Направи дарение на училище!

/публикация 5 от цикъла: “Духът на Апостола”/

Автор: Красимир Григоров – зав. отдел „България XV – XIX в.“, РИМ – гр. Враца

Всенародното честване по случай 180-годишнината от рождението на Васил Левски – Апостола на българската свобода, ще остави незаличими дири в мемориалната история на нашата страна. Защото то е не само традиционен повод за отбелязване на една забележителна годишнина, но и всестранен подтик за още по-обстойно оглеждане, по-осъвременено преосмисляне, по-дълбоко вникване в необикновения живот, в неповторимата личност и великото дело на Левски. Отдавайки почит към това дело, ние ще направим точна и честна равносметка доколко можем да се считаме за достойни наследници на неговите завети и дела. Съдбата така е отредила, че гробът на Апостола на българската свобода не е запазен. Единственото богатство, което ни е останало от него, са няколко кичури коса и документалното му наследство. Всичко, излязло изпод неговата ръка, е твърде важно и безкрайно ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да се вгледаме по-детайлно в личния му живот и душевността му – личният му бележник, надлежно попълван едва-две години преди смъртта му. Изглежда и провидението се е намесило и при залавянето на Левски той остава непокътнат, зашит в самара на коня на Никола Цветков заедно с част от документацията на БРЦК. Верният му съратник запазва документите и по-късно ги предава на Захари Стоянов, чиято вдовица Анастасия след смъртта му предава бележника на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. е предаден в Националната библиотека. Понастоящем бележникът се пази в трезора на ОББ.

Личният бележник на Апостола си остава най-достоверният и най-неподправеният исторически извор, от който могат да се черпят непосредствени сведения за идеите, мислите и прозренията, движили всички действия на Левски. Защото неговият архив разкрива една изумителна идейно-политическа и практическа дейност, проведена в много кратък за такова историческо дело срок. Чрез нея той се очертава не само като велик революционер, демократ-идеолог и практик на нашата национална революция, но и като деец от международен мащаб със значителни приноси в теорията, стратегията, тактиката и практиката на революционните движения от третата четвърт на XIX век.

От кратката паспортизация, направена за бележника, се набива информацията за наименованието – “Agenda” – записното тефтерче на В. Левски и сведението, че то съдържа 60 листа, а оценката му възлиза на 50 лв. стари пари. При обнародването е възприето за пръв път подреждането на страниците на тефтерчето да бъде въз основа на съществуващата печатна календарна номерация. Детайлната паспортизация на личния бележник на Апостола, касаеща външните му белези, сочи, че се касае за книжно тяло с размери 13,7 х 8,2 см с първоначален обем от 100 листа, намален впоследствие до 61 листа ведно с кориците, обвити в тъмновинена, почти кафява тънка кожа /мешин/ и отпечатан надпис на латински: „Agenda“. Всяка страница носи маркировка за два последователни дни. В писмата на Левски има исторически податки, насочващи към факта, че той е ползвал част от листовете в бележника си за конспиративни пароли и това дешифрира липсващите страници. Преобладаващата част от листовете са с календарна номерация с орнаментна украса от растителни и геометрични елементи в четирите ъгъла, а хартията е обикновена, целулозна, с белезникав цвят. Наличието на т. нар. „одрано късче хартия“, почти сигурно доказва осигуряването на секретност и конспиративност. Всеки определен от него за това лист се е срязвал по средата: едната половина задържал у себе си, а другата се предавала на човека, който бил инструктиран да се яви на явката. При пълно съвпадане на двете половини е могло да се гласува доверие на явилия се комитетски член. Почти всички попълнени листове са изписани саморъчно от Левски с неговия характерен, немного едър и леко наклонен надясно почерк. Писал е по-често с молив, по-рядко с мастило и то в повечето случаи – черно. Само на места почеркът му губи някои от особеностите си, вероятно поради бързина, припряност и други причини. При внимателна графоложка експертиза може да се установи, кой текст е писан от Апостола и кой от друга ръка, какъвто има на няколко места в тефтерчето. Трябва да се отбележи, че никъде не се срещат инициали за собственост и самоличност. Самият Левски също така рядко отбелязва годината на вписването на бележките си. Най-често срещаната година е 1872 г.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Но най-странното е, че по пътя на съхраняването на безценната реликва тя е била третирана като музеен веществен експонат. Защо ли? Защото най-голямата вреда върху текстовете се е получила при подпечатването на много от листовете с голям кръгъл отпечатък в средата с изображение на Паисий Хилендарски и наоколо със следния текст: „Архива на Българското възраждане при Соф. нар. музей. 1906 г.“. С това подпечатване се е целяло зафиксирането на собственост от страна на института пазител. Това е сторено, без да се помисли, че се допринася за още по-голямото замъгляване на текстовете, и без това нечетливи на места. В случая се е погледнало на бележника само като на музеен веществен експонат.

