Съдбата на културно-историческото наследство в Югославия по време на военните конфликти през 90-те години

Юлии Асенов

            В края на ХХ в. в страните от Източна и  Югоизточна Европа се извършва смяна на комунистически режим, разпада се социалистическата система и Варшавският договор.[1] Разпадат се държавите СССР[2], СФРЮ[3] и ЧССР[4]. На международната политическа сцена се появяват нови държави.
Възникването на нови национални държави в Югоизточна Европа вероятно ще съхрани за дълъг период влиянието на дестабилизиращите фактори в региона. Аргументите за тази прогноза могат да се намерят и в исторически, и в съвременен план. От средата на ХIХ век “националното пробуждане” на Балканите се извършва в пространство, населено с широка гама от етнически групи. В продължение на столетия политическата карта на региона се характеризира с големи империи, в които живеят много народи. При тях националното съзнание не съответства на съществуващата държава, т.е. не се поставя знак за равенство между държава и чувството за принадлежност към нея.
В Югоизточна Европа западното субективно чувство за национална принадлежност е заменено от обективно дефинирана такава. При отсъствието на държава, с която нацията да се идентифицира, националната принадлежност се определя с предхождащи образуването на държавата признаци като език, етническа принадлежност, култура, традиция[5].
За Югославия, като [6]многонационална и многоконфесионална държава националния въпрос винаги е бил особено чувствителна тема.
Дълбоката икономическа криза и радикалната политическа промяна в края на 80-те години са благоприятна среда, в която се изявяват именно етническите проблеми.
Различията в обществено-иконимическото, политическо, културното и религиозното развитие са  предпоставки за бъдещи проблеми в взаимоотношенията между народите, обединяващи се в една държава през 1918 г. (Кралство на сърби, хървати и словенци – Югославия, 1929 г.), Федерална Народна Република Югославия- ФНРЮ—1945 г., 1963 – СФРЮ- Социалистическа Федеративна Република Югославия.
Освен конфликтите между федералните [7]републики и опитите на югославския политически елит да „разгледа“ съществуващите граници между тези републики, причина за началото на Югославските войни, довели и до разпада на федерацията са и етническите конфликти между сърби, от една страна, и словенци, хървати, бошняци и албанци, от друга, като включват в себе си също хърватско-босненския конфликт и конфликта между албанци и македонци. Серията военни конфликти в периода 1991-2001 г. на територията на Югославия, довеждат до разпадането ѝ и преразпределението на територията, населението и ресурсите ѝ между бившите субекти на федерацията и. В крайна сметка държавата изчезва от политическата карта на света.
През 1990-1991 г.  Югославската комунистическа[8] федерация от Титово време вече не съществува. Новият държавно-политически статут се очертава приблизително така: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония се обявяват за независими държави. Изборите там се печелят от национални ( и националистически) партии, а на власт идват некомунистически лидери или бивши комунисти, загърбили комунизма; от предишна Югославия остават само Сърбия ( с Косово и Войводина) и Черна гора. Изборите там се печелят от комунистите ( сръбски и черногорски), които защитават сръбството в Югославия и извън нея.
От Словения и Хърватия идват ясни знаци и предложения за предефинирането на Югославия, като конфедерация от независими държави. Сърбия също е за предефиниране на Югославия , но с оглед да стане конфедерация, а да бъде централизирана държава. Босна и Херцеговина[9]вина и Македония не са заинтересовани от разпадането на Югославия, но не искат и да остават в нея без Словения и Хърватия.
Хърватия се обявява за държава на хърватската нация и следва антисръбска политика, насочена срещу хърватските сърби. Срещу хърватската националистическа политика бурно реагира сръбството на Милошевич. Босна и Херцеговина става държава на три етно-религиозни общности, настръхнали една срещу друга. Босненските сърби създават свои „автономни области“ обединяващи се в босненска Република Сърбия, а Македония се обявява за държава на македонската нация. Косово не става отделна република. Възраждането на националното самоопределение, подценяването на малцинствената проблематика и стремежът към етническо уеднаквяване влияят дестабилизиращо на бившите републики на СФРЮ, макар че степента на етническото противопоставяне в тях да е различна. Разпадането на Югославия има дестабилизиращ ефект, защото преразпределението на територии се извършва чрез военен сблъсък.
Югославските войни се подразделят на III периода : (виж графика 1 ) :
I. Конфликти свързани с разпадането на Югославия.
II.Конфликти в районите в бивша Югославия, населени с албанци.
III. Военните действия на НАТО срещу Югославия.

