Направи дарение на училище!

Автори: Николай К. Витанов, Институт по механика –  БАН

Златинка И. Димитрова, Институт по физика на твърдото тяло – БАН

Брюксел, етносите, етногенезата и трите аберации

Началото на този разказ започнахме да пишем, докато бяхме в Брюксел. Вървяхме си по улиците и наблюдавахме двата паралелни свята, които се разкриваха пред очите ни. От една страна беше гледката във висините – красивите фасади, високите сгради, прекрасната катедрала, от чиито камбани час по час се носеше одата на  радостта – химнът на Европейския съюз. Всичко това прекрасно, докато… човек не насочи поглед надолу към земята. А това което вижда там, е тягостно. Просяк до просяка, бездомник до бездомника в столицата на Европа. Излизаш от северната гара и на фона на огромните небостъргачи гледаш бездомници (в огромната си част нелегални мигранти) налягали и спят по земята (е, сврели се на сушинка и намерили си отнякъде одеяла, за да се завият). Вървиш по площад Рожие и по търговската улица покрай моловете – там ром до рома, протегнал пластмасова чаша и ти иска пари на развален френски. Че някои ти и препречват пътя. И си мислиш защо е така и се сещаш, че това, което наблюдаваш по улицата, са и етнически проблеми, създавани от глупост и отглеждани с още по-голяма глупост, за да превърнат в обществени язви. И си мислиш, че тъпотията на тъй наречения естаблишмент е затрила не една империя и е хвърляла не един континент в тъмни векове. И се сещаш, че си тръгнал да разказваш за знания, които могат да помогнат да се преодолее тази тъпотия. Могат, ама надали, тя тъпотията като се всели в хора, имащи се за непогрешими, не можеш да я изкараш оттам с векове. Всъщност, може и по-натам в тази поредица разкази ще ви дадем примери как става. И стига толкова сме ви говорили за Брюксел – шоколадът е хубав, а бирата е още по-добра. А що се отнася до бездомниците, мигрантите и ромите – все по-зле ще става. Два свята се сблъскват там. А ние имаме да ви разказваме за други, също доста интересни неща, които пък могат и да ви помогнат да разберете, какво точно става и защо тези два свята се сблъскват.

Разбери повече за БГ Наука:

***

И тъй, в предишния разказ ви описахме идеите за зараждането, развитието и отмирането на етносите на Гумильов – фиг. 1. Описахме ви ги така, както той ги е описал в своите книги. Надяваме се да  не сте много шокирани. Едва ли някой ви е говорил за тези неща. А те са важни. Защото показват пътя за съхранението и позитивното развитие на ситуацията с българския етнос. Затова, в този разказ ще изложим систематично идеите на Гумильов с кратки коментари, произтичащи от изследователския ни опит. Целта ни е да ви покажем една друга гледна точка върху етносите, тяхното развитие и взаимодействието на един етнос с останалите етноси и с околната среда. Както писахме в предния разказ, полека ще ви заведем малко зад кулисите на етническата история и ще ви покажем част от конците, на които се връзват куклите. За да не могат да ви лъжат толкова лесно. Може би вече подозирате, че най-силно поучаващите ви по телевизията „експерти“, пишещи как българите за нищо не ставали, как народът ни бил тъп и прост, а другите народи – е-хе-хе-й-й-й,  всъщност са куклите с най-силно дърпаните конци.

Интересна хипотеза е тая, но като подозирате, търсете си и доказателства.

Ние ще се захванем с друга задача – да ви представим систематизирано идеите на Гумильов. Казано с две думи ще ви разкажем за следното: хората черпят биохимична енергия от околната среда и я трансформират в материални и духовни блага.

С тези блага човек може да поддържа себе си, както и други структури и системи, между които и обществените структури и системи. И част от енергията и благата отиват за поддържане на структури и системи, свързани с колективи от хора, наречени етноси. Етносите възникват, развиват се и обикновено приключват съществуването си, претапяйки се в други, възникващи на тяхна основа етноси. В етносите има групи (субетноси и други), а етноси с близки характеристики могат да се групират в суперетноси (етнически галактики). Субетносите, етносите и етническите галактики си взаимодействат, като най-честото наблюдавано досега взаимодействие е конфронтацията.

