Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Чавдар Ветов, доктор по история, главен асистент в Институт за исторически изследвания – БАН. Учител в гимназиален етап в 105 СУ „Атанас Далчев“

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Работата на историка е свързана с документи. Едно от най-сериозните предизвикателства е търсенето на подходящите документи. Изследователят може да отдели часове и дни в дирене на сведения в архивите – в преглеждане на фондове и архивни единици. Понякога трябва да се прехвърлят стотици такива. И не е задължително резултатът да е успешен. Тъй като проучвам фотографиите за българската история, то при посещението на архивите съм се натъквал на много неочаквани находки. Преценката кой документ (фотография) е нужен за изследването и трябва да му се обърне внимание е много важна. Следващата стъпка е анализа и синтеза на снимката – каква важна или неизвестна информация предлага, с какво може да бъде интересна – старите фотографии са уникален източник на информация, но за да намери една снимка своето място в изследването, то трябва да се проучи много допълнителна литература – за заснетите лица или събития, причината да бъде направена – защо хората от онази епоха са преценили, че това трябва да остане за историята.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Научните ми постижения са публикациите в научния и популярен печат свързани с фотографиите на някои от нашите революционери – това са снимки отразяващи тяхната революционна дейност като комитетски дейци, участници в чети и въстания. Проучвал съм снимки свързани с живота и делото на Ботевите четници, участниците в Априлското въстание и други. Някои мой изследвания са посветени и на следосвобожденската действителност. Чрез текстовете и публикуваните фотографии се представя пред обществото един свят, непознат за повечето от тях. Хората виждат в по-голяма пълнота историческите личности за които са чували и чели. Като учител в гимназиален етап, много често използвам откритите от мен материали за да илюстрирам по-добре пред учениците дадени личности или епохи.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Желанието да създавам нещо изключително ново, което ако е качествено ще остане за бъдещите поколения. Нещо което е плод на специфични знания и умения. Смятам, че чрез тези знания давам нещо стойностно на другите, нещо което би могло да представи нашето общество в една позитивна светлина пред другите народи. Научната продукция показва пред света, че ние тук можем и създаваме хубави неща.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

За развитието ми като изследовател допринесоха много фактори, може би най-същественият е разбирането и помощта от колегите в Института, както и помощта от близки и приятели.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Сериозен проблем е цялостното финансиране в науката, според мен това трябва да се промени. Тъй като историята е съдник за епохи, правителства, личности и идеи, то както преди, така и сега тя е изкривявана и манипулирана. Целта на историка е да се абстрахира от всички влияния и да се опита да даде обективно и най – добре обосновано чрез документи мнение. Много личности и епохи са противоречиви, историка трябва да покаже всичко това, само така той ще бъде честен пред себе си и пред обществото. Проучването на историка е свързано с работата с документи, изследвания на колеги, справочници. Но достъпът до тези ресурси не винаги е лесен. Тенденцията към дигитализация на документи и други материали в световен мащаб много улеснява историка.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се увеличи финансирането. В обществото трябва да се разбере, че научната продукция, даже и да не е видима на момента, стои в основата на всичко това, което ни е нужно в живота – както в материалната, така и в духовната сфера.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Според мен науката и културата оформят идентичността на обществото. Те и стоят в основата на неговото създаване. Не е случайно, че още преди да имаме свободна българска държава нашите възрожденци полагат усилия за създаване на Българско книжовно дружество. Резултатът от науката не се вижда веднага, просто защото знанието е толкова обширно, че за да се създаде нещо стойностно трябват години работа. Това и казвам на учениците, заниманията с наука са трудни, изискват много време и натрупвания. Но продукта може да бъде вечен. Науката облагородява, тя е полезна за всички. Когато човек е специалист в която и да е научна област, то той е ценен и търсен. Науката облагородява духа, тя създава личности мислещи критично, които могат да създадат едно по-добро общество. Един пример: ако не е бил труда на древните летописци, на монасите по църкви и манастири, на нашите възрожденци, издирвали сведения за народ и държава, на историците от Освобождението до сега, то какво щяхме да знаем за българите? Хиляди хора, стотици години за проучвали и съхранявали сведения на нас.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!