Руническата писменост на германските народи

Автор: Магделия Шугова

 

Ключови думи: руни, руническа писменост, имена на руните, Старши Футарк, Младши Футарк. Англосаксонски Футарк, рунически поеми, англосаксонска руническа поема, исландска руническа поема, норвежка руническа поема, употреба на руните, рунически камъни, рунически надписи

 

 


РЕКЛАМА:

***

Руните са буквите, използвани в различните германски езици преди изместването им от латинската азбука. Руни биват назовавани и буквите на старотюркската и староунгарската писмености, но те не са свързани родствено с руническата писменост на германските народи. Същото важи за нашите древни български знаци, които все още не са дешифрирани и чиято предполагаема принадлежност към групата на древнотюркските руни е оспорвана.

 

Статията е фокусирана само върху руническата писменост, използвана от германските народи – произхода й, развитието на азбуката и нейните разновидности, представата за руните в скандинавската митология и литература, както и приложението им на територията на Скандинавия и Англосаксонска Англия.

 

Първата руническа азбука и произходът на думата „руна“

 

Първата руническата азбука е известна също под името “Футарк”. Аналогично на думата алфабет, идваща от първите две букви на гръцката азбука – алфа и бета, “Футарк” е име, създадено от първите фонеми на първите шест руни в поредицата – fehu,üruz, þurisaz, ansuz, raiþō и kaunan.

 

Предполагаемият произход на думата “руна” се свързва с германската дума “raunen”, която означава “шептя”. Старонорвежкото “rūn” пък се превежда като “тайна”. Когато през 4-ти век епископ Улфила (Вулфила) превежда Библията от гръцки на готски език, той превежда думата “тайнство” като “runa” на готски.

 

Повечето от руните се състоят предимно от една, а в някои случаи две прави вертикални черти и полегати линии. Липсата на извивки улеснява издълбаването им върху дърво, кост или камък, които били типичните материали за писане на скандинавците.  Най-много рунически надписи са намерени в Швеция, Норвегия и Дания, но те се срещат не само в Северна Европа, а из целия континент.

 

Теории за произхода

 

Кога и къде са създадени руните не се знае. Основните теории за произхода им свързват руните със староиталийските азбуки (най-вече с етруската азбука) или адаптираната по-късно от римляните латинска азбука. Най-ранните рунически надписи нямат фиксирана посока на изписване и могат да бъдат изписвани както отляво на дясно, така и отдясно на ляво, което е характерно за архаичните гръцка и етруска азбуки отпреди III век пр. Хр.

 

Прилики с латинската азбука се забелязват веднага от пръв поглед – руните ᚱ(raiþō), ᚺ (hagalaz) и ᛒ(berkana) имат силна прилика с латинските букви R, H и B и репрезентират едни и същи звуци. Руните ᚢ (üruz) и ᛚ (laguz) пък приличат на обърнати наобратно V и L.

Руни като ᚹ (wunjō), ᛖ (ehwaz) и ᚷ (gebō) приличат много по форма на латинските P, M и X, но служат за обозначаване на различни звуци. За други руни като ᛞ (đagaz) и ᛟ (ōþila) не могат да се намерят съответствия в латинската азбука.

 

Произход от гръцката азбука чрез контакт на готите с гръко-византийската култура, е популярна теория през XIX век, но по-късно бива отхвърлена, защото най-ранните запазени рунически надписи са датирани  II век, а готите влизат в контакт с гръцката култура едва в началото на III век. Обратно, в състава на азбуката на готите, която е в голямата си част производна на гръцката, има две букви, произлезли от руните.

 

За датата на създаване също има различни теории. Най-ранните предположения са за I в. пр. Хр., а най-късните – II в. сл. Хр. По-смели теории, основаващи се на лингвистични реконструкции на протогерманския език, поставят датата на създаване дори по-назад – преди I в. пр. Хр., но в рамките на I хилядолетие пр. Хр.

