Направи дарение на училище!

Съвременни измерения на изборната корупция и купуването на гласове в България

Коста Влъчков

Mагистър по Mеждународни oтношения

СУ„Св.Климент Охридски“

Разбери повече за БГ Наука:

***

Резюме

Политическата корупция е основният генератор и потенциал на деструктивните процеси, които обуславят както ниското качество на функциониране на българската политическа система, така и общото ниско качество на обществен живот и на обществени отношения в България.

Трайно негативно отражение върху изборния процес в страната продължават да имат контролираният вот и купуването на гласове.

Тези престъпления представляват не само нарушение на основни политически права на гражданите, но имат силно деструктивен ефект върху политическата система на България. Механизмите за подкупване и оказване на натиск върху избирателите придобиват все по-системен характер и компрометират доверието в изборния процес.

На практика дори и при готовност на институциите за разследване на сигнали, не способстват за ефективното разкриване и санкциониране на този тип нарушения, поради липса на политическа воля и институционална компетентност.

Настоящата статия има за цел да анализира различните съвременни форми на купуване на гласове и контролиран вот и факторите в съвременната ни история, които обуславят все по- сложния характер на тези нарушения.

Съществуващите перспективи за купуване на гласове са породени от три основни причини, които са факторите като бедност, избирателната система и естеството на политиката в държавата.

Ключови думи: корупция, купуване на изборни гласове, контролиран вот, политически избори, избиратели

Област: Социални науки

    CURRENT DIMENSIONS OF ELECTORAL CORRUPTION AND VOTE-BUYING IN BULGARIA

                                                               Kosta Vlachkov

MA in International Relations

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

Abstract

Political corruption is the main generator and potential of destructive processes that determine both the low quality of functioning of the Bulgarian political system and the overall low quality of public life and public relations in Bulgaria.

Controlled voting and vote buying continue to have a lasting negative impact on the election process in the country.

These crimes are not only a violation of fundamental political rights of citizens, but they have a very destructive effect on the political system of Bulgaria. The mechanisms of bribery and pressure on voters are becoming increasingly systematic and compromise confidence in the election process.

In fact, even when alert institutions are prepared to investigate alerts, they do not contribute to the effective detection and sanctioning of this type of infringement, due to a lack of political will and institutional competence.

The purpose of this paper is to analyze the various contemporary forms of vote-buying and controlled voting and the factors in our modern history that account for the increasingly sophisticated nature of these abuses.

The current prospects for buying votes are due to three main reasons, which are factors such as poverty, the electoral system and the nature of politics in the country.

Keywords: corruption, vote buying, controlled voting, political elections, voters

Field of the paper: Social Sciences

Корупция и криза на демокрацията

Докато правните рамки и демократичните ценности се прилагат на практика в повечето страни от Западна Европа и ЕС, в целия регион има още много да се желае. Въпреки че съществува законодателно предложение на ЕС за подобряване на защитата срещу нарушителите, възниква въпроса за това дали държавите-членки ще се споразумеят, и дали ще се стигне до официалното приемане на закони. Регионът трябва да събере обществена подкрепа за предложението и да засили способността на гражданите да се изказват срещу корупцията.

През последните години в няколко страни също се наблюдава увеличаване на властта на политическите лидери с популистки тенденции, които работят за повишаване на страха на гражданите от целевите групи. По-специално, няколко държави са впрегнали антиимиграционните мнения за насърчаване и оправдаване на недемократичните принципи. Тези групи често използват цифрови платформи, при които липсва прозрачност и са отворени за намеса и злоупотреба от чуждестранни агенти, за да подкопаят демократичните избори и процеси. Впоследствие в цяла Европа доверието на гражданите в демокрацията е засегнато.

Политическа корупция – предпоставки

Посткомунистическото развитие на българското общество обуславя запазването на изключително значимото влияние на политическия процес във всички сфери на обществения живот.

