Някои от проучванията предоставят подробен отчет за промените в морското равнище и ледената покривка на Антарктида. Те потвърждават изводите от множество предходни изследвания, че морското равнище може да се промени по-драматично за кратък период от време, отколкото подозирахме, казва Андреа Дътън, геолог и водещ експерт по реконструирането на древните морски нива от Университета на Флорида в Гейнсвил.

Първото проучване установява, че малки температурни колебания са водели до измерими промени в нивата на океаните през последните 3000 години. Докато между 1000 и 1400 сл. Хр. средната температура е спаднала само с 0,2°C, а нивото на Световния океан – с около 8 сантиметра, през 20-ти век то се е повишило с около 14 сантиметра. Най-малко половината от това увеличение се дължи на изменението на климата, като резултат от човешката дейност, казват изследователите, които добавят, че морското равнище е много вероятно да се повиши с още 0,24 до 1,3 метра през този век.

Резултатите от изследването отчасти са получени от измервания на нивата на океана в миналото и са събрани от 24 места по целия свят. Когато не са налице добри писмени записи от мареографи, учените са разчитали основно на черупките на едноклетъчни същества, наречени фораминифери, които живеят в калта на соленоводните блата. Блатата са разположени на границата между сушата и океана и това ги прави удобни за идентифициране на промените в морското равнище. В новото изследване, геолозите извлекли седиментни ядра от блатата и след това старателно записали броя и видовете фораминифери в различните слоеве. „Съотношението между броя на соленоводните и сладководните видове в седимента корелира с морското равнище“ – казва Бенджамин Хортън, който е геолог от Университета Рутгерс, Ню Джърси, и е ръководител на едно от проучванията.

Третата публикация, базирана на 1,1-километрова проба, изваден от морското дъно край Антарктида, хвърля светлина върху събитията много по-далеч в миналото: преди 14 до 20 милиона години, когато се смята, че нивата на въглероден диоксид в атмосферата били само малко по-високи от днешните. Когато CO2 е бил в най-ниско количество, ледените пластове навлизали толкова дълбоко в океана, че се вкопавали в морското дъно. В други моменти, ледът отстъпвал и в изследвания седимент се откриват миди и цветен прашец от крайбрежни растения. Това се е случвало по време, когато се смята, че количеството на CO2 е било над 500 ppm, т.е. с около 100 ррм по-високо от днешното.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Тези резултати са в съответствие с нова компютърна симулация на това как ледените пластове нарастват и се смаляват в Антарктида. Този нов модел, разработен от Роб Де Конто от Университета на Масачузец и описан в четвъртата статия, включва скорошни наблюдения за това как леденият шелф може да се срине, ледените пластове ерозират и как тези свиващи се ледени пластове влияят на климата. Двете групи учени започнали да работят независимо един от друг, но впоследствие, когато открили припокриването в резултатите си, те се обединили.

„Според резултатите от новия модел, промените в ледената покривка на Антарктика може да предизвикат още по-бързо повишаване на морското равнище, отколкото днешните проучвания показват“ – казва Де Конто.

Превод: Росица Ташкова
Източник: http://www.sciencemag.org