Разговаряме с ректора на ТУ-Габрово проф. д-р инж. Илия Железаров – подкаст/влог

При проблем с аудиото може да гледате видеото със субтитри 🙂

Надявам се всичко да е ОК в Габрово, защото в началото имаше с коронавируса някакви неща?

В Габрово започнахме първи, пак. Първия случай беше регистриран при нас. За съжаление такъв е животът. Това показва, че нашите лекари са били бдителни и са регистрирали този първи случай, който е официален за България. Аз съм сигурен, че първия случай не е бил в Габрово, но така ще остане за историята. Важното е, че това пък беше един знак и хората се мобилизираха, образно казано се стреснаха, и по този начин при нас доста дълго време се запази този по-добър ред. Не бяха небрежни гражданите и това не даде възможност да станем огнище. Дай боже да съхраним това и да продължим да работим.
Веднага след като този случай беше регистриран влязохме във връзка с министър Вълчев от МОН. Бяха направени първите стъпки обучението да премине вече на дигитална основа. Смятам, че много бързо и гъвкаво ние успяхме да се справим с тази задача да продължим обучението. Може да се каже, че при нас то не е прекъсвало, защото преди 6-7 години приключихме успешно един голям проект за дистанционно обучение. Тогава повечето университети имаха такива проекти. Смятам, че нашият беше един от успешните. И въпреки, че допреди няколко месеца, всъщност до началото на кризата, всеки инженер смяташе, че трудно може да стане инженер само с дистанционно обучение човек. И аз продължавам да го мисля, но в тия условия се оказа, че това е неизбежният начин. Трябва да учим дистанционно и да се надяваме в края на май да имаме поне две-три седмици прозорец, за да могат в нашите инженерни специалности студентите да се докоснат до реалната лабораторна база, защото в момента всичко е симулации и виртуални ефекти, правене на виртуални упражнения. Но друго е, трябва да се пипне с ръка. За инженер е страшно, за хирург е още по-страшно, но въпреки всичко трябва да го има и този контакт с техниката. Като казах техниката, при нас вие бяхте свидетел на началото на реконструкцията на това, което се заражда в момента като голяма идея в Габрово. Така нареченият технологичен парк на Техническия университет в Габрово, завърши работата по четири центъра. Един център за върхови постижения и три центрове за компетентност, в единия център сме дори водеща организация. Очакваме да мине всичко това и да дойдете на място да заснемете и да видите каква е разликата. Мисля, че ще бъде осезателна. А и техниката, която започваме да получаваме ще влезе в тази новооборудвана база на този технологичен парк. Наистина ще бъде впечатляваща и за преподавателите и за учените, за студентите, докторантите, а и за бизнеса, който е в региона и цяла България. Наистина става много интересно.

Да. Вярвам, че тези неща ще имат много положителен ефект. А може ли да кажете повече за това как протичат дигитално самите преподавателски часове. Точно това е интересното, предполагам че е предизвикателството, или поне е било, тези инженерни специалности да станат изцяло виртуално. Споменахте за симулации. Предполагам, че така или иначе много от работата на един инженер вече в дигиталния свят изисква софтуер и познаване на различни инструменти?

Точно така. Дигиталния свят ни помага да се справим по-бързо с това предизвикателство. Преди 15 години смятам, че това щеше да бъде абсолютно невъзможно. Първо в България има, смятам много добър интернет, който не се огъва въпреки огромния трафик, който се движи в момента навсякъде. Нашите колеги също много бързо реагираха, успяха в тази платформа, която е на университета, както казах от този проект, да качат голяма част от новите си материали. Тъй като преди години и инженерните специалности бяха вкарали свои учебни материали. Вече бяха осъвременени, по-интересни, по-раздвижени. Виждам, че колегите продължават да разширяват това, което искат да покажат на студентите. В същото време в платформата на Майкрософт, тъй като чрез МОН имаме договорка от университетите, мисля че и БАН, да ползваме, със съдействието на министерството при определени условия, определени продукти на Майкрософт. Майкрософт тиймс се оказа една отлична среда и ние успяхме да изградим една виртуална конструкция на нашите учебни курсове в Майкрософт тиймс. И напрактика така както се виждаме сега с вас, така се виждаме и със студентите. Имах лекции с 4-ти курс, за съжаление четвъртия курс приключи миналата седмица, иначе щях да ви включа в една група за да ви демонстрирам как става обучението. Наистина интересно – чрез диалози, чрез въпроси, решаване на задачи, гледане на илюстрации. Контактът е почти жив. Посещаемостта на лекции бих казал, че беше дори по-голяма отколкото при конвенционалните стандартни технологии. И чакаме изпитите.
Между другото това ни принуди, смятам че това е една от положителните страни, да дигитализираме голяма част от хартиените документи, които за съжаление по инерция продължаваха да циркулират в университетите. Колкото и да е нескромно, нашият университет беше един от първите, които направиха електронна главна книга. И това е преди доста години, повече от десет. Но има неща, които трябваше да оправим, да свалим още от хартията и сега смятам, че ще станем почти дигитален университет. Преди седмица проведохме може би първия академичен съвет в България, който беше изцяло видео-конферентен. Бях сам в академичната зала, зад мен бяха знамената, пред мен – лицата на колегите, които се изказваха. Всичко беше подготвено много добре от моя гледна точка, а смятам че и от страна на колегите. Гласуваше се, взехме важни решения. Беше приета например важната програма за развитието на университета, което е нашата стратегия за следващите 4 години. И нещата се случват. Това нас не ни спира. Иска ни се да сме малко по-свободни, но се съобразяваме с реалностите и правим всичко възможно да бъдем социално ангажирани и да дадем шанс наистина нещата да се случат по най-малко натоварения начин.

