Как сами ще контролираме цената си за ток?

Статията е от брой 149 (януари 2022) на сп. „Българска Наука, вижте цялото списание тук>>

 

Видео от разговора може да видите тук>>

 


РЕКЛАМА:

***

Петър Теодосиев: Разкажете ни за вас и вашата компания?

Теодор Бобочиков: Казвам се Теодор Бобочиков, основател и председател съм на компанията “Ентра Енерджи”. Тя се занимава с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) повече от 10 години. Аз самия, през различни етапи от моята кариера, съм работил за големи международни компании, както в България, така и в Европа, в областта на ВЕИ. Ентра Енерджи експлоатира една водна и няколко вятърни електроцентрали. Нашият уклон към възобновяемата енергия и желанието ни тя да се налага все повече и повече, съвсем естествено се свързаха и с областта на научните разработки, които развиваме по тази тема. Защото именно те са тези, които ще направят възможна интеграцията на все повече ВЕИ. 

Един от най-интересните ни сегменти в компанията е в областта на дигитализацията на енергетиката, който първоначално тръгна малко като кръжок в сферата на нашето любопитство, но постепенно се превърна в една от основните ни дейности.

П.Т.: А защо имаше нужда да се създаде такава компания?

Т.Б.: По принцип не е само нуждата, но и възможността. Една от най-хубавите характеристики на ВЕИ е, че те могат да бъдат малки и разпръснати. Тези огромни мастодонти от миналото – енергийни централи, в които големи инвеститори са инвестирали – имат своята роля, но възможността отделни малки инвеститори да инвестират във ВЕИ, може би е един от най-красивите социални елементи на този тип енергоизточници. И така се развива бизнесът не само в България, но и в много други държави. Ние сме запленени от възможността да променим енергетиката и по този начин да променим и бъдещето на мястото, където живеем – на нашата планета. Движени от този наш подтик за по-добро бъдеще и виждайки ВЕИ като естествения и безусловен участник в решението на този проблем, ни накара да се насочим натам.

П.Т.: Ние всъщност се познаваме защото офисите и на Българска Наука и на Ентра Енерджи са тук в София Тех Парк. Как София Тех Парк помага за развитието на бизнеса и въобще за това, което вие правите?

Т.Б.: За нас беше много важно да сме тук по две причини. Едната е удобството, защото ние с Лабораторията по Изкуствен интелект в лабораторния комплекс работим отдавна по проекти както в областта на енергетиката, така и в областта на роботите. Това е практичната страна, но по-интересната част е, че тук има особен дух. Дали човек се разхожда по коридорите на сградата или отвън около пейките в парка през лятото, средата определя в някаква степен съзнанието и ни кара да се замисляме в тази насока. Този новаторски дух, който съществува тук, начинът по-който гледат и се държат хората тук, според мен всичко това е много важно за начина, по който ние чувстваме и мислим. Така че това беше може би по-важната причина и от удобството.

П.Т.: Каква е връзката с науката на Ентра Енерджи, защото вие имате няколко проекта по програма Хоризонт 2020?

Т.Б.: Да, компанията ни участва в проекти, които разработваме съвместно с големи консорциуми в областта на дигитализзация на енергетиката, финансирани от Хоризонт 2020. Както казах ВЕИ са естественият, добър отговор на предизвикателствата, които стоят пред климата и въобще пред развитието на цивилизацията ни. Но те идват и с някой свои особености и неудобства. Едното е, че не са сигурен енергоизточник от гледна точка на предсказуемостта – кога ще духне вятър или кога ще пече слънце. Енергетиката, която съществува в момента, както в областта на електрическото производство, така и по отношение на начина, по който консумираме течни горива, е проектирана и изградена преди 50-60 години. Очевидно е, че с тези нови енергийни източници, с новите реалности, идващи дори и в някои чисто икономически аспекти, е много трудно тази енергетика да продължи да бъде развивана по този начин. Много е трудно в момента някой да седне и да планира централа, която ще построи за 5 г. и ще експлоатира за 60 години. Ядрените централи е особено трудно да бъдат реализирани, просто защото икономическите цикли са на 6 месеца. Много по-лесно е тези бързи, гъвкави ВЕИ да ги планираш и построиш за няколко месеца. Когато има цикъл надолу пък да поуспокош. Така че те по естествен път започват да изместват останалите енергийни източници. Освен всичко друго са и по-евтини в момента, дори и без да гледаме въглеродните емисии. 