Основната идея, която ще следваме в този разказ е идеята за етногенезата. Етногенезата е процес на преминаване на етнос или суперетнос през всички фази на своето развитие (7-те фази на етногенезата, за които ще говорим подробно по-долу в текста), протичащ от момента на възникване на етническата система вследствие на пасионарен тласък (породен от изобилие на особен вид енергия, наречена пасионарна енергия) до момента на попадане на етническата система в състояние на етническа хомеостаза или до изчезването на етническата система. Гумильов предполага (и показва на основата на исторически данни), че процесите на етногенезата протичат еднообразно при всички етноси и че смяната на фазите се подчинява на строги закономерности, а самият процес на етногенезата продължава между 1200 и 1500 години. Гумильов поставя в основата на процеса на етногенезата концепцията за пасионарността, свързваща смяната на фазите на етническото развитие с нивото на пасионарно напрежение в етническата система. Пасионарността, за която ще говорим доста по-долу, е ефект на биохимичната енергия на живото вещество на биосферата, проявяващ се в повишена активност на етническите колективи. Така етногенезата е процес, задвижван от природни (биосферни) фактори. Тези фактори опосредствано определят социалните форми на живот, които се създават от представителите на различни етноси и тези социални форми са свързани с фазите на етногенезата и с господстващите през тези фази социални императиви на поведението. Нека отбележим, че икономическата активност е също форма на проява на пасионарната енергия. Етногенезата, както е описана в представите на Гумильов, води до дискретизация на етническата история, като еволюцията на етносферата е резултат от редица независими процеси на етногенеза, които се развиват по различно време и на различни места вследствие на пасионарни тласъци, породени от наличие на голяма пасионарна енергия – фиг.2.

Така, на основите на представите на Гумильов се появява етнологията – науката, изучаваща възникването, функционирането и взаимодействието на етническите системи. Интересното е, че Гумильов смята, че етнологията е естественонаучна дисциплина – природните процеси движат етническата история, а етносите са  естествено появила се форма на колективно съществуване на човешки групи в биосферата. Гумильов смята, че етногенезата се движи от пасионарен механизъм и това му позволява да изучава етногенезата с методите на географията и биологията, а ние ще продължим изучаването на тези процеси с помощта на методологията на математическата социална динамика на сложни социални структури и системи (на друго място, де – не се плашете, тук няма да ви мъчим с математика и формули).

Преди да продължим нататък, нека споменем за три ефекта, които затрудняват анализа на историческите събития (за да не се чуди читателят, защо има тъй много фалшиви исторически анализи). Тези три ефекта обективно затрудняват изследователя да направи правилен исторически анализ (освен това има и много „изследователи“, които правят „анализи“, чиито „резултати“ отразяват точно това, за което кукловодът плаща). Та, трите ефекта се наричат аберации (нещо като замазване на нещата): аберация на близост, аберация на отдалеченост и аберация на състоянието. Аберацията на близост възниква, когато имаме изкривено възприемане на неотдавна случили се събития. Не всички последствия от едно или друго събитие са ясни напълно и повечето от изследователите все още не са в състояние да отличат главното от второстепенното. Тук влияят общественото мнение и пропагандата, които могат да преувеличат значението на второстепенни събития и да се мъчат да омаловажат значението на съществените събития. Следващата аберация е аберацията на отдалеченост. Тя се появява при анализ на отдавна случили се събития и замазването е свързано с възможната липса на информация за тези събития. Тази липса може да заблуди изследователя, че събитието е незначително. Аберацията на отдалеченост може да се използва съзнателно – например държави, осъществили огромни геноциди над други народи в миналото, всячески се стремят да отложат разплитането на съответните случаи, като се надяват на сработване на ефекта на аберацията на отдалечеността и на замазване на историческата истина. Третият вид аберация е аберацията на състоянието. Тук замазването се получава, когато изследователят наблюдава малка част от един продължителен процес. Факторите, влияещи върху такива продължителни процеси, обикновено се изменят бавно и на изследователя тези фактори му се струват вечни и неизменни. Тази аберация лесно може да се избегне, като се промени перспективата – процесът да се разгледа, като се увеличи мерната единица за време (вместо да се гледа какво става година по година, да се гледа какво става десетилетие по десетилетие). Тогава изменчивостта на факторите лесно се забелязва.

Та след тези уводни думи, нека да задълбаем из етнологията. И като ще дълбаем, да почнем от корена – енергията в биосферата и нейното усвояване и преработка от хората.

Биохимичната енергия и нейната преработка

Та така, биохимичната енергия е в основата значи на формирането, развитието и отмирането на етносите. Но откъде се взема тази енергия? Отговорът е, че тази енергия съществува в една от обвивките на Земята, която се нарича биосфера – фиг. 3.

Структурата и енергетиката  на биосферата зависят от дейността на живите организми – било то на тези преди милиони години, било то на тези преди хиляди години, а също и на съвременните живи организми. Биосферата се състои не само от живото вещество, но и от продуктите на неговата дейност – почви, кислород в атмосферата, въглища, нефт и други такива. Може би тук му е мястото да отбележим, че законите на етногенезата са частен случай на по-общи закони, описващи движението и енергетиката на живото вещество. Етническите системи, както ще видим, също влизат в състава на биосферата. Засега запомнете, че етническите системи се явяват най-високостоящото звено в йерархията на структури и свързаните с тях системи, известни под името геобиоценози. А геобиоценозите са комплекс от геологични и биологични форми, свързани исторически, екологично и физиологически в едно цяло от общност на условията за съществуването на тези форми – фиг. 4.

