Направи дарение на училище!

През последните години не беше достатъчно модернизирана връзката между обучението и научните изследвания, което до голяма степен възпрепяства връзката образование – научни изследвания – иновации. Фундаменталните и приложните научни изследвания и експерименталната развойна дейност имат своята специфична роля в обществото и недостатъчното им финансиране води до изоставане и има негативен ефект върху икономиката.

Във всички научни области публикуването в научни списания, включени в световната система за рефериране, индексиране и оценяване, е недостатъчно. Тези публикации правят изследванията и изследователите разпознаваеми, което води едновременно до проверяемост на постиженията и до повишаване на престижа на ВУ с по-голям брой публикации, по-висок импакт фактор и импакт ранг и по-голям брой цитирания.

Системата за развитие на висшето образование в Република България обхваща 51 висши училища, от които 37 са държавни и 14 – частни. Законът за висшето образование гарантира академична автономия на висшите училища, като държавата ги подпомага чрез разпределение на ресурси на конкурентна основа. В изпълнение на това през 2016 г. е приета нова Наредба за условията и реда за оценката, планиранирането, разпределението и разходването на средствата от държавния бюджет за присъщата на ДВУ научна или художественотворческа дейност. Наредбата въвежда нов модел за предоставяне на средства от бюджета за научна или художественотворческа дейност на висшите училища, като предвижда размерът им да се определя въз основа оценка на постигнатите научни резултати или художественотворчески постижения, измервани чрез наукометрични показатели и показатели за художественотворчески постижения – брой публикации в международните бази данни, цитати, монографии, патенти, както и брой филми, изложби, концерти и др.

През 2018 г. с най-високи показатели за научна дейност спрямо броя на изследователския състав са Медицинският университет – София, Химикотехнологичният и металургичен университет, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Университетът по хранителни технологии – Пловдив, Университетът „Проф. А. Златарев“ – Бургас, Медицинският университет – Варна и Пловдивският университет „П. Хилендарски“, Лесотехническият университет, Техническият университет – София, Тракийският университет- Стара Загора и Медицинският университет – Пловдив. Тези висши училища имат 532 среден брой публикации в международните бази данни Web of Science и SCOPUS и 27 бр. патенти (от общо 47 бр. за всички ДВУ) при среден брой изследователския състав 525 учени. С най-голям брой патенти (13 бр.) е Техническият университет – София. През 2017 г. придобилите научна степен „доктор“ са 1194 бр., а придобилите „доктор на науките“ са 77 бр. За 2018 г. придобилите ОНС „доктор“ и „доктор на науките“ са 1083 бр. и 62 бр.

Политиките на ВУ отчитат необходимостта от повишаване на конкурентноспособността на създаваните от академичния състав научни продукти като фактор за подобряване на качеството на живота. Висшите училища участват в 18 от общо 23 научни инфраструктурни комплекса, включени в Националната пътна карта (2017 – 2023 г.). В 5 от тях координатори са УНСС, ТУ Габрово, СУ, МУ-София.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Наблюдава се повишаване на изразходваните средства за наука от консолидираната фискална програма, като през 2017 г. са в размер на 208,3 млн. лв., а за 2018 г. – 229,8 млн. лв. Акцент във финансирането са научните изследвания в приоритетни и конкурентни области за решаване на важни обществено значими предизвикателства, подпомагането на млади учени и осъществяването на съвместни научни изследвания с български учени в чужбина и привличането на водещи учени от чужбина с цел постигане на устойчивост на инвестициите и допълняемост на мерките.

През 2018 г. в резултат на инвестирани средства за изграждане и развитие на научноизследователските инфраструктури, част от Националната пътна карта за научна инфраструктура, е стартирало изграждането, развитието, поддържането и ефективното използване на модерна научна инфраструктура, балансирана по тематични области и региони, и осигуряване на необходим достъп до европейска и международна научна инфраструктура.

Един от механизмите за подобряване на ефективността е концентрацията на ресурси. Такъв е въведен през 2018 г. чрез разработените Национални научни програми. С изпълнението на тези програми се генерира технологично предимство в приоритетните сектори, обединява се съществуващия капацитет за преодоляване на разпокъсаността на системата за научни изследвания, консолидацията на научния потенциал, съвместното използване на вградена инфраструктура.

През 2019 г. са отчетени първите резултати от изпълнението на програмите по различни тематични направления – климат, вода, бедствия, цифрови, електронни и здравни технологии, изследвания за здравословни храни, нисковъглеродна икономика, културноисторическо наследство и др. Изградени и в процес на разработване и надграждане са бази данни за измервания на метеорологични параметри и концентрации на замърсители, локални метеорологични бази данни за качеството на въздуха, както и на интегрирана геобаза данни, на нови дигитални инструменти за представяне, класифициране и изследване на културноисторическото наследство, разработен е алгоритъм за обработка на естествен медицински език и създаване на диктофон на български език и др. В допълнение към намирането на компетентни решения, програмите ще допринесат за преодоляване на миграция към други страни или до работни места, извън сферата на научните изследвания; увеличаване на броя на учените в България; дългосрочна реинтеграция на научната диаспора в български научни и научно-образователни институции и увеличаването на трансфера на знания. Чрез ННП „Млади учени и постдокторанти“ от стартирането й са привлечени 492 млади учени към научна кариера в българските научни организации.

Повече информация можете да откриете ТУК

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!