 

Руните в скандинавската митология и литература

 

Не е чудно, че бог Один, който жертва едното си око, за да пие от кладенеца на Мимир и така да получи мъдрост, се жертва и за да узнае руните. Според скандинавската митология те не са просто знаци за означаване на звуците в езика, а имат и магически функции. Историята за това как Один разкрива руните се разказва в староисландския сборник с поеми, известен като Старата Еда.[1]

 

Ясенът, свързващ подземното царство, светa на хората и небесния свят на боговете, се нарича Игдрасил. При корените на Игдрасил има три извора и един от тях е изворът Урд. Там живеят трите норни, които извайват съдбите. В поемата “Пророчеството на ясновидката” се казва, че един от начините, по които го правят, е дълбаенето на руни върху ствола на Игдрасил -”бъдещето с букви на дръвца бележат”.

В поемата “Словата на Високия” се разказва как Один решил да узнае руните. Провесил се от един от клоните на Игдрасил, пробол се с копието си и се взирал в мътните води надолу. След 9 дни и нощи в това положение, той прозрял форми в дълбините на водата – руните. Те приели жертвата му и разкрили пред него не само очертанията си, но и тайните си.

 

Веднъж получил това знание, той научил заклинания, с които можел да лекува, да разкъсва вериги и въжета, да спира стрелите отдалече, да укротява пламъците и вятъра, да сдобрява разлютени другари, да омайва зли хали, да дарява мощ и да разговаря с мъртъвци.

Друга поема от Старата Еда, в която се споменават руните, е “Sigrdrífumál” (“Словата на носителката на победи”)[2]. Тя е част от поредицата от поеми за юнака Сигурд и разказва за срещата му с валкирията Брюнхилд, която тук е идентифицирана като “Sigrdrífa” (носителката на победи). Тя носи на Сигурд пиво, което е омагьосала с руни, а в последващите строфи го съветва кои руни да научи, като посочва няколко вида руни, полезни за различни ситуации – за победа, при израждане на деца, за лекуване на рани, за предпазване от отмъщение, за мъдрост и т.н.

 

Най-старият запазен рунически надпис

Издълбаното мъжко име “HARJA” върху гребен, датиран около 160 г., се смята за най-старият цялостно запазен датиран рунически надпис[3]. Гребенът е намерен в блатото Вимос (Vimose) на остров Фюнен, Дания. Част е от традицията на германските племена да принасят дарове на боговете като знак на благодарност за победа в битките. В езерото са намерени множество оръжия, както и лични вещи на войниците.

Гребенът и още няколко от находките с рунически надписи от блатото, датирани около II-III век, биват назовавани събирателно като надписите от Вимос.

 

Развитие и вариации на руническата азбука

Най-старата руническа азбука е Старшият Футарк.[4] Използва се до VIII в. Състои се от 24 руни, които са групирани в 3 групи по 8 руни. Тези 3 групи се наричат аети, като всеки ает носи името на скандинавски бог, съответно ает на Фрейр, ает на Хагал (не се знае нищо за бог с това име, но се предполага, че Хагал всъщност е богът Хеймдал) и ает на Тир.

 

От VI век азбуката се развива по съвсем различен начин в Скандинавия и в Англосаксонска Англия. Към оригиналните 24 букви в Англия добавят 5 допълнителни – т.нар. Англосаксонски Футарк (Футорк)[5], като тази поредица от руни е позната и като англо-фризийски руни. За произхода му има две основни теории. Първата е, че футаркът е представен от Скандинавия в Англия, където е модифициран и след това представен и във Фризия. Според другата  теория поредицата е развита във Фризия (днешна Северозападна Германия) преди англосаксонското нашествие в Англия и оттук се разпространява по-късно в Англия.

В ръкописа “Cotton Domitian IX” са добавени още 4 руни, като така броят им нараства до 33.

Скандинавците, от друга страна, намаляват броя на буквите, докато през IX век са останали 16 букви (Младши Футарк).[6]

Младшият Футарк е разделен на два клона – датски руни (long-branch) и шведски и норвежки руни (short-twig).[7] Разликата помежду им е спорна. Според най-популярното становище разликата е във функцията, която изпълняват – датските руни са използвани за документиране върху камък, а норвежките и шведските – във всекидневието за лични или формални съобщения върху дърво.