Нека тук споменем още няколко думи за етноценозата и етносферата. Етноценозата е геобиоценоза, за живот в пределите на която се е адаптирала някаква етническа сиистема и тази етническа система се явява най-горното (върхово) звено във веригата на геобиценозата. Човеците участват в цикличните потоци на енергия и вещество, заедно с другите видове (растителни и животински), обитаващи геобиоценозата. Ако  групата човеци с подходящи характеристики (етносът) е в динамично състояние, той активно въздейства върху геобиоценозата (изтребват се различни видове животни, изсичат се гори и т. н.), което води до това, че природните системи са принудени да се преустройват. Ако етносът е в крайното си състояние на етническа хомеостаза, то той загубва тази си способност да преобразува природата и заема някаква екологична ниша в геобиоценозата, която ниша не се променя, ако върху етноса няма въздействия от страна на околната среда. И накрая тук да кажем, че съчетанието на всички съществуващи етноландшафтни цялостности – етносите и техните етноценози, образуват етносферата. Структурата и енергетиката на етносферата се определят от хората от миналите и съвременните на дадения момент време процеси на етногенеза. Етносферата е подсистема на биосферата на Земята.

Тъй, ще кажете, това за биосферата го разбрахме, давайте сега за биохимичната енергия. Добре, накратко – биохимичната енергия е енергия, намираща се в околната среда, която енергия се абсорбира от организмите – фиг.7, фиг. 8. За сметка на тази енергия организмите са способни да извършват работа, да растат и да се размножават и така живото вещество на Земята може да се прояви даже и като активна геологична сила. Една от проявите на тази енергия е повишената активност и териториалната експанзия на човешките колективи (етносите) в определени епохи. Тези изблици на активност започват в определени райони – зони на пасионарния тласък. За тези, които се интересуват от физика или от химия (или и от двете), отбелязваме, че Гумильов смята, че етногенезата е ентропиен процес – необратим процес на разсейване на енергия.

Приспособяването на хората към географската среда – много важен фактор за създаването и съществуването на етноса (ама много важен наистина)

И тъй, хората и групите от хора живеят в съответна географска среда, към която трябва да се приспособяват. Съществуват различни видове приспособяване. Това приспособяване, което ни интересува тук, се нарича етноадаптация – приспособяване към околната среда на групите от хора (които формират етноса) посредством създаване на нови поведенчески навици. Тези навици са важен елемент от системата на етноса – те се предават от поколение на поколение, посредством сигнална наследственост (иначе казано чрез имитация, а не чрез гените). Тази адаптация осигурява устойчивост на етническата система по отношение на измененията на околната среда. Тази адаптация помага и при усвояване на нови територии от етноса.

Ама кажете най-накрая какво е етнос, де – ще почнете да ставате нетърпеливи, драги ни читатели. Добре, ето едно кратко определение като за начало – етносът е устойчив и естествено образувал се колектив от хора, които се отличават от всички други аналогични колективи с определен стереотип на поведение, който се променя закономерно в историческото време. Всеки етнос е повече или по-малко вътрешно нееднороден – в него има субетноси, консорциуми и конвикции, които могат да възникват и да се разпадат, при което усещането за единство на членовете на етноса не се променя – фиг. 7. А близките по характеристики етноси могат да се съберат в по-голяма група, наречена суперетнос. Основното при етноса е признаването на единството от членовете на етническия колектив – ние сме такива и такива, а другите не са като нас. Това усещане за единство е отражение на етноса  в съзнанието на хората  като обективно съществуваща цялост и е вид системна връзка между обектите (хората) в етноса, а не свойство на тези обекти (признак). Съществува общност от поведенчески черти на хората, принадлежащи към даден етнос и тази общност от поведенчески черти се предава от поколение на поколение чрез механизма на условно-рефлекторната сигнална наследственост (имитация на поведението – повече за сигналната наследственост ще бъде казано по-долу в текста). Тези черти не са случайни, а се изработват в процеса на адаптацията на хората към околната среда – етническа и ландшафтна (затуй адаптацията към околната среда и свързаните с нея навици, са важни, ама много важни за идентификацията на етноса). Тези черти образуват стереотипа на поведение и този стереотип стои в основата на етническата традиция, която включва културни и мирогледни устои, форми на съвместен живот и на стопански живот, които пък имат неповторими особености, характерни само за дадения етнос. Повече за стереотипа на поведение – малко по-долу в текста.

И сега внимание! – за да се разбере по-добре същността на етноса, човек трябва добре да се запознае с явлението пасионарност и с неговите характеристики – фиг. 8. Това го запомнете добре, а за пасионарността ще пишем нашироко по-долу в текста. Гумильов смята, че етносът е естествено природно явление, несводимо към никакви други видове обединения на хора (естествено природно явление, защото етническият стереотип се формира под въздействието на околната среда, която в случая на етносите има две важни компоненти – природната среда и групата от съседните етноси). Така Гумильов се различава от представителите на социологизаторската школа, които разглеждат етноса като социално явление, подчиняващо се на законите на общественото развитие.

Обаче не бързайте пък да ставате биологизатори – етносът не бива да се отъждествява и с биологична популация. Явлението етнос е в сферата на поведението, макар че с всеки етнос е свързана и популация от хора, която се опитва да запазва етническата си цялост чрез ендогамия (бракове с други членове от същия етнос). Много важна за изучаването на етноса е и хипотезата на Гумильов за етническото поле. На етническото поле също ще се спрем по-подробно във втората част на разказа.

