Пушенето значително изменя микрофлората на устата, което вероятно влияе върху образуването на кариеси и върху способността да се разграждат токсини, според резултати, публикувани в списание ISME (International Society for Microbial Ecology).

Пушенето на цигари е главният причинител на предотвратими заболявания и смърт в САЩ, като води до смъртта на 480 000 души всяка година, а това са 20% от всички смъртни случаи.

В САЩ над 16 милиона души живеят със заболяване, причинено от пушенето, според данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC).

През 2014 CDC са изчислили, че 16,8% от американците на възраст над 18 години са пушачи, т.е. около 40 милиона възрастни.

Скорошно изследване се е фокусирало върху дисбаланса на чревната микрофлора и как той е свързан с имунни заболявания като болестта на Крон и рака на стомашно-чревния тракт.

Има около 600 известни бактериални вида в човешката уста. Смята се, че над 75% от случаите на рак в устната кухина са свързани с пушенето, но не е ясно дали различията в микрофлората на устата влияят на риска от развитието на рак.

По-голямо количество на бактериите от род Streptococcus в устата на пушачите

Учени от Langone Medical Center към Университета на Ню Йорк и Isaac Perlmutter Cancer Center са използвали прецизни генетични тестове, за да изследват влиянието на пушенето върху състава и действието на оралната микрофлора.

Екипът използвал проби от 1204 възрастни, регистрирани в много голямо проучване, посветено на риска от рак, финансирано от Националните институти по здравеопазване на САЩ (NIH) и Американското раково общество (ACS).

Всички участници били на възраст над 50 години. Сред тях имало 112 пушачи и 521 души, които никога не са пушили. В изследването взели участие и 517 души, които са спрели цигарите, като 17% от тях са го направили през последните 10 години.

Учените анализирали хиляди бактерии, живеещи в устата на доброволците, като използвали генетични тестове и статистически данни.

Резултатите показват, че микрофлората в устата на пушачите е значително по-различна от тази на хората, които никога не са пушили или вече не пушат. В устата на пушачите нивата на 150 бактериални вида били значително по-високи, докато нивата на 70 други вида – много по-ниски.

Протеобактериите съставляват до 4,6% от всички бактерии в устата на пушачите, в сравнение с 11,7% при непушачите. Смята се, че протеобактериите участват в разграждането на токсични химически вещества, които се въвеждат в организма при пушенето.

От друга страна, в устата на пушачите има с 10% повече видове от род Streptococcus, в сравнение с непушачите. Бактерии от този род причиняват кариес.

Възстановяването настъпва след спиране на цигарите

Но при спиране на тютюнопушенето, изглежда микрофлората на устата си възвръща първоначалното състояние. При хора, които преди са пушели, но не и през последните 10 години, микробният баланс бил същият като при непушачите.

Страшният изследовател и епидемиолог Jiyoung Ahn, PhD, казва:

„Необходими са още експерименти, за да докажем, че тези изменения отслабват защитните сили на организма срещу химикали в тютюневия дим, които причиняват рак или други заболявания на устната кухина, белите дробове или червата.”

Brandilyn Peters, PhD, отбелязва, че резултатите не разкриват колко време е необходимо на микрофлората, за да възстанови баланса си след спиране на цигарите.

Авторите планират следващи проучвания, за да установят с точност какво е необходимото време за възстановяване на бактериалното съобщество в устата.

Те се надяват да разберат биологичните промени, които настъпват в микрофлората на устата, като резултат от пушенето, и как тези промени могат да повлияят риска от различни видове рак в устата и други части на тялото.

Направи дарение на училище!