В Spyce, новооткрит ресторант в Бостън, посетителите могат да избират измежду ястия в купи, пренасящи вкусове от различни страни – тръгвайки от тайландската и стигащи до мароканската кухня, от които да изберат, според собствените си предпочитания, измежду различни варианти на вегетарианска, пескетарианска (без месо, но включваща риба), безглутенова или веганска храна. Но не само качеството на храната и относително ниската цена, създават шумотевицата около заведението.
Хранещите се в Spyce, също така, могат да наблюдават как ястията им се приготвят от роботизирана кухня, чиито дизайнери са випускници от Масачузетския технологичен институт (МТИ). След като клиент поръча храната си чрез един от сензорните екрани, монтирани по масите, информацията се препраща към машина с дължина 4,27 метра и височина 2,74 метра, която изважда съставките за конкретното ястие от хладилен блок, подава ги към някоя от множеството ванички и приготвя сместа за няколко минути. След това кухненски работник добавя студени гарнитури, например натрошено козе сирене или тиквени семки и купата се подава на клиента.
Spyce може да се окаже на ръба на технологична революция, която коренно да промени ресторантьорството. Проучване от 2017 на McKinsey Global Institute идентифицира услугите настаняване и хранене, които всъщност са хотелите и ресторантите, със сектори, в които половината от работното време минава в експлоатация на машини или изпълнение на рутинни задължения: дейности, които могат да се вършат от роботи. Статия на Wall Street Journal от 2017 споменава за усилията да се разработят роботи за всичко – от уреди за пици и съдомиялни машини до баристи.
Качество и достъпна цена
Но предприемачите от МТИ, стоящи зад Spyce, са се фокусирали не толкова върху цялостната промяна на бизнеса, колкото са искали да открият и произведат ресторантска храна, достъпна за тях и техните приятели. „Когато бяхме в училище, търсехме храна, която да е здравословна и вкусна, но също така, която да можем да си позволим“, разказва Майкъл Фарад – съосновател и главен изпълнителен директор. „Но не успявахме да намерим нищо за по-малко от 10–12 долара“
Фарад, който придобива магистърска степен по машинно инженерство през 2016, се вдъхновява да използва робот, за да оптимизира работата в кухнята като въвлича в идеята си още няколко студенти от МТИ. „Въпросът беше дали можем да направим робот, който приготвя добра храна“, обяснява той. „Разбрахме, че качеството е най-важното нещо.“
Предизвикателство бе да се разработи робот, способен да приготвя сложни ястия, казва Брендън Найт, главен електроинженер на компанията. За разлика от, да речем, робот, който работи на линия за монтаж на автомобили, този, който приготвя храна трябва да може да борави с разнообразни сурови продукти с различна консистенция и особености, като в същото време прави това достатъчно внимателно, за да не им влоши качеството. „Не е лесно да се работи с храна“, казва Найт. „Всеки картоф е с различна големина. С къдравата зелка на практика трудно се работи, тъй като листата ѝ се слепват.“
Робот и хора в един екип
Технологията е дотолкова усъвършенствана, че всеки съд бива автоматично измиван след като храната е вече приготвена. Но в ресторанта са наети и хора – до четирима работници по време на обедите, като те са важна част от дейността. „Роботизираната кухня рационализира нашия процес и върши повтарящите се дейности, които не са особено забавни за хората“, казва Фарад. Но за него ресторантьорството е колкото хранене, толкова и гостоприемство. „Персоналът е там, за да поздравява клиентите и да им помага с поръчките, да придава красивия завършек на храната и да я поднася на гостите с усмивка“, казва той.
На отсрещния бряг, в организация, разположена в Силиконовата долина и наречена Bear Robotics, са разработили робот – асистент на име Пени, който се придвижва между масите в ресторанта, за да донася храна на посетителите като с това стават ненужни сервитьорите и сервитьорките, които да носят нестабилните подноси. Служителите в ресторанта все пак взимат това, което хората са си поръчали от таблата на робота и ги поставят на масите. В това видео Пени успява да занесе пълна купа супа без да разсипе и капка.
Съоснователят на Bear Robotics и негов главен изпълнителен директор Джон Ха, първоначално въвежда робота, разнасящ храна в доскоро работещ ресторант в Милпитас Калифорния, където е обслужил приблизително 10 000 клиента. Технологията сега се използва в калифорнийски тип пицария в Маунтин вю, а компанията се надява да го внедри в още няколко ресторанта през тази година.
Джон Ха казва, че Пени може да компенсира недостига на работна ръка в ресторантьорството, но подчертава, че би облекчил работниците като ги лишава от изтощителните, повтарящи се задължения, като им позволи да се концентрират върху контакта с клиента. „Трудната част на работата в зоната за хранене е разнасянето на храната“, казва той. „Наистина не е лесно.“ Ако сервитьорите и сервитьорките не трябва продължително да бягат напред-назад между кухнята и залата за хранене, биха били „по-малко уморени и по-ентусиазирани“.
Съоснователят и главен оперативен директор на Bear Robotics Хуан Икиерос твърди, че роботи като тези могат да превърнат ресторантите – места, силно засегнати от стреса, прегарянето и голямото текучество, в места с по-хуманна среда на работа.
„При сегашната система, сервитьорът няма време да бъде с вас“, казва той. „Всъщност, това ограничава чисто човешкия подход. Но в случай, че робот поеме монотонните, рутинни задължения на сервитьорите, това би им осигурило доста повече време за клиентите. Така те стават по-стойностни.“
Той казва, че носещият храна робот е в плюс за сервитьорите и по още един начин. Те не са длъжни да поделят бакшишите си с машината. Като допълнение, в ресторанта си той забелязва, че клиентите оставят по-големи бакшиши. „Причината не е в новаторството на робота“, обяснява той. „Това е заради подобрената комуникация с хората.“
Превод: Надежда Костадинова
Източник: howstuffworks.com