Етносите имат родина – това е мястото, съчетанието на ландшафт и други условия,  където етносът се е развил и се оформил като система. Характерът на ландшафта (родината) оставя дълбок отпечатък върху етноса – степният ландшафт определял начина на живот на конните народи, а плодородните долини на реките в Китай – уседналия начин на живот на населяващите ги китайци.

Хората формират етноса – пасионарите го движат напред, хармоничните хора го поддържат, а субпасионарите гледат да го цоцат (ако думата цоцат не ви харесва, заменете я с думата използват).

Формирането на етническите колективи се основава на явление, наречено комлементарност. Комплементарността бива положителна и отрицателна. Комплементарността е подсъзнателно усещане за взаимна симпатия (или взаимна антипатия) между членове на етническите колективи и това усещане лежи в основата на деленето на свои и чужди, което е ключово за формирането на етноса. Появата на етноса се предшества от появата на консорциуми. Консорциумите са групи от хора, които са обединени от взаимна симпатия (положителна комплементарност), позволяваща на тези групи да поддържат тесни взаимовръзки между членовете си и да изработват обща линия на поведение. Комплементарността е свързана с друго етнопсихологично явление – манталитета. Следва да се отбележи, че на индивидуално ниво комплементарността е явление статистическо-вероятностно – на индивидуално ниво са възможни всякакви отклонения от закономерността за положителна комплементарност между членовете на етническия колектив. Но на колективно ниво, където имаме работа с усредняване на индивидуалните комплементарности в етническия колектив, тенденцията за положителна комплементарност в етническия колектив става ясно забележима.

На ниво етнос комплементарността се проявява още по-ярко – целият друг етнос се определя като нещо чуждо, въпреки че към отделни членове на другия етнос може и да има симпатия. Това води например до явлението ендогамия – бракове предимно между членове на етноса, което съдейства за запазване на етническата стабилност. При контактите между етноси, положителната комплементарност (някои етноси се понасят по-добре от други, въпреки че са отделни етнически обекти) може да доведе до симбиоза и до появата на етнически галактики – суперетноси. Отрицателната комплементарност пък може да доведе до етническо образувание, което Гумильов нарича химера – конгломерат от неособено понасящи се етноси.

И тъй като споменахме манталитета, нека да кажем още няколко думи за него. Манталитетът – това са особеностите на психиката и мирогледа на хората, принадлежащи към дадена етническа цялост. Манталитетът се състои от йерархии от идеи, оценки, вкусове, възгледи, начини на изразяване на мисли и т.н. Манталитетът се формира под влияние на етническите контакти и в хода на етногенезата всеки етнос придобива свой специфичен манталитет. Когато се върви нагоре по етническата йерархия, манталитетът се проявява все по-ясно. Ако на нивото на консорциумите и конвикциите спецификата на манталитета не винаги е забележима, то на нивото на суперетносите, манталитетът на отделните етноси си проличава ярко. Манталитетът е основен консолидиращ фактор на ниво суперетнос – суперетносите могат бавно във времето да развиват характерен манталитет – например манталитета на западния свят или славянския манталитет. Този общ манталитет не може обаче съвсем да скрие манталитетите на отделните етноси. Собствен манталитет могат да развиват и субетносите – например в царска Русия се наблюдавали дворянски манталитет, чиновнически манталитет, манталитет на духовенството и т.н.

Освен манталитет, хората имат и светоусещане, което може да е позитивно или негативно.  Светоусещането е подсъзнателна реакция на човека на заобикалящата го реалност – външните процеси и явления предизвикват комплекс от психически процеси, които не се преработват от съзнанието – това е то светоусещането.

Светоусещането не трябва да се бърка с мирогледа, който е съзнателното отношение към околната среда. Светоусещането е генетично обусловено – от конструкцията и пасионарността на човека и още е обусловено и от влиянието на средата, разбира се.  За формирането на светоусещането е много важен етническият състав на средата и осбено са важни контактите на суперетническо ниво. Например, в зоните на контакт на несъвместими суперетноси с взаимно отрицателна комплементарност и с рязко различаващи се стереотипи на поведение и манталитет (обикновено това са местата, където възникват етническите образувания, наречени химери) у хората може да се формира отрицателно светоусещане, характеризиращо се негативно отношение към обективните закономерности на окръжаващия свят и в стремеж за опростяване на този свят. При наличие на пасионари сред хората с отрицателно светоусещане могат да се формират антисистеми в етноса. За антисистемите ще стане дума във втората част на този разказ. Отрицателното светоусещане не е нормалното светоусещане за един етнос. Нормалното светоусещане е положителното светоусещане – при него човек приема обективните закони на живота и се стреми да поддържа околната среда и своята етническа система, като при това се стреми и да усложнява етническата система. В етнос, който се радва на добро ментално здраве, отрицателното светоусещане е рядко явление и не влияе съществено на развитието на етническата система.