А самите студенти, как те виждат тази промяна? Има ли обратна връзка от тях, кое им влияе положително, кое им влияе отрицателно?

Ами ние сме малък университет и при нас всякаш и преди комуникацията студенти-преподаватели е била по-добра. Например когато представях мандатната си програма при избора за ректор, казах че моят кабинет е винаги отворен за студенти. Така е и когато съм бил обикновен преподавател винаги студентите са знаели, че могат да влязат и да попитат. Сега е по същия начин, само че сега не чукат на вратата, а чукат на копчето и поддържаме връзка, разменяме информация и консултации. Всичко е както преди бих казал. Няма някакви ограничения или рестрикции. Даже в някои обучения комуникацията е и по-добра.

А това би ли помогнало университета, така да се каже, да се разшири благодарение на дигиталните курсове, тъй като не е нужно вече да се запълва една аудитория, а може много повече хора да участват чисто дигитално в образователния процес?

Бих казал, че би ми се искало, от гледна точка на политиката за финансиране на университетите в България, това да се случи. Не бих искал да се случи поради друга една причина, че всеки истински инженер трябва леко да се сблъска с действителността. Има неща, които трябва да бъдат материални. Няма как всичко да е виртуално. Стигнем ли до този момент, при който ще можем да казваме примерно на няколко робота да направят нещо по начин, по който искаме, тогава може би, след десетина години, може и това да стане. Но не към днешната дата. Да това ще ни даде възможност да бъдем по-гъвкави и ще ни дава степени на свобода, които са далеч по-големи и определени предимства. Този натрупан опит в рамките на този вече месец и нещо, смятам че може да бъде използван. И ще бъде използван със сигурност и за в бъдеще.

Предстоят кандидатстудентски изпити реално в цялата страна. Те биха ли могли да бъдат дигитални?

Да, те са дигитални. Дори нашата система за кандидатстудентски прием преди повече от 5 години си имаше секция за дигитално кандидатстване и дигитално изпитване. С всичките гаранции, че изпита е направен от човека, който се явява и така нататък. Това го има. Вярно е, че в последно време голяма част от университетите, между които и нашият, приемаме по оценки от държавните зрелостни изпити, по матурите. И това е нормално, все пак човек е учил 12 години, положил е тези матури и би трябвало това да му даде шанс да кандидатства и да бъде приет в университет. Но имаме и тази възможност и тази опция и се случва.

Да, съгласен съм, тъй като университетът е едно начало, при което ти като влезеш вече започваш да трупаш знанията и се вижда желанието дали ще завършиш или няма да завършиш. Така че влизането не е толкова голям фактор.
А кое бихте запазили като практика след като свърши всичко това, надяваме се скоро, тази карантина?

Голяма част от всички тези стъпки, които сме предприели и в областта на лекционните курсове и в това, което имаме като упражнения и семинарни упражнения, то ще остане. Ще ни даде една възможност ние наистина да бъдем по-гъвкави, да разчупим учебния процес, да го преосмислим. Няма как да го кажа още сега защото не сме приключили. Дай боже да свърши по-бързо, да видим резултатите, да направим рекапитулация, да проведем и изпитите. Като казвам изпитите – с 4-ия курс, който приключи, ние вече трябва да правим и онлайн изпити за семестриалните оценки. За да завършат те и да могат да започнат да разработват дипломните си работи. Много ни се иска те да не изпускат възможността наесен, до края на септември или началото на октомври, да могат желаещите от тях да запишат магистратура и да продължат в следващата образователна степен. Така че много от нещата ще останат. Нищо няма да бъде изхвърлено според мен. Все пак се намираме в Габрово, кой ще направи нещо и след това да го изхвърли? На мен например ще ми вземат визата, ще ме изгонят оттук. (смях)

Правилно. А можете ли да кажете няколко думи, споменахте в началото за центровете, но какво сега се очаква и тези нови апарати и машини, които ще дойдат, новите подобрения по инфраструктурата на сградите, които са част от университета, какво ще променят за образованието и въобще за научния потенциал на страната, вярвам?