 Графика 1 [10]

За да бъде някогашната Югославия изцяло преобразена, през 90-те години на Балканите се провеждат не само етнически, но и културни чистки. Унищожаването на материалното културно наследство се е съчетавало с ликвидирането на етнически групи. Войните, които имат за цел да унищожат даден етнос, често разрушават сгради и друго материално наследство, което може да се превърне в доказателство за мултикултурно минало. Убивани са както войници, така и цивилно население, бомбардирани и разрушавани са градове, исторически паметници, религиозни съоръжения.[11] Екстремистите, които желаят да унищожат цял един народ, често се опитват да разрушат и физическата структура на обществото. В Босна това се провежда по изключително усъвършенстван начин. Заедно с религиозните съоръжения, библиотеките, музеите, историческите постройки от времето на Османската империя, се разрушавали и важни съставни части на колективната памет на социума, а именно културното наследство.
Културното наследство е съвкупност от исторически ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност, а също така има и научна и културна стойност. Определени са  два вида културно наследство – материално и нематериално. Материални са тези, които са направени от определени материали  като: сгради,  къщи,  религиозни монументи, светилища и тн[12]. Нематериални са тези, които се свързват с традиции, имена  на градове, исторически личности и др.
Босненската война
В хода на Босненската война наблюдателите доста бързо разбират, че целта на подобни атаки е именно заличаването на колективната памет на обществото. Босненските сърби разрушавали джамии, за да направят окупацията си постоянна и за да скрият факта, че преди в страната е имало многочислено мюсюлманско население. Повече от хиляди босненски джамии, стотици католически  църкви, множество православни църкви, манастири, частни и държавни библиотеки, архиви и музеи били обстрелвани, палени и взривявани. В доста случаи дори руните са били „почиствани“ от националистите-екстремисти, за да се завърши културната и религиозна „чистка“ на завладените земи[13]
Едни от заложените цели за „ прочистване“ са: Националната библиотека в Сараево,  регионалните архиви в Мостар, местните и национални музеи,  Музикалната академия, Националната галерия, цели исторически райони, мюсюлманските и еврейски гробища, и преди всичко местата за поклонение на етнически и религиозни групи споменати по-горе.       Всичко това цели да преправи  облика на страната, да ѝ предаде моноетническа идентичност. Джамиите редом до католическите и православни храмове се възприемат като провокация. Особено провокационно изглеждали минаретата, затова те се събаряли веднага щом босненско-сръбските или босненско-хърватските войски превземели град или село. Предполагало се, че чрез разрушенията ще се конвертира националната идентичност на хърватите и сърбите.
Повечето нападнати исторически постройки са свързани с религията. Но са унищожавани и светски сгради и учреждения, като вече споменатите например  в Сараево и  Мостар.
Когато н 25 август 1992 г. е бомбардирана  Националната библиотека в нея изгарят 1.5 милиона тома, това е най-големият случай на умишлено унищожаване (изгаряне)  на книги. Това включва: 155 000 редки книги, специални колекции и архиви, 478 ръкописа, повече от 600 периодични издания, национални колекции от книги, вестници, списания и публикации, публикувани в Босна в средата на XIX в., унищожени са и изследователски проучвания  на университета в Сараево.[14]
Разрушенията са извършвани основно зад фронтовата линия, но не по време на въоръжени сблъсъци, както например в сръбския град Баня Лука, който през 1993 г. изгубва 15 джамии, макар и там вече да не се водели боеве. Босненските джамии и католически храмове в Баня Лука са били разрушавани систематично, което принудило много от жителите на града да го напуснат. А част от атаките срещу католически църкви са дело на сърбите като отмъщение на хърватите за военните им успехи. Останките от разрушените джамии понякога се използвали за затрупването на масови гробове, като по този начин скривали жестокостта, проявена спрямо мирното население. В други случаи на мястото на джамията се вдигала нова сграда, на най-често там се появявали паркинги за сметосъбираща техника или просто пустееща земя. В тази заключителна фаза джамиите са били унищожавани, за да не се позволи на мюсюлманите да се върнат по родните си места след войната. През април 1992 г. град  Фоча е завладян от сръбските националистически милиции, които убивали или принуждавали босненските мюсюлмани да напускат града.  Създали също така и  „лагер за изнасилване“ на местни мюсюлманки, а след това взривили 16-те джамии на територията на града. В окупирания от сърбите в началото на 1993 г. град Биелина са изгорени 6 джамии само за една нощ. Има сведения, че хора които са посещавали джамии, също са били изгаряни. Повече от 30 души изгарят живи при разрушаването на джамия в Катор Варос.