Но системата е създадена винаги да има енергия към хората, да има 100% надеждност, от два източника да идва и всичко е било управлявано от системния оператор, който когато иска пуска и спира лостчетата. Това нещо обаче в момента не става така, източниците произвеждат тогава, когато го има ресурса, въпросът е как цялата енергетика да се настрои така, че да потребява повече от потребителите когато го има съответното производство. Дигитализацията на тези процеси е особено важно да се случи, интеграцията на ВЕИ може да бъде направена по икономически изгоден начин чрез дигитализация в енергетиката. Въпреки че енергетиката е сериозен и технологически развит отрасъл не въвежда най-последните новости. Това е съвсем логично, защото иска да бъде стабилна и безопасна. Но тези новости, са елементи от дигиталното развитие на света, които ние можем да ги приложим днес в енергетиката. По какъв начин и как точно да ги навържем технологично като бизнес процеси, е нещо, което не е ясно. Освен това е трудно компаниите, които не са финансирани по научни проекти, да иновират в тази област, тъй като продуктите, които развиваме по тези проекти, са продукти, които ще бъдат необходими след 5 или 10 години.

П.Т.: А инвестициите просто не са оправдани в такъв мащаб.

Т.Б.: Да, тоно така. Аз дори не мисля, че са толкова инвестициите, колкото фокусът на компанията. Ако кажете сега на еддна компания, че искате да разработвате платформа върху блокчейн – която позволява на клиентите да търгуват помежду си в реално време, така че да се балансира по-добре за енергийния пазар – всеки ще каже: “В България няма такова законодателство, не може да бъде направено. Няма  как моите хора да работят върху това, защото то в момента просто не е възможно.” Когато стане възможно след 5 или 6 години – или дори някои от проектите дават отговор и на въпроса какво трябва да се промени за да е възможно – тогава пък компанията няма да има тази технология. Европейският съюз, виждайки накъде се развива енергетиката и кои са интересните научни области, в които трябва да се иновира, така че да бъде възможна тази промяна, започне да финансира проекти в тези области.

П.Т.: По какъв начин това нещо след 1, 3 или 5 години ще направи крайния потребител доволен? Хората искат винаги да имат електричество, но и да не плащат много за него, а пък сега това стана проблем.

Т.Б.: Сега е скъпо, да. Понеже поради една или друга причина търсенето е голямо, а предлагането е малко и газовите централи слагат висока цена.
Сега ние разработваме платформа, базирана на блокчейн, за покупка на услуги по гъвкавост, вече не от системния оператор, а от електроразпределителното дружество, от неговите клиенти. Най-хубавият пример е demand response, който е в основата на това да може да се балансира енергийната система така, че да може да приема повече ВЕИ. Има много потребители, които могат да изместят своето потребление, така че то да потребява от по-евтините възобновяеми отколкото от по-скъпите стандартни енергийни източници. Само че това нещо в момента не е урегулирано и не може да се случи. Мисля че все още няма законова рамка, но дори и да има, още не е разработена технологията. Идеята е, че вие можете да намалите консумацията на уредите си в определен час на деня, когато има повече енергия от вятър или слънце и цената е по-ниска, да намалите температурата си. Така че при тези процеси, имащи някаква инертност (обикновено отопление и охлаждане) можем да ги използваме така, че да балансираме по-добре енергийната консумация. Въпросът е, че в този процес участват и потребители, които трудно биха успяли да търгуват с системния оператор или с електроразпределителното дружество по стандартните методи, препращайки си фактури. Ние търсим начин чрез блокчейн, тези транзакции, които са малки по размер, да станат възможни, да са евтини като управление. Т.е. ако вие решите, че ще потребите повече, а аз по-малко и се договорим бързо да затворим тази транзакция, тя да е за много малка стойност, ние да можем дори и с някаква криптовалута да можем да отразим тази транзакция. 

П.Т.: Говорим за краен потребител, който да може да преценява ако пътува някъде за две седмици, че дадени уреди няма да му трябват през това време?

