Направи дарение на училище!

Христина Димитрова е доктор по „Минералогия и кристалография“ в Института по Минералогия и кристалография при БАН и изследовател в Център за компетентност „Персонализирана иновативна медицина (ПЕРИМЕД)“ финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, където се занимава със структурен анализ на различни макромолекули, белтъчни структури и къси палиндромни ДНК секвенции. Фокусът на работата ѝ е разработката и модификацията на нови и иновативни лекарствени форми. Причината да се насочи точно към тази специалност е, че кристалографията е нова наука за България и като цяло е една развиваща се наука, която дава възможност по-широко да бъде разгърнат структурният анализ на лекарствените форми.
През свободното си време обича да кара ски, колело, да слуша музика и да пътува всеки път когато има възможност.

Интересни факти

Знаете ли, че на Марс има изпратен дифрактометър, чрез к се прави фазов анализ на повърхността на планетата. Най-добре се израстват кристали в космоса и всъщност първите белтъчни кристали са били израснати именно по този начин, в условията на микрогравитация.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Роля в проекта

В центъра за компетентност „Персонализирана иновативна медицина (ПЕРИМЕД)“ финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е свързана с монокристален структурен анализ на нови лекарствени форми, но най-вече е съсредоточена върху разработката и модификацията на нови маркери за откриване и ранно диагностициране на болестта на Алцхаймер. Болестта на Алцхаймер (БА) е най-разпространената форма на деменция, която засяга около 40 милиона души по света. По данни на Световната Здравна Организация (СЗО) ежегодно в световен мащаб се регистрират приблизително 10 милиона нови случая на деменция. Болестта на Алцхаймер е най-често срещаният тип на деменция при хора на възраст над 65г.

Причините за развитието на болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени. Използваните лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да забавят или спрат напредъка в патогенезата на болестта. В развитите страни болестта на Алцхаймер е едно от заболяванията, създаващи най-високи разходи за обществото.

Към настоящия момент не е намерено сигурно средство нито за ранна диагностика нито за ефективно лечение на БA. Това се дължи на комплексната природа и многобройните потенциални фактори (генетични, биохимични и т.н.) участващи в патогенезата. Доказано е, че невродегенеративната фаза на БА започва най-малко десет години преди появата на първите клиничните симптоми на лек когнитивен дефицит.За съжаление към днешна дата съществуват малко на брой маркери, които да се използват за откриване на БА. Най-често използваните са Тиофлавин T (ThT) и Конго ред (CR).

Това би трябвало до голяма степен да улесни навременното откриване на болестта още в нейните ранни стадии.

Настоящи разработки

Обект на нейното проучване е установяването на взаимодействие и съкристализацията на Алцхаймер ДНК промоторни секвенции на амилоид прекурсорния (APP) ген с Тиофлавин Т и други флуоресцентни маркери.

Флуоресценцията на Тиофлавин Т често се използва за диагностициране на амилоидната структура, но не е напълно специфична за амилоида. В зависимост от конкретните експериментални условия, Тиофлавин Т търпи или не търпи спектроскопска промяна при свързване. В някои случаи обаче, някои амилоидни влакна не влияят на флуоресценцията на Thioflavin T, което повишава вероятността от фалшиви отрицателни резултати. Именно поради тази причина Задълбоченият анализ на свързването на ThT с ДНК може значително да допринесе за решаване на проблема с оптичните свойства на. Тази информация може да бъде полезна за подобряване на биомедицинските  и биологичните приложения на ThT или подобни модифицирани маркери, чиято оптимизация представлява обект на съвременните изследвания в областта, които твърдят, че флуоресцентните промени са в резултат на взаимодействието на Тиофлавин Т с двойноверижната ДНК

Как може резултата от изследването да се приложи в ежедневието на хората?

В много случаи различни производни или модифицирани молекули на ThT дават добри резултати при in vitro и ex vivo мониторинг на амилоидни фибрили. В допълнение, разработването на неинвазивни методи за количествено определяне на амилоидни отлагания е от огромна полза при диагностицирането на заболявания, причинени от амилоидни отлагания.

Как си представя бъдещето след 5/10 години? Колкото и да е странно 10 години са един сравнително кратък период за осъществяването на подобен тип проучване, което е все още е в самото си начало. Надявам се, все пак до 10 години да съм успяла да оптимизирам оптичните свойствата на Тиофлавина или още по-добре да сме разработили хомоложна молекула, която да дава по-категорични резултати в ранното диагностициране на БА.  

Всички визитки вижте тук: https://nauka.bg/category/centrove/

[ЧАСТ 3] Лицата на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!