Нищо подобно не се случи. Върджин Галактик продължават да се бавят. Същото е валидно и за Блу Ориджин, за СпейсЕкс и Боинг. Очаквахме (даже все още очакваме) през 2018-та най-накрая човек да полети до космоса на частен кораб, но дните си минават, а все още такъв полет не се очертава.

Предприемачи като Илон Мъск и Джеф Безос много обичат да говорят за Луната и Марс и евентуални пилотирани полети до там. Лично аз обаче бих предпочел по-малко приказки и повече работа. Защо по-добре не се фокусират до суборбиталното пространство и околоземна орбита и не си поставят за цел да пратят човек до тези места преди това десетилетие да си е отишло? Тези местоположения са много по-близко разположени до Луната и Марс, а Америка не е провела пилотиран полет от 2011 година до днес.

Но ще видим какво ще ни донесе бъдещето.

Източник: http://www.cosmos.1.bg/

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!