Та като сме тръгнали да говорим за човеците, да споменем и за носталгията – това е комплекс от негативни психически явления, свързани с откъсване на човека от привичната му ландшафтна среда. Носталгията е тясно свързана с етническото поле, за което също ще стане дума в този разказ.

И пак опряхме до стереотипа на поведение. Та, другото, много, много, ама характерно и важно нещо за хората от даден етнос, е стереотипът им на поведение – това е система от поведенчески навици, която се предава от поколение на поколение, посредством сигналната наследственост.

Тази система от поведенчески навици е характерна за всеки етнос. Стереотипът на поведение се оформя в процеса на адаптация на етническата система към окръжаващата я среда. Тази окръжаваща среда (ландшфтна и етническа) създава неповторим собствен облик на всеки етнос. Стереотипът на поведение, характерен за даден етнос се възприема от членовете на този етнос като единствено възможен стандарт за взаимоотношения, начин на живот и начин на действие на хората. Ако етническият колектив е в добро състояние, спазването на стереотипа на поведение не представлява проблем за членовете на етноса (няма нежелание за спазване на стереотипа на поведение, въпреки че съседните етноси могат да смятат някои неща от този стереотип за противоестествени или прекалено твърди като изисквания за поведение). В рамките на даден етнос, чуждите стереотипи на поведение могат да се възприемат като диващини и да предизвикват насмешка или злоба. Даден етнос може да търпи стереотипите на поведение на други етноси (които са близки да стереотипа на поведение на собствения му етнос), но може да се отнася с нетърпимост към стереотипи на поведение на етноси, които силно се различават от собствения му стереотип на поведение. Особено нетърпими могат да се окажат елементите на стереотипа, свързани с отношенията между половете, отношението към мъртвите и т.н.

Стереотипът на поведение има вътрешна структура, която се състои от 4 групи отношения – отношения между индивида и колектива, отношения между индивидите, отношения между групите на етноса и отношения между групите на етноса (и на целия етнос) с групи, които са вън от етноса. Стереотипът на поведение включва още навиците, свързани с адаптацията към средата. В динамичната фаза на развитие на етноса, стереотипът на поведение е доста пластичен. Приемствеността на традицията се запазва, но стереотипът може да се измени дотолкова, че във следващата фаза на развитие етносът да не прилича на самия себе си (от предната фаза на развитието). Както се казва, лондонският чиновник от 19-ти век никак не прилича на пирата Френсис Дрейк от 16-ти век – фиг. 9.

Стереотипът на поведение е стабилен само в етноси, намиращи се в състояние на етническа хомеостаза. Но пък силно външно въздействие може бързо да разруши такъв стереотип (заедно с разрушаването на етноса).

Ако е налице наблагоприятен етнически контакт (както в случая, когато етноси образуват това, което Гумильов нарича химера), стереотипът на поведение на хората от даден етнос лесно може да загуби вътрешната си структура – на мястото на сложната система от адаптивни навици, позволяваща на монолитните етноси да съществуват и се развиват, се появява хаос от несъгласувани поведенчески черти. Адаптивността към ландшафта намалява и често ландшафтът започва да се експлоатира хищнически и се разрушава, взаимоотношенията между различните групи от населението  се нарушават, хората губят ценностна ориентация и културните си традиции и всичко това е благоприятна почва за поява и растеж на антисистеми в етноса. Ако ли пък етническият контакт е благоприятен, то могат да се появят нови оригинални стереотипи на поведение и да се формират нови етноси. Така е станало в Латинска Америка, където от потомците на местните индианци и от испанците са се образували нови етноси.

Та, говорейки за комплементарността, споменахме важен вид групи от хора в етноса – консорциумите. Има още един важен вид групи от хора в етноса и това са конвикциите (следваме терминологията на Гумильов). Консорциумът е комплементарно обединение на неголяма група хора, свързани от единна цел и историческа съдба. Консорциуми са кръжоците, политическите групи, сектите, бандите и други такива обединения (които винаги са доброволни, а не са изкуствено създадени) – фиг. 10.

Консорциумите са много важни за етногенезата, защото от тях възникват етносите и суперетносите – например от консорциумите по поречието на река Тибър е възникнал Рим и в последствие Римската империя, а от консорциума около Чингис хан е възникнала монголската империя. И тъй, в началото имаме група пасионари, които формират консорциум (консорциуми). Консорциумите често се разпадат още преди смъртта на своите създатели. Които не се разпадат, преминават в конвикции или пък устояват и се превръщат в етнически системи – субетноси, етноси или суперетноси. Та като споменахме думата конвикция (за втори път), да кажем какво е това. Конвикцията е неголяма група от хора с общо местообитание и общ бит, която съществува в продължение на няколко поколения. Примери за конвикции са селските общини, малките племена или занаятчийските квартали в средновековните градове. Активността на конвикциите не е висока, както не е висока и степента им на резистентност.

