Търсене
Close this search box.

Проучване върху столетниците предполага, че жизнената среда може да е ключова за дълголетието

Проучване върху столетниците предполага, че жизнената среда може да е ключова за дълголетието

Проучване върху столетниците предполага, че жизнената среда може да е ключова за дълголетието

Проучване върху столетниците предполага, че жизнената среда може да е ключова за дълголетието


Направи дарение на училище!



***

Когато става въпрос за зряла възраст от 100 години, добрите гени помагат, но не изграждат цялостната картина за дълголетие. Мястото на което живеем влияе значително върху вероятността за достигане на столетие, предполага ново проучване проведено от Колежа по медицина Елсън С. Флойд към Вашингтонският университет.

Според статистиката на Националния списък по Екология и обществено здраве, базирана на проучване върху смъртността в щата Вашингтон, откритията на изследователският екип подсказват, че населението, живеещо в социално-активна и възрастово-смесена среда, е по-вероятно да достигнат до стотната си година.
След проведени допълнителни изследвания, учените установяват също,че социално-икономическият фактор също влияе върху по-високата продължителност на живот. Столетниците са съсредоточени в определени географски участъци, където социално-икономическият статус е по-висок, това са градски райони или по-малки градове, например като региона на Сиатъл и Пулман.

Според автора на изследването Rajan Bhardwaj студент във Вашингтонския университет, социалните и екологични фактори допринасят значително за дълголетието, а не както се е твърдяло до сега, че основен фактор има наследствеността. Реално генетиката допринася за дълга продължителност на живота едва 20 -30%, до това заключение той стига след направено проучване в дом за възрастни, в който той работи, докато се грижи за дядо си.

От предишни проучвания се знае, че поведенческата реакция на организма може да промени заложените предразположения към различни заболявания въз основа на човешката генетика, смята Ofer Amram, старши автор на изследването и ръководител на лабораторията на Катедрата по здраве и пространствена епидемиология към Университета на Вашингтон.
С други думи, ако човек живее в среда, която му осигурява здравословен начин на живот, може да повлияе положително върху генетичната предразположеност. Макар че липсват достатъчни данни в настоящото проучване за точните екологични и социални фактори, които да създадат среда, благоприятна за достигане на столетие.

Съавторите на изследването са работели по данни предоставени от държавата във връзка със смъртността през периода 2011-2015 година, като данните включват лица на възраст от 75 или повече години, като се има в предвид мястото на пребиваване към момента на смъртта, техният пол, раса, ниво на образование и семейно положение.
Въз основа на това къде е живял човекът, изследователите са ползвали данни от Американското проучване на общността и Агенцията за опазване на околната среда, за да дефинират стойност на различните променливи в околната среда за техният квартал. Променливите които са разгледани включват нивото на бедност, достъпа до транспорт и първа помощ, процент на населението в трудоспособна възраст, състояние на извънградските райони, замърсяване на въздуха и достъп до зелени площи. В последствие от събраните данни е направен анализ, който да обобщи кои квартални и демографски фактори са  обвързани с продължителността на живота.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Изследователите стигат до заключението, че активните квартали, по-високият социално-икономически статус и висок процент население в трудоспособна възраст (мярка за възрастово разнообразие) са положително свързани с достигането на столетие. Тези констатации показват, че общностите със смесена възраст са много полезни за всички, казва Bhardwaj. По този начин се стимулира разрастването на градските центрове, както и мобилността на улиците, което от своя страна ги прави по-достъпни за възрастните хора и улеснява достъпа до медицински грижи и хранителни магазини.
Авторът добави, че в кварталите в които има по-високо възрастово разнообразие, възрастните имат по-голяма обществена подкрепа и вероятно изпитват по-малка изолация.

Междувременно Bhardwaj смята, че техните открития също ще подпомогнат усилията за преодоляване на расовите различия в здравеопазването, от които са ощетени афроамериканци и индианци. В съответствие с предишни открития, данните показват, че бялата раса има повече предпоставки за достигане на столетие. Разглеждайки статистиките по пол, изследователите откриват също, че жените са по-склонни да достигнат столетна възраст.

И накрая изследователите подлагат на проучване в кои райони на държавата има по-голяма вероятност за достигане на столетие. За всеки квартал са направени изчисления върху статистическата разлика между средна продължителност на живота и перспективно необходимия брой години за достигане на столетие. Кварталите с по-ниска стойност на разлика имат по-голям шанс за дълголетие, спрямо кварталите с по-висока разлика.
След картографиране на резултатите от всички квартали от проведеното проучване се вижда, че в по-високо развитите социално-икономически райони, както и малките градове като района на Сиатъл и Пулман, вероятността за доживяване на столетие е по-висока.

Въпреки че, са необходими повече изследвания и разширяване на откритията, изследователите смятат, че резултатите от изследването могат да доведат в крайна сметка до по-здрави общности, допринасящи за дълголетие при възрастните.
Интерактивна карта на така наречените „сини зони“ на щата Вашингтон – зони с високо разпространение на столетници, изчислена в смъртни случаи при стоелтници като процент от всички смъртни случаи на възрастни над 75 години е налична в уеб сайта (https://chaselab.net/Centenarian/Index.htm) на лабораторията на Общността за здраве и пространствена епидемиология на Вашингтонския университет, който предоставя и кратко резюме на изследването.

 

Източник: https://www.sciencedaily.com/

Превод: Кремена Радичева


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.