Юлии Асенов

В края на ХХ в. в страните от Източна и  Югоизточна Европа се извършва смяна на комунистически режим, разпада се социалистическата система и Варшавският договор.[1] Разпадат се държавите СССР[2], СФРЮ[3] и ЧССР[4]. На международната политическа сцена се появяват нови държави.
Възникването на нови национални държави в Югоизточна Европа вероятно ще съхрани за дълъг период влиянието на дестабилизиращите фактори в региона. Аргументите за тази прогноза могат да се намерят и в исторически, и в съвременен план. От средата на ХIХ век “националното пробуждане” на Балканите се извършва в пространство, населено с широка гама от етнически групи. В продължение на столетия политическата карта на региона се характеризира с големи империи, в които живеят много народи. При тях националното съзнание не съответства на съществуващата държава, т.е. не се поставя знак за равенство между държава и чувството за принадлежност към нея.
В Югоизточна Европа западното субективно чувство за национална принадлежност е заменено от обективно дефинирана такава. При отсъствието на държава, с която нацията да се идентифицира, националната принадлежност се определя с предхождащи образуването на държавата признаци като език, етническа принадлежност, култура, традиция[5].
За Югославия, като [6]многонационална и многоконфесионална държава националния въпрос винаги е бил особено чувствителна тема.
Дълбоката икономическа криза и радикалната политическа промяна в края на 80-те години са благоприятна среда, в която се изявяват именно етническите проблеми.
Различията в обществено-иконимическото, политическо, културното и религиозното развитие са  предпоставки за бъдещи проблеми в взаимоотношенията между народите, обединяващи се в една държава през 1918 г. (Кралство на сърби, хървати и словенци – Югославия, 1929 г.), Федерална Народна Република Югославия- ФНРЮ—1945 г., 1963 – СФРЮ- Социалистическа Федеративна Република Югославия.
Освен конфликтите между федералните [7]републики и опитите на югославския политически елит да „разгледа“ съществуващите граници между тези републики, причина за началото на Югославските войни, довели и до разпада на федерацията са и етническите конфликти между сърби, от една страна, и словенци, хървати, бошняци и албанци, от друга, като включват в себе си също хърватско-босненския конфликт и конфликта между албанци и македонци. Серията военни конфликти в периода 1991-2001 г. на територията на Югославия, довеждат до разпадането ѝ и преразпределението на територията, населението и ресурсите ѝ между бившите субекти на федерацията и. В крайна сметка държавата изчезва от политическата карта на света.
През 1990-1991 г.  Югославската комунистическа[8] федерация от Титово време вече не съществува. Новият държавно-политически статут се очертава приблизително така: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония се обявяват за независими държави. Изборите там се печелят от национални ( и националистически) партии, а на власт идват некомунистически лидери или бивши комунисти, загърбили комунизма; от предишна Югославия остават само Сърбия ( с Косово и Войводина) и Черна гора. Изборите там се печелят от комунистите ( сръбски и черногорски), които защитават сръбството в Югославия и извън нея.
От Словения и Хърватия идват ясни знаци и предложения за предефинирането на Югославия, като конфедерация от независими държави. Сърбия също е за предефиниране на Югославия , но с оглед да стане конфедерация, а да бъде централизирана държава. Босна и Херцеговина[9]вина и Македония не са заинтересовани от разпадането на Югославия, но не искат и да остават в нея без Словения и Хърватия.
Хърватия се обявява за държава на хърватската нация и следва антисръбска политика, насочена срещу хърватските сърби. Срещу хърватската националистическа политика бурно реагира сръбството на Милошевич. Босна и Херцеговина става държава на три етно-религиозни общности, настръхнали една срещу друга. Босненските сърби създават свои „автономни области“ обединяващи се в босненска Република Сърбия, а Македония се обявява за държава на македонската нация. Косово не става отделна република. Възраждането на националното самоопределение, подценяването на малцинствената проблематика и стремежът към етническо уеднаквяване влияят дестабилизиращо на бившите републики на СФРЮ, макар че степента на етническото противопоставяне в тях да е различна. Разпадането на Югославия има дестабилизиращ ефект, защото преразпределението на територии се извършва чрез военен сблъсък.
Югославските войни се подразделят на III периода : (виж графика 1 ) :

Цялата статия може да четете след като сте се абонирали за списанието (имате абонамент – четете тук).

Повече за абонамента вижте на този линк – https://nauka.bg/abonament/