От гледна точка на пасионарната енергия във всеки етнос има три вида хора – пасионари, хармонични хора и субпасионари. Преди да нагазим из описанието на пасионарността, нека да споменем няколко думи от общ характер. Става дума за атрактивността на идеите – за безкористното влечение към истината, красотата и справедливостта – т.е. става дума за идеалните потребности: потребността от познание, естетическата потребност, водеща до създаване на произведения на изкуството, потребността от осъзнаване на смисъла и назначението на съществуването ни на тоя свят. А сега – идеалните потребности, погледнати от гледната точка на различните видове хора в етноса. Идеалните потребности тласкат пасионарите (при които пасионарността преобладава над инстинктите) към проповядване на своите възгледи, към активна защита на справедливостта и към творчество. Хармоничните хора (при които инстинктите и пасионарността са балансирани или почти балансирани) реагират на идеалните потребности със съзерцание и пасивни форми на познанието. Субпасионарите (при които инстинктите преобладават над пасионарността) може и никак да не реагират на наличието на идеални потребности и може даже да ги и нямат тези идеални потребности.

Пасионарите (хората, притежаващи избитъчна биохимична и трансформирана биохимична енергия) – това са хората, които имат (вродената) способност да абсорбират енергия от външната среда в количества, които са по-големи от необходимата енергия за личното и вътревидовото съхранение и да използват тази енергия за целенасочена работа по промяна на околната среда – фиг. 11.

Пасионарността е свързана с биохимичната енергия, извличана от живите организми от биосферата. Тази биохимична енергия определя способността на етническите колективи да извършват различни дейности. Активността на етносите се дължи на количеството енергия в системата (пасионарното напрежение), т.е. от количеството пасионари с различна степен на пасионарност. Та пасионарността, като поведенчески феномен, има енергетична природа – способността на индивида да извършва целенасочена работа по изменение на околната си среда (материална и духовна) се обяснява с наличието на повишено количество енергия, която този човек абсорбира от околната среда. Това е следствие от закона за запазването на енергията, който ни учи, че изразходената енергия трябва да се вземе отнякъде. Но каква е тая енергия и как се абсорбира? Тази енергия е биохимичната енергия на живото вещество, описана от Вернардски (фиг. 12) – енергията, за сметка на която живите организми растат, размножават се и извършват различни видове работа. Тази биохимична енергия е разпределена неравномерно в биосферата, което поражда „вълните на живота“ – масовите миграции на животните.

В човешките колективи (етносите) излишъкът на енергия поражда тласъци от целенасочена активност (пасионарни тласъци). За разлика от животните, човекът освобождава енергията във вид на осмислени, социално значими дейности.

Пасионарността, казва Гумильов, е свързана с рецесивен генетичен признак, предаващ се по наследство. Гумильов установява, че целенасочената поведенческа активност се поражда не от въздействието на околната среда, а се определя от структурата на човека (която се контролира генетично). Масовата поява на свръхактивни хора на дадена територия, които започват да унищожават съществуващите традиции и да създават нова етническа система (което по същество представлява пасионарния тласък), се дължи (според Гумильов) на генетични микромутации. В процеса на формиране на етноса (етногенезата), отначало броят на пасионарите нараства бързо, което се съпровожда със създаване на нови социални структури и експанзии, след което броя на пасионарите започва да се колебае около някакво максимално ниво (в акматическата фаза на развитие на етноса, за която ще стане дума във втората част на разказа). След това следва рязко намаляване на броя на пасионарите, след което пък  броят им на тези пасионари продължава постоянно и бавно да намалява, докато появата на пасионарни личности почти престава да се фиксира от историческите източници. На всичко това се налага един цикъл на колебание в броя на пасионарите, чийто период е около 100 години и в допълнение имаме  процес на изтласкване на пасионарите в края на ареала на етническата система. На тази основа Гумильов говори за генетичен признак, контролиращ пасионарността и го нарича пасионарен признак.

Наличието на избитъчна енергия у пасионара се отразява на неговата психика. Понякога се случва така, че големи групи от хора получават способност да абсорбират биохимична енергия в големи количества – появяват се много пасионари – фиг. 13.

Та, избитъчната енергия води и до повишена активност на съответния индивид. При това тази активност може да не е само физическа, но също и психическа и интелектуална – тези две активности също изискват разход на енергия за осъществяването им. Пасионарите придобиват и друго свойство – те могат активно да влияят на поведението и психическото състояние на околните. Това свойство се нарича пасионарна индукция. Честотата на поява на пасионари в една етническа система е свързана с общата етническа активност на системата (иначе казано, с пасионарното напрежение на етническата система).  Пасионарите притежават комплекс от черти на характера си, като крайъгълният камък на този комплекс от черти е необоримият им вътрешен стремеж към актива дейност, която променя окръжаващата ги среда. Този стремеж не се диктува нито от условията на окръжаващата среда, нито от материални блага – напротив прекомерната активност на много пасионари е водила до отхвърлянето и осъждането им от обществото, до материални лишения и дори до гибелта им. Пасионарите са способни дори да жертват живота си и могат да правят това като резултат от обмислено решение (а не под влиянието на обстоятелствата в дадения момент) – фиг. 14. Пасионарността е отделен поведенчески импулс, който не може да се сведе до известните биологични инстинкти или психически свойства на човека. Гумильов смята, че пасионарността е ефект, произтичащ от биохимичната енергия, налична в биосферата.