Липсват каквито и да е указания, за да се разбере кога точно и кой е направил вторичната книговезка подвързия, с която е закрепен наличният в момента обем на тефтерчето, при която е била пренебрегната календарната печатна пагинация и всъщност е заличила липсващите многобройни листове. Без съмнение, това е било извършено по-късно, може би преди предаването на бележника на 3. Стоянов.

Особено голямо внимание заслужават вътрешните белези на бележника, т. е. неговият хронологически обсег и съдържание. Моето становище е, че Апостола е ползвал тефтерчето не само през една календарна година, а най-малко през две или дори три години, т. е. от 1870 г. до края на 1872 г. Съдържанието на бележника, макар и непълно, а на места и несистематизирано, е извънредно богато, разнообразно и многопластово чрез вложената в него лично от Левски информация. Тя се отнася за човека, а още повече – за революционера Левски, и то за времето, когато неговата дейност е най-активна и напрегната: провежданите от него и съратниците му обиколки из страната през 1871-1872 г. във връзка с подготовката на всеобщо въстание; организирането на редица частни комитети и полагането на клетва от страна на членовете им, както и обсъждането на „Наредата“.

Бележникът изобилства от факти, данни или податки за: ежедневието и бита на Левски (облекло, храна, тайни квартири, срещи и т. н.); неговата душевност и естетически вкусове (влечение към народните песни и изобщо към поезията); спазване на традиции и зачитане на общонародните празници (Нова година, Васильовден, коледуване, сурвакане и пр.); контакти с най-различни, предимно обикновени хора – от села и градове; изострено социално чувство и готовност да се притече според своите възможности, за да подпомогне материално слабите (бедни жени, деца и пр.); притежавано неповторимо съзнание за дълг, за лична и обществена отговорност, за непоклатима неподкупност (стриктно водене на комитетските сметки, редовно вписване – до последния грош – на направените лични разходи); интереси към народната медицина (записани рецепти) и т. н. В пълната им цялост сведенията обхващат: маршрутите и обиколките – неговите и на помощниците му – във връзка с подготовката на комитетската организация, отразени понякога в бележника последователно, дори по дни; връзките, срещите, контактите и отношенията му с най-различни дейци и особено с най-близките му съратници – А. Кънчев, Д. Общи, Хр. Иванов – Големия, М. Поплуканов, Д. Пеев, С. Младенов, В. Йонков, П. Бонев и други (някои от тях са добре познати от други източници; ползваните пароли и други способи за осъществяване на конспиративните явки и свръзки; многобройните тайни скривалища (къщи, ханища, манастири и пр.); опитите и грижите за набавяне на оръжие, боеприпаси и пр.; предварителната подготовка и плановете за организиране на събрания и съвещания; обмисляне и набелязване на стратегически, тактически и практически указания, наброски за препоръчителни писма, за изказвания вероятно пред събрания на частните комитети. Що се отнася до техническите нюанси при обнародването на бележника, бе възприето документът да бъде представен, колкото се може по-четивно, без да се накърнява неговата автентичност. Красноречив пример в това отношение са следните нюанси:

Осъвремени се графиката (т. е. буквописът) на писмото, като се премахнаха излезлите днес от употреба букви, които се замениха съответно с „е“ или „я“, с „ъ“ и „и“; отстраниха се краесловните ерове;

Запазени са езиковите особености като: стари форми на глаголи, на съществителни и прилагателни; архаизми, диалектизми и чуждици – главно от турски произход, нерядко българизирани.

В заключение, една латинска мъдрост гласи, че всяка книга има своя съдба. Това с особена сила важи и за личния дневник на В. Левски. Неговото спасяване и откриване представлява истинска сага и от всички нас зависи в пълна мяра дали ще отговорим на посланията на Апостола на българската свобода.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!