Разрушени сгради свързани с ислямската религиозна общност  в Босна 1992-1995 г.
Таблица 1

Източник: Ordev, Igor (2008) „Erasing the Past: Destruction and Preservation of Cultural Heritage in Former Yugoslavia: Part 1,“ Occasional Papers on Religion in Eastern Europe: Vol. 28: Iss. 4, Article 2 стр.26

Таблица 2
Унищожено или повредено мюсюлманско културно наследство в Босна

По време на Босненската война са унищожени над 400 сгради с историческа стойност. Джамиите и минаретата не просто са обстрелвани, но и събаряни с булдозери, за да се заличат всички следи от съществуването им. На 9 ноември 1993 г. по време на войната в Босна е разрушен и Стари мост- мостът над р. Нертев, изграден през
1557-1566 г., дълъг 30 м, издигащ се на 20 м над Нертева в най-високата си точка.
В резултат на това се налага мостът и старият град да се възстановяват с помощта на международни организации. Сега Старият мост е обявен за обект на световното културно наследство. Както пише Валасек, „международната общност избра моста и стария град за символ на мира, затова и отпусна за тях огромна част от средствата за възстановяване на културното наследство“.

Сърби и албанци
В продължение на години сръбските медии оприличаваха албанците с „тероризъм“. Този „тероризъм” най-често се е проявявал при студентски протести, като недоволните албански студенти хвърляли камъни. За пръв път обаче след сръбското нахлуване в Косово през 1998-1999  г.  се появяват и истински признаци на терористична дейност.
Няколко нападение от лятото на 1996 г. , включително разстрела на двама полицаи, взривяване на бомба в Подуево и нападение над ректора на Прищенския университет са действия, за които нито една организация не е поела отговорност, а от друга страна много албанци смятат че това е провокация. През 1997 г. представител на организацията „ Армия за освобождение на Косово“ (АОК) дава интервю в Швейцария, в което заявява че въпросната организация е отговорна за неотдавна разстреляните сръбски полицаи. Той също така заявява, че организацията „ Армия за освобождение на Косово“ е движение, което „ сега хората подкрепят“.  Ключовите роли в „Косовската война“ са на сръбските сили от една страна и на „Армията за освобождение на Косово“ от друга.
През март 1998 г. Сръбските сили започват борба ( военна кампания) срещу АОК, етническите албанци и културното наследство в Косово. Унищожавани са предимно джамии. Експерти в областта на културното наследство и архитектурата от страната и извън нея, съобщават за най-малко 207 от приблизително 609 джамии в Косово, които са  повредени или унищожение по време на войната.[15] От друга страна разрушаването на много църкви и манастири се случва след войната през 1999 г., когато много бежанци се завръщат в домовете си в Косово. Една трета от всички сръбски паметници свързани с културното наследство в Косово и Метохия са повредени или  унищожени, а също така и половината църкви на територията на Косово. От това можем да заключим, че унищожаването на сръбски паметници, които са предимно религиозни, не е случайно, а умишлено.
Религиозните и исторически обекти, които са разрушени могат да се разделят на три категории :[16]
Разрушени манастири – 7 обекта:[17] Манастирите – Св. Троица; Св. Марк; Св. Архангел Михаил; Успение св. Урош; Св. Архангел Михаил; Св. Козма и Дамян; Въведение Богородично.
Разрушени  църкви  – 34 обекта
Разрушени, разграбени, изгорени църкви, манастири и други паметници –  87 обекта ѝ  (76 от тях църкви ).