Най-важният системен проблем в посттоталитарното развитие на България продължава да бъде твърде широката, така наречена „сива зона“ между бизнеса и политиката, дефинирана от възприемането на политическата кариера като ниско-рисков и високо-доходоносен бизнес и от частната бизнес инициатива като средство за пряко влияние върху процеса на вземане на решения. В тази сива зона се генерира неприемливо висок корупционен риск, който компрометира равенството на гражданите пред закона и възможността за законно политическо представителство на обществения интерес. Разширяващият се набор от услуги, предоставяни от публичния сектор – вместо да бъдат подчинени на дисциплинарните механизми на пазарната конкуренция, решенията за преразпределение на публичните блага и ресурси се вземат въз основа на правила и процедури, които лесно могат да бъдат заобиколени от висшите служители, лица и техните спонсори, при липса на ефективен контрол и санкции. Характерът на доминиращата политическа и гражданска култура – в традиционно установената култура на толерантност към клиентелистките взаимоотношения, индивидуалните прояви на политическа корупция са трудни за разпознаване като девиантно или насилствено поведение. Структурните дефицити на институционалната среда отразяват дисбаланса между обществено защитима нужда от регулиране и липсата на политическа воля и интерес към нейното разработване и прилагане.

Купуването на гласове като форма на политическа корупция

Корупционни практики в политическия живот могат да бъдат открити в най-различни прояви – от неприкрити опити за злоупотреба с изборния процес до добре прикрито задкулисно преференциално третиране. Всяка от систематичните и описани прояви на политическа корупция има своята основа в податливостта (разбира се като институционална уязвимост) на различни участници и / или групи за обществен натиск на различни етапи от политическия процес (Waleski, 2017).

Политическата партия или нейният кандидат може пряко или косвено да „купува“ избиратели или членове на избирателни комисии. „Купуването“ става чрез предлагане на различни видове „стимули“ (Johnson, 2016): подаръци, храна, краткосрочна заетост. След изборите гласовете на членове на национални или местни парламенти могат да бъдат „закупени“ в подкрепа на едно или друго решение. (Речник на Мериам-Уебстър)

Ролята на институциите и икономическите условия

Разпространението на корупцията, трайно дестабилизира институции и изкривява политическия процес. Наличието на корупционни проблеми в страната довежда до проактивна антикорупционна политика и силна международна загриженост за ограничаване на корупцията като основно изискване за присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз. В този контекст редица международни институции насърчават и предоставят политическа и практическа подкрепа за антикорупционните реформи.

В България много граждани не вярват в политическите институции и не се чувстват добре представени. С недостатъчен контрол върху финансирането на политическите партии и малко проверки и баланси, в България липсва независимост и прозрачност в медиите. Често не е ясно кой е собственик на медиите в България и какви политически връзки могат да имат собствениците. Освен това, съществува финансова зависимост от държавните реклами, които могат да разкрасят техния материал и да повлияят на всякаква критика, която могат да отправят към публичните органи. Например „Прозрачност без граници“ в България (Transparency International Bulgaria, 2019) работи за подпомагане на мониторинга на изборите, ангажира гражданите да говорят и се застъпва за по-строги антикорупционни мерки в цялата страна.

По отношение на ролята на институциите е целесъобразно да се прилага върховенството на закона, така че всички публични правомощия да действат в границите, определени от закона, в съответствие с ценностите на демокрацията и основните права и под контрола на независими и безпристрастни съдилища; защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, за да могат всички граждани спокойно да съобщават за нарушения в публичната и частната сфера; подобряване на законодателната прозрачност и достъпа до информация, необходима за ефективен обществен надзор; осигуряване на гражданско пространство, което е безопасно за гражданското общество, за да води диалог с правителства и власти, без да се страхува от отмъщение; защита на свободата на печата и решаващата роля, която медиите играят в демокрацията.

Разнообразие от техники и стратегии

В контекста на неуспешните антикорупционни мерки трябва да отбележим очакваното разширяване на негативно явление от демократичния процес, на който сме свидетели – купуването на гласове като част от политическата корупция. Скицирането на ромските квартали и изграждането на устойчиви „търговски“ структури, които вече са натрупали опит и са изградили добре структурирана мрежа, правят услугите им предпочитани за много кандидати. Гласовете са сигурни, точни по брой и често решаващи за малките и средни населени места. Цената, наложена на някои от последните избори, е много висока, което показва висока степен на корупция на местните власти, тъй като по пазарна логика тези суми трябва да бъдат възстановени и умножени.

Местните избори имат редица особености, но една от най-отличителните е именно негативните прояви на местното гласуване и корупцията. Те се отнасят до подготовката и провеждането на избори и поведението на политическите партии. В този смисъл могат да бъдат идентифицирани поне четири стратегически въпроса, които засягат легитимността на местните избори.

