Търсене
Close this search box.

Д-р Албена Тагарева: За обществото следва да е ясно, че публичните средства, които се разпределят за наука не потъват безследно, а ще се върнат обратно под различна форма

Д-р Албена Тагарева: За обществото следва да е ясно, че публичните средства, които се разпределят за наука не потъват безследно, а ще се върнат обратно под различна форма

Д-р Албена Тагарева: За обществото следва да е ясно, че публичните средства, които се разпределят за наука не потъват безследно, а ще се върнат обратно под различна форма

Д-р Албена Тагарева: За обществото следва да е ясно, че публичните средства, които се разпределят за наука не потъват безследно, а ще се върнат обратно под различна форма


Направи дарение на училище!



***

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Гл. ас. д-р Албена Тагарева, сектор “Театър” в Институт за изследване на изкуствата към БАН.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Ежедневието ми на учен в областта на хуманитаристиката е свързано предимно с „ровичкане” в прашни архиви, интересни запознаства и изненади, произлизащи от всичко това. В момента работя върху темата за развитието на българската сценография в периода на комунизма. Тя ме отведе до архивите на театрите в Пловдив, Варна и др., където под праха се намират артефактите, върху които ще изградя изследването си. Понякога са нужни дни, прекарани сред документите, за да открия следа, която потвърждава или отхвърля определена теза. Много често се налага да работя с хипотези потвърждението, на които да се крие в един абзац от статия, страница на документ или просто снимка в забравен албум. Разбира се, не всеки ден е „щастлив” и завършва с откритие.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


Разбери повече за БГ Наука:

***

Като млад учен смятам, че научните постижения все още ми предстоят. Към момента смея да кажа, че съм един от малкото учени, фокусирал се върху задълбоченото изследване на тази специфична тема. Специфична защото последното цялостно изследване на българската сценография е правено през 60-те години на миналия век, което носи негативите на времето, в което е създадено. То изцяло се съобразява с идеологическата парадигма в онзи момент в страната. Надявам се работата ми да бъде полезна не само на изследователите, които работят в театралното полезно, но също и на тези, които проучват визуалните изкуства, както и на студенти и читатели, проявяващи интерес към историята на театъра.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

До голяма степен професията избра мен, вероятно защото не я възприемам като стандартната работа с работно време и работно място. Мотивира ме фактът, че основният двигател за това нещо да се случи е личната инициатива и индивидуалния стремеж на човека. От друга страна, разбира се, тази индивидуална работа има своето значение и за цялостната дейност на изследователската група. Изключително мотивиращо е когато виждаш как това, което ти си открил е полезно и помага на останалите колеги и обратно, и по този начин всички заедно успяваме да подредим една цялостна картина.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Определено бих казала, че това са преподавателите при които имах щастието да попадна още в бакалавърската си програма, и които и до днес продължават да ме подкрепят и да ми помагат със съвети и с разговорите, които водим. Като проф. д. изк. Николай Йорданов, проф. д. изк. Камелия Николова, проф. д. изк. Ромео Попилиев, доц. д-р Румяна Николова и др.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите са свързани, най-вече с публичността и популяризацията на резултатите от дадено изследване. Той е породен, до голяма степен, и от изследователското поле, което е тясно специфично – историята и развитието на българската театрална практика. Въпреки, че учените успяват да публикуват своите изследвания, както в страната, така и в международни издания и да ги представят на различни международни форуми те остават в нишата на специфичния интерес.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Мисля, че дори започва да се променя. Това е отношението на обществото към науката и учените и очакването, че когато се инвестира в наука то това винаги ще доведе до някакви конкретни резултати и ползи.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се. Трябва да се говори не само за наука изобщо, а за различните направления, за хората, които я създават и за труда, който полагат. За обществото следва да е ясно, че публичните средства, които се разпределят за наука не потъват безследно, а ще се върнат обратно под различна форма.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.