НАТО           
С намесата  на НАТО през март 1999 г.
конфликта в Косово приключва, но бомбардировките, извършени от НАТО също не „прощават“ на културното  наследство.
Разрушени или повредени са:[19]
1. Църквата св. Параскева – XVI в.
2. Манастира в Панчево-  1405 г.
3. Девическия манастир- XVI в.
4. Манастира Св. Троица
5. Църквата Св. Марк в Белград – 1930 г.
6. Манастира в Раковица – XVI в.
7. Църква Св. Дух – 1818 г.
8. Манастира Врдник във Фрушка гора XVI в.
9. Манастира в Старо Хръпово XV в.
10. Катедралата НА Дева Мария В Призрен- 1306 г.

Изображени 1 [18]

Повредени и унищожени са не само сръбски, но и албански паметници на културата. Повредена е джамията Хадум, построена през XVI в. Засегната и структурната цялост на джамията Байракали, построена през XV в.
Културното наследство освен на разрушение и повреждане и палежи е подложено и на разграбване. Все пак търговията с културно-исторически наследство е доста доходоносен бизнес. На черния пазар се появяват предмети разграбени от православни, католически храмове, библиотеки, архиви, музеи и тн. Регистрирани са случаи в Гърция където албански контрабандисти предлагат богослужебни книги от XIX в., гравюри и икони от VIII в. В Словения пък са арестувана албанци, които предлагат икони и други скъпоценности като всички те са разграбени от православните сръбски храмове по време на военните конфликти.[20]

Изображение 2
Религиозни обекти, разрушени или повредени по време на бомбардировките на НАТО  през 1999 г.[21]

Хърватия
След 25 юни 1991 Хърватия е независима държава. Започват въоръжени сблъсъци на територията на новата република, които са предизвикани от местни сърби, имащи подкрепата на Югославската народна армия  ( ЮНА). Още на 25 юни въоръжена група от 400 сърби  напада полицейското управление в Глина, а ден преди нападението танкове на ЮНА блокират пътищата към Загреб. За начало на сърбо-хърватската война се смята 3 юли 1991г. Тогава танкови единици на ЮНА, доброволци от Сърбия и четнически формации тръгват от Белград да окупират хърватската област Барания.
В периода 1991-1995 г. военизирани подразделения и Югославската армия, разрушава исторически обекти от всякакъв тип, изключение не правят дори гробищата. Въпросните разрушения са извършени без „военна необходимост“, а с цел заличаване на културната памет на територията на Република Хърватия.
Разрушено културно наследство на територията на Република Хърватия 1991-1995
Таблица 4

Категории:
А- Световно културно наследство;
B- Национално или международна значимост
C- Културно наследство от регионална значимост
D- Културно наследство от местна значимост
E- Некатегоризирани

Таблица 5
Стари градове и населени места

Категории:
А- Световно културно наследство;
B- Национално или международна значимост
C- Културно наследство от регионална значимост
D- Културно наследство от местна значимост
E- Некатегоризирани

Таблица 6 [23]
Разрушено и ,или повредено културно наследство в Република Хърватия в периода  1991-1995