Та, избитъчната енергия, налична при пасионарите променя психиката им. Пасионарите стават активни, стремят се към някаква цел (която често е идеална) и показват способност към свръхнапрежение и жертвеност за достигане на тази цел. Тук жертвеността се разбира в по-широк смисъл – като отказ от удовлетворяване на (най-) насъщни потребности, понякога жизненоважни, в името на доминираща социална или идеална потребност, осъзнаваема като цел. При висока степен на пасионарност, тази цел изглежда  достойна дори за това, човек да жертва живота си за нея. Като цяло пасионарността се характеризира с доминиране на социалните потребности (и преди всичко – потребността да бъдеш лидер) и идеалните потребности  над биологичните потребности (въпреки, че при пасионарите и биологичните потребности може да са ярко изразени). А пък свръхнапрежението е продължително състояние на напрежение на всички сили на индивида, необходимо за достигане на важна за индивида цел, водеща до изменения в околната среда и/или в самия индивид. Пасионарите са способни на свръхнапрежение вследствие на вътрешните енергийни импулси, които идват от повишеното количество енергия, която пасионарите имат. Околните възприемат свръхнапрежението като аномално явление, намиращо се на границите (и излизащо извън границите) на възможностите на обикновения човек (например огромната загуба на енергия от спортисти по време на състезания или способността на пълководци да не спят по няколко дни, ръководейки продължителни сражения). С помощта на свръхнапрежението, пасионарите са способни за кратко време да свършат огромно количество работа, което обикновеният хармоничен човек е неспособен да свърши. Свръхнапрежението се използва за удовлетворяване на доминантната социална или индивидуална потребност, ценна за пасионара. Хармоничните хора също са способни на усилия, които по интензивността си напомнят на свръхнапрежението на пасионарите. Но тези усилия или са кратковременни или са предизвикани от пасионарна индукция вследствие на действията на някой пасионар.

Пасионарността  е устойчив комплекс от поведенчески и психически черти, които е инвариантен относно епохите и етносите – жертвоготовността винаги е свързана със способността на пасионара за свръхнапрежение, а пасионарната индукция – с поведенческата активност. Та, пасионарността като потребност и  способност да се изменя окръжаващата среда (обществена и природна) се явява самостоятелен психически и поведенчески феномен.

И тъй, пасионарите са свързани с явлението пасионарна индукция – фиг. 15. С още няколко пояснителни думи, така се нарича изменението на настроението и поведението на хората в присъствие на по-пасионарни личности покрай тях. Пасионарите често успяват да предадат на другите свои модели на поведение, да ги докарат до състояние на повишена активност и ентусиазъм, каквито по природа по-малко пасионарните хора не притежават. В присъствието на пасионари, субпасионарите и хармоничните хора, вследствие на пасионарната индукция, може също да започнат да се държат като пасионари, но щом като пасионарът се отдалечи в пространството, пасионарната индукция се прекратява и субпасионарите се връщат отново в състоянието си на субпасионари, а пък хармоничните хора се връщат отново в състоянието си на хармонични хора. Пасионарната индукция се проявява особено забележително по време на войни, когато пасионари пълководци успяват да да вдъхнат активност и ентусиазъм в армиите си, състоящи се предимно от хармонични хора. Пасионарната индукция стои и в основата на успехите на много от знаменитите оратори. Пасионарната индукция  действа много по-силно когато индуциращият пасионар и хората, върху които индукцията действа, са от един и същ етнос.

При пасионарите може да се наблюдава явлението генетически дрейф на пасионарността. То се появява, когато пасионарността се разпространява в дадена популация или вън от нейните граници. Нещата стават така. Най-напред пасионарите могат да мигрират на границата на географската област, заемана от съответната популация, където оставят наследници било чрез създаване на семейства или по друг начин (без създаване на семейства). Другият начин са случайните извънбрачни връзки по време на военни походи, търговски пътувания и други такива. Генетическият дрейф на пасионарността се извършва от центъра на ареала на популацията, към периферията на ареала на популацията. Това може да доведе до интересен ефект – пасионарите увеличават концентрацията си в краищата на ареала на даден етнос и субетносите по тези краища могат по-дълго време да запазват своята пасионарна активност. Тази пасионарна енергия в краищата на етноса може да бъде използвана за активиране на фаза на регенерация на пасионарната активност на целия етнос (същото може да се случи и със супертнос, който може да използва пасионарната енергия на етносите в края на ареала на суперетноса за навлизане във  фаза на пасионарна регенерация.)

По-горе, няколко пъти споменахме хармоничните хора. Хармоничните хора са тези, които изразходват толкова пасионарна енергия, колкото е необходима за личното и видовото самосъхранение – тоест за поддържането на собствения си живот и живота на потомството си – фиг. 16. Хармоничните хора се приспособяват добре към средата, но толкоз – те не проявяват повишената, целенасочена активност, характерна за пасионарите.