Ниска избирателна активност

Подобно явление не е новост за българския политически живот, като за отбелязване е, че избирателната активност пада след всеки следващ вот. Причините за това са поне две, но доста съществени: пълната липса на увереност в способността на българския политически елит да промени настоящото неблагоприятно социално-икономическо положение и тоталното отчаяние на мнозинството от хората за подобряване на живота им  като цяло. Това означава, че недоверието в елита за повишаване на жизнения стандарт е основата на ниската избирателна активност, което се стимулира и от нарастващите масови прояви на отчуждение и масово обедняване на населението.

Неофеодално гласуване

Поради изключително ниското социално-икономическо развитие, бедността и безработицата вероятно ще доведат до това, че около 70-80% от избирателите да гласуват под открит и скрит натиск от така наречените бизнес кандидати и други местни олигарси. Това е много нецивилизована, опасна и отричана тенденция в развития свят, която обаче доминира изборите за трето десетилетие в България. Тя се подхранва и развива, защото местните власти (кметове, администрация, общински съвети), особено в малките населени места, нямат подходящата политическа воля и не са органи за решаване на обществени проблеми.

Търговия с гласове

Безспорно това е най-сериозният проблем преди местните избори. Той произтича не само от факта, че по време на избори буквално всичко се купува. Проблемът е, че за голяма част от българските избиратели тази търговия се превърна в начин на живот и секрет на гласовете, начин за решаване на елементарни трудности, свързани с препитанието на хората. Този проблем отдавна е проблем не само за малцинствените групи, но и за цели социални класи, селища и общински центрове. Купуват се гласовете на всички – от най-младите избиратели (18-годишни) до възрастните хора, главно по два основни начина – паричен и материален. Тук цената на един глас вече е достигнала между 50-70 лева. Според някои експерти на последните парламентарни избори (26.03.2017 г.) закупеният вот е бил цели 33% от броя на всички избиратели. Това е истинско бедствие за демократичното върховенство на закона в страната, защото демокрацията се превръща в „стока“, от която се възползват всички – политици, брокери, бизнесмени, кметове и електорат.

Високо корупционно ниво

Високото ниво на корупция в България отдавна не е изненада, но когато става дума за изборно гласуване, това вече е голям проблем. И в случая не говорим за т.нар. „Традиционна корупция“ (ежедневна, малка, голяма), а за мнозина – разпределението на парите под масата за различни избори, финанси, реклами и услуги. В рамките на предизборната кампания (и преди нея) десетки милиони лева циркулират като скрит оборот, който не е включен в никакви официални партийни отчети, поради простия факт, че никой не търси отговорност за харченето на изборната кампания от партийни фондове. Разбира се, причините за това са различни, но една от тях е най-натрапчива: огромна част от българските политически партии се превърнаха в търговски дружества, за които партизанството означава безплатен труд на хората за партии, а не обратното – работа на партията за хора чрез институции. Следователно е необходимо да се възобновят електоралните европейски представи на партиите като политически участници, предназначени да решават техните проблеми, а не като машина за печелене на пари за партийни лидери и елити.

Мониторинг на изборните нарушения

Предишни проучвания и наблюдения показват, че общественото мнение е доминирано от концепцията за политическа корупция, която се изчерпва с подкуп и злоупотреба с длъжност. Тези две форми на политическа корупция несъмнено присъстват в публичното пространство, но все още липсва представа на обществото за тяхното участие в процеса на търговия с влияние. Ето защо примери за сложни корупционни мрежи от зависимости, които често водят до значителни щети на обществения интерес и трайна измама на големи групи от българското общество, често са извън общественото внимание.

Според доклад на Асоциация „Прозрачност без граници“ (Софийска информационна агенция, 2019) от наблюдението на изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 г., предизборната кампания беше различна от предишните кампании за ЕП, изтъкваща проблемите от национално значение, корупционните скандали, доминирането на отрицателен тон в съобщенията на значителен брой партии и кандидати и заобикалянето на правилата за кампания и финансиране на кампаниите.

