Направи дарение на училище!

Николай К. Витанов, Институт по механика – БАН

Златинка Димитрова, ИФТТ „Г. Наджаков“ – БАН

Калоян Н. Витанов, Институт по механика – БАН

И така, в предишните ни три разказа ви описахме някои събития, свързани с японската история до началото на третия шогунат (шогунатът Едо). Това би следвало да ви е създало представа за спецификата на японския социален живот. В този, четвърти разказ, ние бихме искали да се базираме на тази ваша представа и да ви разкажем за някои елементи от социалната динамика на Япония от стари времена до наши дни. Така ще повдигнем до известна степен пред вас завесата на това как математическата социална динамика анализира динамиката на социалните процеси (до известна степен, защото няма да използваме формули). Надяваме се да ви е интересно, а и да осъзнаете, че колкото и странно да изглежда развитието на един народ и държава, то все пак е подчинено на логика, която може да бъде разбрана. А който знае накъде води един път и познава особеностите на терена, може да прави и предсказания. Но чак до тези дълбини на математическата социална динамика няма да стигнем. Но понеже все пак ще се гмурнем доста под повърхността на процесите, броят на авторите на този разказ се е увеличил с един. Спираме дотук и започваме с Япония по същество.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Това, с което ще започнем е, че Япония е изолирана от континентална Азия – фактор, който е от съществено значение за социалното развитие в тази страна – фиг. 1.

Фигура 1. Японските острови и по-големите градове в съвременна Япония.

Разстоянието от Корея до Кюшю (там където на фиг. 1. виждате град Фукуока) е около 200 километра и е било доста значително, особено в ранните исторически времена (за сравнение ширината на Ламанша е около 30 километра). Така, много взаимодействие, особено по отношение на управленските идеи между Япония и континента, в онези ранни години нямало, а каквото пристигало (главно от Китай) било модифицирано и пригаждано да служи на текущите потребности на японското социално развитие. И ето ви я традицията – внимателно се подбира какво от чуждите идеи да се приеме и каквото се приеме, се модифицира, за да е в синхрон с наличното. А не – давай сега, да разрушим из основи каквото имаме, защото поредните еднодневни властимащи са нацамбуркани с някакви ябанджийски идеи, които обикновено не работят в местните условия. Ами няма да работят – когато се смесят две култури, резултатът обикновено е катастрофа. Затуй японците били мъдри – те не разрушавали, а постепенно обогатявали културата си. А какво ставало с цамбурковците, се сетете сами. Но я да ви подскажем. Нежната дума сепуко вероятно я знаете. А ако искате и една по-ненежна дума за същото, ето ви я – харакири. Японският език също е доста любопитен (хара – корем, кири – режа). Но да оставим засега езика и да вървим нататък.

Япония не е малка страна – площта ѝ е малко повече от тази на днешна Германия. Климатът е разнообразен, защото японските острови са се прострели на 3000 километра – от снеговете на Хокайдо до субтропиците на островите в близост до Тайван. Голяма част от тази територия обаче са високи планини, не много пригодни за живот и затова населението е струпано в крайбрежните равнини, най-голямата от които е Канто (където е Токио). Канто е десетина пъти по-голяма от другите две равнини – Канзай – където са Киото, Осака и района на Нара и Ноби – където е Нагоя. Само 1/7 от земята на Япония е годна за селскостопански дейности, но това не пречи на страната да има население от около 130 милиона, което не е малко.

Та на тази земя е започнало да се формира японското общество, каквото е днес. Формирането започнало доста отдавна. И както си му е редът, в началото били митовете и легендите…

Цялата статия е публикувана в брой 113 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!