Значи той акцента е насочен към науката. Между другото в този период, в който сме така да се каже дистанционни, преподавателите имат достъп до университета при определени строги и санкционни изисквания – с предпазни средства, дезинфекции и т.н., влизат за по няколко минути, може и за час, но не повече. Всеки от тях работи дистанционно. Основно работят по осигуряването на обучението, но имат и малко повече време за наука. И съм говорил с колеги, които правят много интересни публикации в момента. На базата на натрупани експериментални резултати отпреди това, за които не са имали достатъчното време за да се концентрират, фокусират и обработят.
Новите центрове сами по себе си ще дадат и един много по-голям тласък. Това е принципно нова техника, техника, която дори в определени области ние не сме имали в университета. А да кажем я има само в някои от институтите на БАН, или в някои от по-големите университети. В момента ние ще имаме уникалната техника, която изобщо я няма в България. Което ще бъде също много интересно и за учените изобщо от страната. Тази техника е купена с публичен ресурс, следователно ние при определени условия ще даваме достъп до нея и на учени от партньорски университети, най-вече от БАН, в България и в чужбина. Изключително важно е за докторантите ни. Смея да каже, че в нашия университет имаме немалък брой докторанти и то добри момчета и момичета, ще имат възможност с една такава нова техника да бъдат по-добри, да направят по-добри дисертации и да се чувстват по-добре. На международни конференции особено пред техни колеги от чужбина да показват предимствата, които ги имаме в един такъв, макар и малък университет в един малък град в средата на България. Така че това са огромни предимства. Бизнесът, който е до нас. Голяма част от тези лаборатории идеята е да бъдат акредитирани. Бизнесът в България е изключително затруднен от гледна точка на това да изпитва тех-продукти. Праща ги в други страни, най-често в западната част на Европа, където цените в никакъв случай не са цените, които могат да бъдат при нас. Ние ако правим нещо такова, ще го правим за да си покриваме нуждите, а не за печалба, ние сме университет, ние сме научна организация.
Изключително важно за мен ще бъде младите хора, студентите да отворят очи, виждайки една такава техника, да докоснат науката и да поискат да се занимават с наука. Ако това успеем да го направим ние наистина ще бъдем безкрайно щастливи. Имайте предвид, че в момента така както казваха, че в бизнеса няма кадри при тази криза, така и в университета е затруднено намирането на млади преподаватели, които да искат да останат да работят и да обучават студенти. Просто защото бизнеса ни изпревари, просто при тях заплатите станаха много по-големи и не може един държавен университет с публичния ресурс, който има да им даде това, което те искат. Сега обаче, благодарение на един такъв център, те ще имат възможност да бъдат асистенти, главни асистенти, доценти и в същото време да работят в един, на средно и дори над средно европейско ниво бих казал, научен център, в който също да получават добри резултати от някакво допълнително финансиране. По този начин ще се опитаме да балансираме, което ще бъде много важно.
А мислим да отворим вратите си, и това също е важно за мен, към учениците. Тези млади хора, които виждайки интересната техника, всеки от тях може много по-рано да си профилира съзнанието и да каже – Да, защо пък не, нека да стана студент в Габрово. След това да учи за дисертации и така нататък. Предизвикателствата са много. Сега ни остава да го подредим като пъзел и след това да го направим дигитално за да можем да го показваме дигитално за да могат пък след това хората да искат да го пипнат материално. 

Цялата статия е в брой 130 на списание “Българска Наука” >>
Вижте всички статии от броя:

20 статии в брой 130 – вижте ги:

(отвори ДЕМО – първите 30 стр. )

СЪДЪРЖАНИЕ: 

• Какво се крие в архивите на БАН?
• Интервю с д-р Неделчо Иванов, Университетска болница „Александровска“
• Д-р Антоан Тонев (директор на СМГ) – Наистина “Съединението прави силата”
• Разговаряме с ректора на ТУ-Габрово проф. д-р инж. Илия Железаров

• Какво представляват подземните води?
• Как водата може да осигури достъпна енергия от възобновяеми източници

• TRAPPIST-1 и седемте планети
• Великият дебат или как Вселената „се разшири”
• Земната мантия, а не земното ядро, може да е генерирала ранното магнитно поле на планетата

• Най-древната човешка ДНК е открита в 800 000 годишен зъб на канибал

• Ендогенните ретровируси – проклятие или благословия
• Учени установиха, че грипните ваксини могат да бъдат използвани и като оръжие срещу рака
• Прилепите са основен източник на човешки вируси, но самите те не са важни
• Могат ли текстилните маски да възпрепятстват разпространението на коронавируса
• Нови клинични данни потвърждават хипотеза на учени от БАН за ролята на инфламазомата NLRP3 в патогенезата на усложненията при COVID-19

• Учени отчитат, че социалните умения започват да намаляват около 40-те
• Либерализъм и епидемии
• За саможертвата на героите и въстанието на обречените
• Втората Ботйова чета – от възторга до отчаянието

Вземи само този брой в PDF >>