Мониторингът на предизборната кампания на участниците дава основание за оценката, че някои нарушения са системни (срещани са в предишни предизборни кампании) и продължават да бъдат неефективно затруднени. Тази категория включва: провеждане на отрицателни кампании срещу политически опоненти, които нарушават доверието на кандидатите и политическите партии (напр. Чрез публикуване и разпространение на видеоклипове, интервюта, статии, брошури, вестници и книги), в някои случаи от регистрирани участници в избори, a в други – от посредници, най-често медиите; заобикаляйки правилата за финансиране на кампанията, като разпространява материали за кампанията преди официалното стартиране (видеоклипове, билбордове, публикуване и разпространение на брошури и други печатни публикации), като по този начин не се вземат предвид реалните финансови разходи, направени във връзка с цялостната кампания (Transparency International България, 2019); публикуване на статии и интервюта, които по своя характер са платени политически реклами, но умишлено не съдържат задължителните атрибути на агитационните материали (например, липсата на задължителни надписи за покупка и продажба на гласове или публикация извън секциите, специално маркирани и етикетирани във връзка с европейските избори); специални намаления на стоките и услугите, предоставяни по време на предизборната кампания (например обявяване на специални промоции, отстъпки при закупуване на автомобилни горива и лекарства от конкретни търговски вериги); друг акцент на настоящата предизборна кампания беше публикуването на предизборни материали, призоваващи към насилие. Такъв случай беше открит във видеоклип на участник в изборите, съдържащ сцени на насилие и заплашителни съобщения. Въпреки че се опитва да публикува този материал по начин, който възпрепятства санкционирането му (не чрез традиционния вид разпространение на медиите, за които има много по-подробни правила в Изборния кодекс, а чрез Facebook страница), ЦИК реши да прекрати излъчване и разпространение на видеото и премахването му от страницата на партията във Facebook.

Веднага след конституирането си, новият ЦИК предприе действия за организиране на машинно гласуване в 3000 секции на последните избори за Европейски парламент през май 2019 г., които се съсредоточиха в четири посоки: първо, провеждане на обществена поръчка за доставка на електронни машини за гласуване; второ, определяне на извадката от избирателните секции, в които устройствата ще бъдат разположени; трето, комуникация с други институции във връзка с проверката на софтуера на машините, логистика и други технически дейности; четвърто, разработване на методически указания и обучение за членовете на секционните комисии за работа на машини.

На първо място избирателите не са били достатъчно информирани за работа с електронни машини за гласуване. Общото впечатление е, че като цяло избирателите се нуждаят от допълнителна информация и насоки от членовете на комисиите на секциите как да се справят с машината. Във връзка с необходимостта от допълнителни насоки относно използването на машини възникнаха редица въпроси по отношение на това доколко се запазва тайната на вота.

Друго обстоятелство, което извежда на преден план ролята на човешкия фактор, е различният подход на секционните комисии към обработката на хартиени и електронни данни за гласуване. В тази връзка, малко след изборите, имаше публикации, в които се посочва, че избирателните комисии не включват числови данни от електронния документ за гласуване, като пропуските най-често се изразяват в пренебрегването на предпочитанията на всички или част от кандидатите.

Докладът също систематизира конкретни форми на проявление на контролиран вот по време на евро-изборите през май 2019 г., които илюстрират наличието на компрометиран избирателен вот. (Waleski, 2017)

Контролираното гласуване е специфична категория, която обхваща редица показатели за престъпления и / или престъпления срещу избирателните права на гражданите. Това може да бъде както резултат от упражняване на натиск върху избирателите да гласуват в съответствие с волята на другите (по принуда, без заплащане), така и може да послужи като показател за подготвената или реализирана покупка на гласове.

За поредна година контролираното гласуване се провеждаше и от лица, членове на СИК, както и от хора с неясен статус и роля в изборния процес. В тази връзка специфичните видове нарушения, на които са били свидетели граничните наблюдатели, са: събиране на избиратели пред раздел и представяне на списъци, посочващи за коя партия да се гласува (Пловдив, Шекер Махала); разкриване на тайната на вота – най-често при наблюдение на машинното гласуване от член на комисията / наблюдател (например, член на секционна избирателна комисия показва на младеж как да гласува с електронната машина, докато продължава да наблюдава вота на избирателя (Бургас, „Медна мина“); стикер с партийния номер, поставен на телефона на член на секция на избирателната комисия (Кърджали, ОУ „Петко Славейков“).

В рамките на изборния ден бяха наблюдавани практики за контрол на избирателите, които се проведоха и при предишните избори: присъствието на застъпници или лица, придружаващи групи от избиратели до избирателните секции; организиран превоз с автомобили на групи от избиратели; едно и също лице придружава няколко избиратели до избирателния участък.