Хармоничните хора са тези, които поддържат етническите традиции (и като така са важни за съществуването на етноса). Наличието на достатъчно хармонични хора в етноса е залог за неговата вътрешна устойчивост (обаче не е залог за неговата активност). Когато групата на хармоничните хора господства в етноса, той (етносът) се намира в състояние на етническа хомеостаза (гледа да си запази текущото състояние, съпротивлявайки се на външните въздействия). Хармоничните хора обаче могат да бъдат подтикнати към активни действия, когато се намират под въздействието на пасионари. Това е пасионарната индукция, за която писахме по-горе в текста (пасионарите индуцират енергия в хармоничните хора). Строго погледнато хармоничните хора са тези, които в повечето случаи изразходват енергия  около стойността, нужна за поддържане на своя и на потомството им живот. Те могат да изразходват и малко повече енергия (пасионари и ниска степен на пасионарност) и малко по-малко енергия (субпасионари изразходващи пасионарна енергия повече от средната енергия, изразходвана от субпасионарите в дадения етнос).

И накрая стигаме до субпасионарите (или енергодефицитните хора, както ги нарича Гумильов). Субпасионарите са хората, които не могат  да абсорбират достатъчно енергия от околната среда, за да могат пълноценно да се адаптират към средата. Субпасионарността (недостатъчността на енергия) се проявява  в неспособността да се сдържат инстинктивните пориви и въжделения, а също и в асоциално поведение, паразитизъм и недостатъчна грижа за потомството – фиг. 17.

Субпасионарите обикновено се събират в големите градове, където има възможности да се живее без да се работи, да се паразитира и има много развлечения. Това скупчване на субпасионари в големите градове води до голям ръст на престъпността, алкохолизма, наркоманията и стихийните безредици. Субпасионарите не могат да си контролират въжделенията, даже ако удовлетворяването им носи вреда на самия субпасионар и на обществото.  Относителния брой на субпасионарите в етноса се мени в различните фази на развитие на етноса и достига максимум във фазата на обскурация – та този относителен брой е пряко свързан с намаляването на общата активност на етноса. В процеса на етногенезата субпасионарите играят ентропийна роля, като увеличават хаоса и почти не вършат полезна работа. Интересното е, че когато етносът се намира в състояние на хомеостаза, броя на субпасионарите е много малък, тъй като персистентните етноси са тясно свързани с ландшафта и изхвърлят от редиците си хората, които са неспособни на пълноценна адаптация и са склонни към паразитизъм. Ярки исторически примери на изобилие на субпасионари е късния Рим или късната Източна Римска империя (Византия).

Етническите колективи влияят върху поведението на членовете си. Този ефект се нарича императив на поведението – подсъзнателно членовете на етническия колектив възприемат негласни норми  на поведение, излизането извън рамките на които пречи на члена на етническия колектив да удовлетворява социалните си потребност (например да заема опредено място в колектива и да се ползва в вниманието и уважението на околните). Императивът на поведението е важна характеристика за фазата, на която се намира процеса на етногенезата и се определя от нивото на пасионарно напрежение в етническата система и от съотношението на пасионарите и субпасионарите в етническата система.

Няколко заключителни думи към първата част на този разказ

И така, в този разказ започнахме полека да обясняваме кое какво е в системата от възгледи на Гумильов за етноса. В тази част на разказа, акцентът ни бе насочен към хората. В следващата част ще обсъдим колективите от хора и фазите, през които преминава еволюцията на един етнос (етногенезата).  Може би вече започвате да се досещате, защо отделяме толкова внимание на разработките на Гумильов. Съчетани с математическите методи от нашата работа, идеите на Гумильов са в основата на развитието на мощни инструменти за качествено и количествено изследване на етносите и тяхното състояние. Което в нашите турбулентни времена никак не е за пренебрегване. Както започвате да разбирате, тук не става дума за дискурси за дамски кюлоти, а за много по-сериозни неща. И както си му е реда, дискурсите за дамските кюлоти се финансират у нас, щото за нашенския естаблишмент те са сериозни научни разработки, а математическите теории за миграцията, демографията и етносите не са сериозни научни разработки и не се финансират. Е, няма проблем, тези разработки се финансират на други места, където дискурсите за дамските кюлоти никога не са били възприемани като сериозни научни разработки. Тъй че ние продължаваме да си работим по тези въпроси и гледаме весело отстрани нашия естаблишмент. Какво си мислим за естаблишмента, може вече и да ви е станало ясно, а може и да не е. Е, няма страшно и това ще ви стане ясно, когато завършим този разказ и напишем още някои работи с интересни примери за естаблишменти, които са утвърждавали своя етнос и естаблишменти, които са затривали своя етнос. А сега приятен ден и до следващия път, когато ще ви разкажем какво е подем, пречупване, инерция, обскурация, регенерация, мемориална фаза и хомеостаза при етносите с подробности и картинки.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!