Тип                                 Категория  на повредени обекти или разрушени

Категория 1. Обекта  не е  била атакувана директно, щетите по нея са от осколки, шрапнели или куршуми от „олекотени оръжия“.  Щети са леки.
Категория 2. Обекта  е актуван с ракета с  малък радиус на действие или щетите  са нанесени от взривни устройства близо до обекта. Обекта  може да се използва след първичен и или вторичен ремонт.
Категория 3. Обекта е ударен с ракета с  голям радиус на действие и е частично повреден.
Категория 4. Обекта е ударена с ракета с голям радиус на действие и или е взривена ( заложени са експлозиви ) Обекта е  претърпял сериозни щети, но все още може да се ремонтира ( запазени са поне 50 % от структурата )
Категория 5 . Обекта е бил ударен от една или повече ракети с голям радиус на действие или взривен ( заложени са експлозиви). Носещата конструкция е сериозно разрушена, но  все още може да бъде ремонтирана, но за целта разрушените елементи трябва да бъдат напълно заменени.
Категория 6. Обекта е бил ударен от една или повече ракети с голям радиус на действие или взривен (заложени са експлозиви). Обекта  може да бъде единствено и само реконструирана,  при наличие на чертежи и или съхранена документация.

Ако направим кратък анализ на Таблица 6  ще забележим, че разрушенията извършени от ЮНА не са в  „духа на войната” т.е не са насочени към икономически или военни обекти. Както се забелязва разрушенията на икономическите и военни обекти ( които са главна цел при военни действия)  взети заедно са по-малко от разрушенията при религиозните или  цивилните обекти, и като брой, като площ и дори като щети в куни.
Извода , който може да се направи е че целта на ЮНА са цивилните и религиозни обекти. Следва, че агресията е насочена към цивилното население, културна и религиозна памет.

Югославската криза е  съвкупност от войни като причините могат да бъдат интерпретирани по различен начин в зависимост от гледната точка, според някой, дори няма причини , а право. За едни войната е необходимост за запазване на териториалната цялост, борба за независимост за други просто оцеляване, а след това отмъщение. Освен загубата на човешки животи тази съвкупност от „малки войни”  разрушва обекти на културната памет. Агресията е насочена не само от бойци към бойци, а също така към цивилни, техния бит, религия, култура и  паметници. Врага не се изразява в  човека с оръжие в ръце, врага вече е и различният по вяра, етнос и култура.
Дейтънското споразумение или Дейтънски мирен договор слага край на войната в Босна и Херцеговина, подписан е на 21 ноември 1995 г.
Опитите за културна и етническа чистка, няма как да не повлияят да бъдещия договор за мир. Според  приложение № 8 на Дейтънското споразумение се създава независима  комисия „ За съхранение на националното наследство” .Според споразумението щаб квартирата на комисията е с локация Сараево. Тя се състои от 5 члена : 2 –Босна и Херцеговина, 1-Репулика Сръбска, а Директора на ООН предлага останалите двама члена.
В споразумението  национално наследство или национални паметници могат да бъдат обявявани: движимо и недвижимо имущество на голям брой хора с обща култура, история, религия или етнос. Национални паметници са и : паметници, изкуство, история, археологически обекти, група от сгради, а също така и гробищата.

Източници

1.Енчев, В. Югославия- последната балканска империя. ИК „Ренесанс”,2005 г.

2. 2. Косово : международные аспекты кризиса, Монография, Москва -Московский центр Карнеги Гендальф , 1999, стр. 32, 33.

3.Межрегиональный общественный фонд содействия стратегической безопасности
http://www.fssb.su /monitor-wars/814-voyna-v-yugoslavii-1991-1995-1998-1999-gg-mezhetnicheskaya-voyna-v-yugoslavii-i-agressiya-nato-protiv-soyuznoy-respubliki-yugoslaviya.html  (03.02.2018)

4.Манчев, К, Кървавият край на Югославия, Парадигма, София 2009 г. Стр. 153, 154
5.Хинкова, С. Югославският случай. Етнически конфликти в Югоизточна Европа, стр.8, 9, 10, 12.
6.Chapman, J. Destruction of a common heritage: the archaeology of war in Croatia, Bosnia and Herzegovina, In: Antiquity, Vol 68:258 1994, pp 120-126. Стр. 3, 4. (file:///sysroot/home/user/%D0%A1%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8/Destruction%20of%20a%20common%20heritage%20the%20archaeology%20of%20war%20in%20Croatia,%20Bosnia%20and%20Hercegovina.pdf)  7.Heritage at  Risk 2001/2002  CROATIA War Damage to Cultural Monuments in Croatia стр. 68,69,70. (https://journals.ub.uniheidelberg.de/index.php/heritage/article/viewFile/22061/15821 )
8.Helsinki Commiission Hearing February 28, 2000 Washington D.C. (http://www.sv-luka.org/Kosovo2000Part1.pdf)
9.Jovanic M, Zoran, Serbian heritage in Kosovo and Metohia: Between actual and imposed history, 2015 стр. 8
(https://studentizaistinu.files.wordpress.com/2015/11/serbian-cultural-heritage-in-kosovo-and-metohija.pdf)
10.Ordev, Igor (2009) „Erasing the Past: Destruction and Preservation of Cultural Heritage in Former Yugoslavia, Part II,“ Occasional Papers on Religion in Eastern Europe: Vol. 29: Iss. 1, Article 1.
11.Ordev, Igor (2008) „Erasing the Past: Destruction and Preservation of Cultural Heritage in Former Yugoslavia: Part 1,“ Occasional Papers on Religion in Eastern Europe: Vol. 28: Iss. 4, Article 2.
12.https://studwood.ru/542282/kulturologiya/unichtozhenie_serbskogo_kulturnogo_naslediya_v_kosovo_i_metohii 12.02.2018 г.
http://iconomist.bg/svyat/item/187469-187469  11.02.2018
13.ttpsh://facebookreporter.org/2014/07/08/%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%9A%D0%B5-%D1%83-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%98/  12.02.2018 г.
14.https://studwood.ru/542282/kulturologiya/unichtozhenie_serbskogo_kulturnogo_naslediya_v_kosovo_i_metohii 12.02.2018 г.
15.https://www.rastko.rs/kosovo/raspeto/default_c.htm 11.02.2018 г
16.https://studwood.ru/542282/kulturologiya/unichtozhenie_serbskogo_kulturnogo_naslediya_v_kosovo_i_metohii 12.02.2018 г.

[1] Организация на Варшавския договор (ОВД) е договор за съдействие и взаимопомощ, който е и основата на военно-политически съюз на социалистическите страни в Европа.

[2] СССР – Съюз на съветските социалистически републики (на руски: Союз Советских Социалистических Республик, СССР). СССР съществува от 1922 до 1991 година в северната част на Евразия и първта социалистическа държава в света. Представлява съюз от 15 отделни републики, има силно централизирано управление, еднопартийна система  и планова икономика.

[3] СФРЮ – Социалистическа федеративна република Югославия. Съществува до разпадането си през 1991-1992 г. Тя е социалистическа държава-федерация, състояща се от шест социалистически републики:Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Сърбия допълнително включва в състава си две автономни републики: Войводина и Косово и Метохия

[4] ЧССР-  Чехословашка социалистическа република. Страната е част от Варшавския договор.

[5] Хинкова, С. Югославският случай. Етнически конфликти в Югоизточна Европа, стр.8, 9, 10, 12.

[6] Косово : международные аспекты кризиса, Монография, Москва :Московский  центр  Карнеги Гендальф , 1999, стр. 32, 33.

[7] Межрегиональный общественный фонд содействия стратегической безопасности
http://www.fssb.su /monitor-wars/814-voyna-v-yugoslavii-1991-1995-1998-1999-gg-mezhetnicheskaya-voyna-v-yugoslavii-i-agressiya-nato-protiv-soyuznoy-respubliki-yugoslaviya.html   (03.02.2018)

[8] Манчев, К, Кървавият край на Югославия, Парадигма, София 2009 г. Стр. 153, 154

[9] Б. Йович отразява позициите на югославските републики през октомври 1990 г , по следния начин : „ Словения и Хърватия искат конфедерация, т.е разтурване на Югославия. Македония и Босна и Херцеговина искат федерация, но само при условие в  нея да останат Хърватия и Словения. Сърбия и Черна гора искат федерация или нова подялба на етническа основа на териториите на ония републики, които искат отцепване. Косово остава да бъде конституиращ елемент на федерацията“.

[10] Енчев, В. Югославия- последната балканска империя. ИК „Ренесанс”, 2005 г.

[11] http://iconomist.bg/svyat/item/187469-187469  11.02.2018

[12] Ordev, Igor (2008) „Erasing the Past: Destruction and Preservation of Cultural Heritage in Former Yugoslavia: Part 1,“ Occasional Papers on Religion in Eastern Europe: Vol. 28: Iss. 4, Article 2. стр.. 17

[13] Пак там – стр.23.

[14]  Ordev, Igor (2008) „Erasing the Past: Destruction and Preservation of Cultural Heritage in Former Yugoslavia: Part 1,“ Occasional Papers on Religion in Eastern Europe: Vol. 28: Iss. 4, Article 2. стр. 24, 25

[15] Ordev, Igor (2009) „Erasing the Past: Destruction and Preservation of Cultural Heritage in Former Yugoslavia, Part II,“ Occasional Papers on Religion in Eastern Europe: Vol. 29: Iss. 1, Article 1. стр. 4, 5.

[16]ttpsh://facebookreporter.org/2014/07/08/%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%9A%D0%B5-%D1%83-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%98/  12.02.2018 г.
https://studwood.ru/542282/kulturologiya/unichtozhenie_serbskogo_kulturnogo_naslediya_v_kosovo_i_metohii 12.02.2018 г.

[17]https://facebookreporter.org/2014/07/08/%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%9A%D0%B5-%D1%83-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%98/ 12.02.2018 г.
https://www.rastko.rs/kosovo/raspeto/default_c.htm 11.02.2018 г
https://studwood.ru/542282/kulturologiya/unichtozhenie_serbskogo_kulturnogo_naslediya_v_kosovo_i_metohii 12.02.2018 г.
Ordev, Igor (2009) „Erasing the Past: Destruction and Preservation of Cultural Heritage in Former Yugoslavia, Part II,“ Occasional Papers on Religion in Eastern Europe: Vol. 29: Iss. 1, Article 1. стр. 6
From the US Congress Statement of Bishop Artemije of the Diocise of Raska and Prizren, Kosovo and Metohija
Helsinki Commiission Hearing February 28, 2000 Washington D.C.
(http://www.sv-luka.org/Kosovo2000Part1.pdf)

[18] Jovanic M, Zoran, Serbian heritage in Kosovo and Metohia: Between actual and imposed history, 2015 стр. 80.
(https://studentizaistinu.files.wordpress.com/2015/11/serbian-cultural-heritage-in-kosovo-and-metohija.pdf)

[19] Ordev, Igor (2009) „Erasing the Past: Destruction and Preservation of Cultural Heritage in Former Yugoslavia, Part II,“ Occasional Papers on Religion in Eastern Europe: Vol. 29: Iss. 1, Article 1. Стр. 8

[20]https://studwood.ru/542282/kulturologiya/unichtozhenie_serbskogo_kulturnogo_naslediya_v_kosovo_i_metohii 12.02.2018 г.

[21] Jovanic M, Zoran, Serbian heritage in Kosovo and Metohia: Between actual and imposed history, 2015 стр. 8
(https://studentizaistinu.files.wordpress.com/2015/11/serbian-cultural-heritage-in-kosovo-and-metohija.pdf)

[22] Chapman, J. Destruction of a common heritage: the archaeology of war in Croatia, Bosnia and Herzegovina, In: Antiquity, Vol 68:258 1994, pp 120-126. Стр. 3, 4. (file:///sysroot/home/user/%D0%A1%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8/Destruction%20of%20a%20common%20heritage%20the%20archaeology%20of%20war%20in%20Croatia,%20Bosnia%20and%20Hercegovina.pdf)

[23] https://journals.ub.uni-heidelberg.de/index.php/heritage/article/viewFile/22061/15821
Heritage at  Risk 2001/2002  CROATIA War Damage to Cultural Monuments in Croatia стр. 68,69,70.