Контролираните сигнали за гласуване, получени по време на изборния ден, дават основание да се твърди, че контролът на избирателите в изборния процес се упражнява от следните категории лица: застъпници за партии и кандидати; членове на секционни избирателни комисии; партийни представители; лица без официален статус и маркировки, присъстващи в избирателните секции и упражняващи контрол върху избирателите.

Незаконна агитация

През 2019 г. делът на тези нарушения е 9,9% от общия брой и тяхното естество не се различава значително от традиционните регистрирани на предишни избори, най-често агитация на чужд език; присъствието на предизборни материали, поставени пред избирателната секция или показани на избирателите от членовете на СИК. (Паунова, 2015)

Обща оценка на доминантни проблеми

Резултатите от наблюдението на изборите за членове на Европейския парламент от Република България, проведено на 26 май 2019 г., потвърждават изводите от предишни наблюдения, а именно:

(1) Систематичното заобикаляне и нарушаване на правната рамка, по-специално на правилата за финансиране, продължават по време на предизборната кампания. Аутсорсинг дейностите извън официалния старт на предизборната кампания, провеждането на отрицателни кампании срещу политически конкуренти, прикриването на част от реалните приходи и реалните разходи за предизборните кампании остават недостатъчно санкционирани.

(2) Организационните нередности имат най-съществена роля в деня на изборите. В това отношение най-значителните дефицити произтичат от начина, по който членовете на изборните комисии се избират, обучават и упражняват. За да се преодолее тази отдавна установена тенденция, е необходим нов, съществено променен подход към основните компоненти на процеса.

(3) Контролираните и закупени гласове, заедно с организационните нередности, продължават да имат значително отрицателно въздействие върху процеса на избор. Въпреки че степента на тези две взаимосвързани явления не представлява доминиращ дял от общия брой на изборните нарушения, естеството на тяхното въздействие е такова, че те продължават да бъдат централни при оценката на изборите.

Резултатите от широкото използване на гласуването с електронни машини показват, че дори и да се използва технология по същия начин в цялата страна, човешкият фактор води до противоречив резултат, който компрометира основните позитиви на гласуването с електронни машини. В този контекст препоръката за промяна на начина на подбор и обучение на членовете на секционната комисия остава уместна.

Заключение

Малките законопроекти и лошо разиграните PR-изявления относно изборното законодателство повдигат един от най-важните въпроси както за политическата класа, така и за електората: могат ли партиите да бъдат позиционирани, без да прибягват до прокурорски способи и регулаторни трикове, за да спечелят гласа на суверена? (Център за социални науки, 2015 г.)

И това е въпрос, който трябва да се повдига с особена спешност преди всяко гласуване. На този етап отново изглежда, че тази цел е непостижима. Затова, поне половин година ще се дъвче познатата тема на техническите машинации, които са осигурили това или онова кметско място. Това е безспорно важна тема, но второстепенна. Основният проблем е политическата сила, която предизвиква политическата класа да разгледа закон, който в Западния свят дава на гражданите най-високото право – правото на избор, като инструмент. Инструмент за кампания, за изборна победа, в зависимост от това дали настоящата роля е опозиционна или управленска.

БИБЛИОГРАФИЯ

International Foundation for Electoral Systems (IFES). (n.d.). Average Turnout per Years – Bulgaria. Retrieved from Election Guide : http://www.electionguide.org/countries/id/34/

Centre for Social Sciences. (2015). Bulgaria in 21st Century: What is our Direction?

Johnson, P. M. (2016). Definition of Political Incentives. Retrieved from A Glossary of Political Economy Terms.

Merriam-Webster Dictionary. (n.d.). Definition of Voting. Retrieved 2019, from Merriam-Webster’s Collegiate Dictionary: https://www.merriam-webster.com/dictionary/vote

Paunova, P. (2015, June 28). Как се печелят гласове в България. Retrieved from https://p.dw.com/p/1FXWV

Sofia News Agency. (2019). Transparency International Report: Bulgaria leads the EU in a „Perception of Corruption“. Sofia: Novinite.com.

Transparency International Bulgaria. (2019). Retrieved from Transparency International: http://www.transparency.bg

Transparency International Bulgaria. (2019). Доклад от наблюдението на изборите за членове на Европейския парламент от Република България . Sofia.

Waleski, M. (2017). Political Money and Corruption. IFES Political Finance White Paper Series.

Корупционни практики и превенция на корупцията. (2014). Център за изследване на демокрацията.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!