В началото на XI век азбуката в Скандинавия е обогатена с т.нар. руни с точки (dotted runes). Заради намаляването на броя на руните нямало достатъчно руни, които да обозначат всички звуци в езика. Затова на някои руни били слагани точки, което означавало, че те имат различна от традиционната си стойност и репрезентират други звуци. В други случаи на руните били поставяни точки само за декорация.

Младшият Футарк се развива по-късно в допълнителни писмености – Хелсингски руни , наименовани така според региона на Хелсингланд в Швеция(X-XII в.), където първоначално са открити; Средновековни руни[8], използвани навсякъде из Скандинавия (XII-XVII в.) и Латинизиран Далекарлиански футарк, използван в шведската провинция Даларна (XVI-XX в.).

Имената на руните

 

Имената на руните са базирани на акрофоничен принцип – запомни ли човек името на руната, ще запомни и кой звук обозначава тя, защото звукът се съдържа в самото начало на думата. Има само две изключения от този принцип, като те се отнасят за руните ᛉ (algiz) и ᛜ (ingwaz), обозначаващи звуците “z” и ng”, които никога не се появявали в началото на думата. Затова имената им не започват със съответния звук, но той се съдържа по средата или в края на името.

 

Имената са обвързани с природата, човешкия живот и състоянието на духа. Така може да се направи връзка и между руната и името й. Ако трябва да изпишем човек (mannaz), можем да изпишем цялата дума ᛗᚨᛀᚨᛉ или просто руната ᛗ (mannaz), чието име означава “човек”. По този начин руната вече не представлява само един звук, а цяла друга дума. Превръща се от звуков символ в понятиен символ.

 

Две от руните имат имена, свързани със скандинавската митология – ᚨ (ansuz) и ᛏ (teiwaz), които се превеждат като “божество/един от асите” и “Тир”, поради което е възможно да са служили в качеството си на понятийни символи за призоваване на божествата или обръщане към тях.  Преди всичко обаче имената на руните имат функцията на спомагателно средство за запомняне коя руна кой звук обозначава и само в някои случаи функция на понятийни символи.

 

Руническите поеми

Англосаксонската руническа поема

Източник за имената на руните са руническите поеми, които ги изброяват, докато в същото време предоставят обяснителни строфи за всяка една от тях. Три такива поеми са запазени: англосаксонската, норвежката и исландската.

 

Англосаксонската поема (или още староанглийска руническа поема), създадена в периода VIII-IX в., се състои от строфи за 29-те англосаксонски руни, представяйки староанглийските имена на руните от Старшия Футарк, както и на петте добавени към него руни в Англсаксонския Футарк. Поемата е била запазена в ръкопис от X век (Cotton Otho+ B.x.165), но през 1731 г. той е унищожен при пожара в библиотеката на Робърт Брус Котън в Англия.

Поемата обаче е била копирана от английския учен, библиотекар и палеограф Хъмфри Уейнли (1672-1726) и публикувана от Джордж Хикс.[9] Това копие е основата на всички по-късни издания на поемата.

Самата поема не съдържа имената на руните. Вместо това всяка строфа е загадка, чието разрешение е името на съответната руна. Но в публикацията на Хикс от 1705 г. са написани и имената на руните, като не е ясно дали тези тълкувания са се съдържали и в ръкописа, или самият той ги е добавил. Поради това поемата не е сигурно доказателство за имената на руните, но е важен източник, който предоставя контекст за тях.

 

Норвежката и исландската рунически поеми изброяват имената на руните от Младшия Футарк. Норвежката е написана от норвежки автор към края на XIII в., а исландската поема е датирана около XV в. И двете са състоят от по 16 строфи, но исландската е по-усложнена от норвежката, тъй като във всяка строфа има по три кенинга (преносни словосъчетания), а първият и вторият ред са свързани с алитерация в оригинала.[10]

Abecedarium Nordmannicum

 

Съществува и по-ранен каталог на имената на скандинавските руни -“Abecedarium Nordmannicum”.[11] Текстът е записан през 878 г. в ръкописa “Codex Sangallensis”. Спори се дали може да се причисли към руническите поеми. Състои се от 11 реда, в които се изброяват руните от Младшия Футарк, но за разлика от останалите рунически поеми няма обяснения за всяка една руна.

За какво са се използвали руните и кой е можел да ги разчита?

 

Скандинавия

 

Съдейки по броя на надписите, намерени върху камъни в скандинавските земи, които са поставени с очевидното намерение да бъдат видени и прочетени, както и от броя на предмети от ежедневието, надписани с руни, вероятно е голяма част от скандинавското население да е могла да разчита руните. Много от надписите са във форма на паметни плочи, които също са обществени.

 

Много всекидневни предмети са намирани с издълбани руни, означаващи името на собственика или на човека, който ги е изработил. Открити са както рунически надписи, свързани с търговски и правни документи като документи за продажба, така и тоалетни драсканици, надписи  за  забавление като гребен, върху който било написано “Аз съм гребен” или напомнящи бележки като откритата дървена пръчка с надпис “Гита казва да си дойдеш вкъщи.” Намирани са и предмети с издълбани руни, които изглежда са лишени от смисъл или са изпълнени с грешки.

 

Друго доказателство за разпространението на руните сред населението идва от староисландската литература. В глава 17-та на исландската сага “Vígilundar saga”, разказваща за любовта между Виглунд и Кетилрид и желанието им да се оженят въпреки възраженията на нейното семейство, бащата на Кетилрид оставя пръчка с издълбани руни на една пътека, където е сигурно, че Виглунд и спътникът му ще я намерят. На пръчката са думите на Кетилрид, които казват, че тя не би искала да се омъжи за никой друг мъж, освен за Виглунд. Въобще не е под съмнение възможността на Виглунд да разчете руните.

 

Дървени плочици за писане дават допълнителна информация за владеенето на руническата писменост от обикновените хора. Плочката , показана на снимката[12], е съвременна репродукция. Истинските дъски били с дължина 20-30 см и в пространството между рамките били запълнени с почернен восък. Остра железна пръчица (стилус) била използвана, за да се пише във восъка.[13] Стилусът на снимката се помещава в рог, който позволява удобен захват и може да бъде използван за заглаждане на восъка и изтриване на нежелан надпис.

Такива плочици се откриват по-често в селските райони, отколкото в градските, което значи, че има вероятност дори отдалечените обитатели на фермите да са били способни да четат и да пишат с руни.

 

Дървен търговски маркер

 

Специални условия са нужни за съхраняването на надписи върху дървени пръчки или друг дървен материал, което обяснява защо малко такива са открити до днес. Показаният рунически надпис е един от малкото запазени дървени търговски маркери.[14] Намерен е в Берген, Норвегия. Посочва името на собственика и предназначението му е да бъде залепено или вързано към купчина стоки.

 

Всички тези примери обаче се отнасят за по-кратки форми на комуникация с практическа насоченост. През викингската ера хората така и не развили писмена култура. Това се случва едва с появата на църквата. Викингската култура била устна и по-дългите произведения се запомняли благодарение на поезията. Руните със сигурност са могли да бъдат използвани и за по-дълги съобщения, но не е било така. Вероятно скандинавците не са виждали нужда да запазват по-дългите произведения в писмена форма, въпреки че не е имало пречка да го направят. Има много камъни с отделни стихове, изписани с руни, но само един единствен камък, съдържащ цяла поема, е оцелял.

 

Англосаксонска Англия

 

Твърде малко доказателства са останали, за да се оцени важността на руните в езическа Англосаксонска Англия и доколко руните са били разпространени сред населението. Възможно е дървени пръчици с руни да са били използвани за практическа комуникация, но липсата на оцелели такива примери позволява само предположения.

 

На територията на днешна Англия след началото на процеса на християнизиране на англосаксонците през 597 г. започва да се използва латинската азбука. Именно периодът след християнизацията предлага повече примери за използването на руническата писменост.

 

В днешно време руните се свързват предимно с езическите традиции, но руните за известно време продължават да съществуват успоредно с латинската писменост, която пък се свързва с християнската религия. Известни са редица случаи, в които руните се употребяват в християнски контекст.[15]

Това включва рунически надписи върху кръстове, като надписа върху кръста от Рутуел (Ruthwell), върху който част от староанглийската християнска поема “Сънят на кръстното дърво” е добавена с руни.[16]

Англосаксонски гребен от кост с рунически надпис

Рунически надпис е издълбан и върху ковчега на Св. Кътбърт, който е направен от монасите от Линдисфарн и след това отнесен в Дърамската катедрала.[17]

Ковчегът на Св. Кътбърт

 

Кръстът от Рутуел

Едновременното съществуване на двете писмени системи си личи от откритите рунически надписи, при които има смесени букви и от двете писмености като камъка Chester-le Street. [18]

 

Има доказателства, че образованите класи от обществото са били запознати добре с руническата писменост. Разрешението на някои загадки в най-старата запазена до днес колекция от староанглийски поеми и загадки –  “Ексетърска книга” (“Exeter Book”) зависи от познаването на руните, а поетът Синеулф (Cynewulf) ги използва, за да прикрепя криптиран “подпис” към част от произведенията си.

Запазени са кратки рунически легенди върху монети, предшестващи пенитата (sceattas)[19] от късния VIII и ранния IX век от Мерсия, Нортумбрия и Източна Англия, което подсказва, че занимаващите се с монетосечене също са били запознати с руническата писменост.

 

Защо е трудно да се превеждат рунически надписи?

 

Трудността при превода идва от това, че звуците в езика са повече от репрезентиращите ги руни. Така една руна може да обозначава един от няколко възможни звука. Друго затруднение идва от различните варианти на руническите азбуки, използвани през този период. Още повече, че някои от думите, изписани с руни, са архаични и непознати.

 

Освен това се правело всичко възможно да се намали мястото, нужно за изписване на съобщението и съответно – броя на руните, които трябвало да се издълбаят. Така например, ако една думата започвала със същата руна, с която предишната свършвала, руната се изписвала само веднъж. Нямало интервали между думите или изреченията, което води до различни тълкувания според разделянето на думите.

 

Руните могли да се изписват както отляво на дясно, така и отдясно на ляво. За надписи с повече от един ред, редуващите се редове били изписвани в противоположни посоки – първо от ляво на дясно, след това от дясно на ляво и т.н. Тази архаична форма на писане, при която посоката се сменя във всеки следващ ред, се наименува с термина бустрофедон. Предимството й е, че началото на всеки следващ ред се намира непосредствено под края на предишния и така четящият не „връща” погледа си, търсейки началото на следващия ред.

Някои рунни стели като камъка от Рок имат текст навсякъде по повърхността на камъка, с редове, четящи се от от долу на горе, от горе на долу, отляво на дясно и отдясно на ляво.[20]

 

Понякога руните били закодирани в други фигури, наречени криптирани руни, макар че предназначението им невинаги е ясно. Може да е служело, за да се подчертае част от текста или да се скрие значението на посланието за тези, които не са знаели как са били закодирани руните.

Такива криптирани руни са надписите, при които всички полегати линии излизат от една и съща линия, тоест по вертикалата линии на руните са свързани без прекъсване. [21]

 

Изместване на руните от латинската азбука

 

В Скандинавия с идването на християнството и образованото духовенство, четящо и пишещо на латински, руните били изместени от латинската азбука (видоизменена, така че да удовлетворява нуждите на различните северноевропейски езици). Пишело се с перо и мастило върху велен. Въпреки това руните се използвали в продължение на още няколко века. От Младшия Футарк се развили допълнителни писмености – споменатите по-горе Хелсингски руни, Средновековни руни и Латинизиран Далекарлиански футарк.