Т.Б.: Да, аз по-скоро си мисля, че вашият уред (вече има такива климатици и хладилници) по-скоро може така да изкомуникира с вас, че когато цената на пазара е по-висока, вие сте склонни температурата в стаята ви да падне на 17°С, а когато стане по-ниска – сте склонни тя да отиде на 20°С. И в този интервал от цени климатикът така да отоплява помещението, че цената да бъде минимална без вие да изпитвате голям дискомфорт. Също и при големите хладилни инсталации например няма голяма разлика за продуктите дали е -16°С или -17°С, така че изхабената енергия може да се намалява в някакви граници. Друг пример е със зареждане на електромобил, което да се случва през нощта, когато електроенергията е по-евтина, а пък в крайна сметка за вас няма значение точно по кое време е станало това, стига на сутринта той да е зареден. Но всички тези батерии в електромобилите са една огромна мощност, която позволява балансиране на енергетиката по един особен начин. Така че demand response, или отместване на консумацията, е едно от решенията, които Европа вижда за да постигне своята цел от 100% възобновяемост. Други са водородът, батерии и т.н., но demand response конкретно е едно от много добрите решения.

П.Т.: Ако това е на европейско ниво и няколко стотин милиона души пестят по този начин, това би променило много.

Т.Б.: Да, някои електроиди стават умни от само себе си, не трябва да инвестираш в тях, защото те са вече SmartGrid ready. А и уредите все повече ще поумняват заради този тренд в дигиталните технологии. Една бърза калкулация показва, че 20% от автомобилите в България се подменят с електромобили, можем да променим с 20-30% консумацията в определен час. Тоест връщат се хората вкъщи и от 5 гигавата консумацията става 7 гигавата и тези 2 гигавата разлика има огромно значение в кой участък на деня ще ги позиционирате.

Някои от тези технологични промени трябва да бъдат финансирани днес, за да се извършва научна работа, за да бъдат готови утре. За това казвам, че проекти като FlexiGrid, по който работим по програмата Хоризонт 2020, получава финансиране днес, получава правилния консорциум от компании, които да имат всички необходими знания – да виждат рисковете, да виждат и възможностите, така че от това нещо да стане някаква работеща платформа.

П.Т.: А какво е нужно като познания, България има ли ги инженерите, учените и специалистите, има ли проблем с кадрите?

Т.Б.: За съжаление трябва да кажа, че го има този проблем – нямаме достатъчно кадри. Образователната ни система не подготвя според мен правилните кадри. То е много трудно да имате образование, което да подготвя кадри за след 10 години, защото не се знае ние какво ще работим след толкова време, камо ли студентите и учениците. Въпросът е да се набляга повече на фундаменталните науки, т. нар. СТЕМ науки. Тяхното приложение, работни навици, които се развиват са супер важни за да може младите хора, излизащи оттам да са готови веднага за работа. 

П.Т.: Добре, за този вид бизнес, който вие развивате и това, което се очаква да се случва, какъв тип хора ще бъдат необходими?

Т.Б.: При повечето бизнеси, имайки интердисциплинарни познания и възможността да комбинирате различни области на познанието, е ключово важно. На нас със сигурност не ни трябват хора, които да разбират само от бизнес, или само от блокчейн, а от всичко необходимо и да могат да го свързват. Не е необходимо инженерът, работещ във фирмата, да разбира от финансово моделиране или осчетоводяване на транзакции, но все пак трябва да знае, че това съществува и когато му го обрисува някой, той да може бързо да го разбере. Защото това всъщност са бизнес процесите, които той оптимизира. Също така не е необходимо един бизнесмен да може да програмира, макар че е много хубаво – аз самият програмирам като хоби, но е супер полезно да знае какво може да прави програмирането. На времето имаше едно много хубаво обучение “Финанси за нефинансисти”, мисля че в момента трябва да имаме “Дигитализация за недигиталисти”. Така че човек е хубаво да бъде специалист в това, което прави, но все пак широкият поглед е много важен за да може той да прави наука и иновации. Защото само на пресечната точка между няколко области обикновено стои нещото, което трябва да подобрим за да сме по-добри следващия път. Това особено много важи за държави като България където резултатите са пряко следствие от парите, които се инвестират във фундаментална наука. С по-малко пари могат да се постигат и по-добри резултати, когато става въпрос за пресечна точка между няколко дисциплини. Хубаво е един учен да се е абонирал за списания като “Българска Наука”, “Криле”, “Наука и Техника за младежта” или “Космос” и да се интересува от тези неща. Защото ние много трудно можем да измислим нещо ново във физика на елементарните частици да кажем, но обединяването на различни области би позволило на учени от България да прилагат науката с голям импакт на европейско и световно ниво.

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: