Търсене
Close this search box.

Ричард Фейнман създава прост метод за различаване на наука от псевдонаука (1966)

Ричард Фейнман създава прост метод за различаване на наука от псевдонаука (1966)

Ричард Фейнман създава прост метод за различаване на наука от псевдонаука (1966)

Ричард Фейнман създава прост метод за различаване на наука от псевдонаука (1966)


Направи дарение на училище!



***

Как да разберем дали нечие твърдение е научно или не? Въпросът е от много голямо значение, тъй като от всички страни сме обградени от твърдения, които звучат достоверно, използват езика на науката – и често го правят, за да опровергаят научен консенсус. Както виждаме от случая с кръстоносния поход срещу ваксините, падането в жертва на псевдонаучни аргументи струва скъпо. И така, как обикновените хора, обикновените родители и граждани да преценят дали даден аргумент е научно обоснован или не?

Проблемът за разграничаването на наука от псевдонаука занимава философите дълго време, като най-популярният отговор идва от Карл Попър, който предлага своята теория на „фалсифицируемостта” през 1963. Според Попър, дадена идея е научна, ако може да бъде допуснато, че тя е невярна. Въпреки че точната дефиниция на Попър за науката е била използвана през годините, тя е била подложена и на критика, тъй като много приети научни теории са били фалсифицирани (гравитационната теория на Нютон, теорията на Бор за структурата на атома) и толкова много съвременни научни теории не могат да бъдат фалсифицирани (например, струнната теория). Какъвто и да е случаят, проблемът за обикновения човек си остава. Ако дадена научна теория е отвъд нашата способност да я осмислим, няма как да разберем по какъв начин може да бъде опровергана.

Физикът Ричард Фейнман е измислил нещо, което може да се приложи непосредствено към човека, който не е учен и е възможно да бъде баламосан от заплетена терминология, която звучи научно. Пред нас е примерът на Deepak Chopra, който е известен с това, че съставя напълно безсмислени изречения, които звучат дълбокомислено, като злоупотребява с научния език. По време на реч през 1966, Ричард Фейман моли обикновени хора да преведат твърдения, които звучат научно, на обикновен език, вместо да ги опровергаят. Така те могат да се уверят, че твърдението предлага логична концепция, а не просто съвкупност от жаргонни думи.

Примерът, който дава Фейнман, идва от най-примитивния източник – учебна тетрадка по „природознание” за първи клас, която се опитва да учи децата на наука по много неподходящ начин: показана е снимка на играчка куче, която се навива, за да се движи, след това е дадена снимка на истинско куче и на мотор. При всеки от случаите ученикът е запитан „Какво кара обекта на снимката да се движи?” Отговорът е в тетрадката на учителя, казва Фейнман… „енергията го кара да се движи”. Много малко ученици биха се досетили да дадат този отговор интуитивно, освен ако не са научили предварително думата, което е всичко, на което ги учи този урок.

Вместо това, един добър урок по научна дисциплина „трябва да мисли за това какво би отговорил обикновеният човек”. Включването на концепцията за енергия в ежедневната реч позволява на ученика да я обясни, а това, според Фейнман, дава възможност да се разбере „дали сте преподали идея или просто дефиниция. Проверете това по следния начин”:


Разбери повече за БГ Наука:

***

Без да използвате новата дума, която току-що сте научили, се опитайте да перифразирате получената информация със свои думи. Кажете ми какво знаете за движението на кучето, без да използвате думата „енергия”.

Настояването на Фейнман да се използва прост език напомня на твърдението, приписвано на Айнщайн, че човек не разбира нещо, ако не може да го обясни на баба си. Според Фейнман, този метод предпазва от заучаването на „мистична формула за отговаряне на въпроси” и ни помага да разберем дали наистина сме научили нещо или само така си мислим.

Със същия успех можем да използваме метода, за да проверим твърденията на другите. Ако някой не може да обясни нещо на прост език, тогава трябва да се запитаме дали този човек наистина разбира това, за което говори.

Разрешава ли този тест проблема за разграничаването на наука от псевдонаука? Не. Но ако го използваме като напътствие, когато се сблъскаме с твърдения, които звучат правдоподобно и са подплатени с научно-звучащо многословие, той може да ни помогне или да получим яснота, или да установим, че ни говорят пълни глупости. И ако някой знае как учените могат да обяснят сложни идеи на прост език, това е Фейнман.

Източник: http://www.openculture.com


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.