 

В Англосаксонска Англия руническата и латинската писмености съществували успоредно, но след 9-ти век староанглийската латинска азбука започнала постепенно да измества руническата писменост. Състояла от 20 букви, заети от латинската азбука, две модифицирани латински букви и две, развити от руническата азбука. Към XI век руните почти не се използвали. Въпреки това руни се срещат в някои ръкописи като този на поемата “Беоулф”, изписани вместо думата, която означават.

 

Магическата употреба на руните преди и днес

 

Освен в споменатите поеми от “Старата Еда”, магическата употреба на руните е засвидетелствана в няколко надписа върху кост, камък и пръстени. Амулетът от Линдхолм[22] (датиран между II-IV век), върху който има издълбани два реда руни, е един от най-известните примери за такава употреба. Вторият ред съдържа 8 последователни руни ᚨ (ansuz), които се тълкуват като призоваване или символичен списък на 8 богове и 3 последователни руни ᛏ (Tiwaz), които се интерпретират като призоваване на бога Тир.

 

Поредицата от руни ALU (ᚨᛚᚢ), която се среща често самостоятелно или като част от по-дълги надписи, също се възприема като натоварена с магически функции. Макар че произходът и значението на думата са обект на дискусии, учените се съгласяват, че вероятно става въпрос за дума, означаваща магически амулет.

На два рунни камъка, намерени в Швеция, се среща изразът “руни на мощта”, което също предполага използването им извън практическите цели на ежедневното общуване.

 

Дори и да са изпълнявали магическа функция обаче, употребата на руните не бива да бъде стеснявана само до нея.  Днес те се свързват предимно с това си приложение и се използват в най-различни системи за гадаене, като им се придават разнообразни значения. Важно е да се отбележи, че тези символни тълкувания са свързани с имената на руните, но не почиват върху каквито и да е доказателства за използването и символното им възприятие в миналото.

 

[1] Jpeg 3. Част от “Словата на Високия”, в която се разказва за това как Один узнава руните

[2] jpeg 4 – Брюнхилд дава на Сигурд рог, от който да пие. Илюстрация на Jenny Nyström (1893)

[3] jpeg 5 – Гребен с рунически надпис от Вимос (около 160 г.); Източник: Национален исторически музей на Дания

[4] jpeg 6 – Старшият Футарк

[5] jpeg 7 – Англосаксонски Футарк (Футорк)

[6] jpeg 8 – Младшият Футарк

[7] jpeg 9 – Двата клона на Младшия Футарк

[8] jpeg 9.2 – Средновековни руни

[9] jpeg 10 – Англосаксонската руническа поема, публикувана от Хикс през 1705 г.

[10] jpeg 11 – Сравнение между строфи от норвежката и исландската руническа поеми

[11] jpeg 12 – Abecedarium Nordmannicum”, Източник: e-codices.unifr.ch

[12] Jpeg 13 – Съвременна репродукция на дървена плочка за писане; Източник: Hurstwic.com

[13] Jpeg 14 – Демонстрация на писане върху дървена плочка със стилус, помещаващ се в рог; Източник: Hurstwic.com

 

[14] Jpeg 15 – Дървен търговски маркер с рунически надпис, открит в Берген, Норвегия Източник: Hurtswic.com

[15] Jpeg 16 – Гребенът от абатството Уитби

[16] Jpeg 16.1 , 16.2. – Кръстът от Рутуел

[17] Jpeg 17 – Ковчегът на Св. Кътбърт

[18] Jpeg 18 – Kамъкът Chester-le Street

[19] Jpeg 18 – Рунически надпис върху англосаксонска монета

[20] Jpeg 19 – Камъкът от Рок

[21] Jpeg 20 – Kамъкът Sønder Kirkeby, върху който има криптирани руни

[22] Jpeg 21 – Амулетът от Линдхолм


Европейска нощ на учените 2022 г.: