Направи дарение на училище!

Автор: Михаела Варнева, Доцент, Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна

Резюме: На 9.09.1944 г. Отечественият фронт завзема властта в България и сформира правителство. Драстично се променят обществено-политическите отношения в страната и това оказва сериозно въздействие върху профсъюзното движение и професионално-съсловните организации. Целта на настоящата статия е да проследим промените в професионално-съсловните организации в страната и в частност в областта на здравеопазването за периода 1944-1989 г. За постигане на целта проучихме литературни източници и интернет сайтове. Установихме, че в някои отрасли промените са бързи, но в други професионални сфери, като здравеопазването например, те се извършват за период от около 3 години. Престават да съществуват отделните организации и всички работещи в сферата на здравеопазването са вкарани в една обща рамка – Профсъюз на здравните работници, който поради политическата обстановка в страната, абдикира донякъде от целите и задачите присъщи на съсловна организация. На най-ниското стъпало е първичната профсъюзна организация. През 1989 г. вятърът на промяната носи нови обществено-политически отношения, което налага промени. Профсъюзът на здравните работници не отговаря на новите условия и престава да съществува. Професиите в здравеопазването възраждат своите съсловни сдружения, съюзи и организации.

Ключови думи: здравеопазване, профсъюз на здравните работници, факти от миналото

На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт завзема властта в България и сформира правителство. Още на 16 септември е взето решение да се учреди Общ работнически професионален съюз (ОРПС), който да обедини съществуващите и новосъздадените професионални съюзи. Извършва се основно прегрупиране, но не е възможно да се избегне напълно тясно професионалния облик на съществуващите профсъюзи. Създават се 33 отделни профсъюза, обединени в ОРПС (6). 

С последвалата национализацията на частната собственост и ликвидирането на многопартийната политическа система, се създават условия за механично пренасяне на модела на съветските профсъюзи. Започва внедряване на съветската система във всички сфери на обществения живот, включително и в здравеопазването (9,19). 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Един от новосъздадените профсъюзи (от народната власт) е този на здравните работници (ПСЗР). Той е част от ОРПС и се създава на основата на съществуващите до тогава съсловни организации на отделните категории здравни работници. Според Василев, той  е продължител на идеалите, целите и задачите на Съюза на медико-санитарните работници. Инициатори за създаването му са дейци от Съюза на здравните деятели, начело със заслужилия профсъюзен деец Йордан Иванов Ножаров и др. негови съратници (8). От  16 до 18 септември 1945 г. се провежда първият конгрес на който за председател е избран фелдшерът Йордан Иванов Ножаров (6,15,20,22). От месец май на 1945 г. започва издаването на профсъюзния печатен орган в-к. Здравен фронт. Иванов ръководи ПСЗР до 1947 г., когато поради разклатеното си здраве предава щафетата на по-младите, но остава почетен председател до смъртта си на 13.11.1963 г. (7,8,20,23). 

В свое интервю за в. Здравен фронт д-р Рачо Ангелов-Министър на народното здраве, определя ПСЗР, като ценен сътрудник на МНЗ и важен фактор за мобилизиране силите на здравните работници. Той определя сътрудничеството с профсъюза не само като полезно, но и като необходимо. Профсъюзът придобива авторитет пред здравното ръководство. За краткия период от създаването си е обхванал всички здравни работници – наемници под ведомството на МНЗ, премахнал е съсловния антагонизъм и е настъпило желаното единство между здравните работници. По това време, особено остро изниква въпроса за превъзпитанието на медицинските кадри, когато с указ се задължават всички частно практикуващи медицински работници задължително да работят и в обществените здравни заведения  (8).

Скоро след установяване на народната власт, държавата поема контрола върху търговията на едро и правото да открива аптеки. През 1946 г. са открити 114 държавни аптеки, 100 от които са по селата. През 1948 г. държавните аптеки в страната вече са 537, а през 1952 г. са разкрити още 658 аптеки и 1173 аптечни пункта. През 1949 г. окончателно е ликвидиран частният сектор в аптечното дело (9).

Българският лекарски съюз (БЛС) постепенно е отстранен от обществения живот на страната и започва процес по неговото ликвидиране. Документ за началото на този процес е поместен във в. „Свобода“, бр. 8 от 17.09.1944 г. (15).

Постепенно съсловните организации на хората работещи в здравеопазването се вливат в профсъюза на здравните работници. 

През 1947 г. е разпусната съсловната организация на зъботехниците и те стават част от Профсъюза на здравните работници. Неин последен председател е г-н Крайселски (баща) (14). Съсловието загубва своята идентичност. То е претопено от по-многобройните съсловия на другите професии в здравеопазването. През следващите две години същата участ застига Българския зъболекарски съюз (БЗС), БЛС и Българския фармацевтичен съюз (БФС).

Зъботехниците се обединяват в кооперации и дружества. В средата на XX век се създават първите държавни лаборатории, които впоследствие стават част от Стоматологични поликлиники. По-голямата част от зъботехниците работят в тях, но все още има и такива, които са частно-практикуващи (4). 

В изпълнение на Конгресните решения от 1947 г. ЦС на БЗС упорито работи за вливането на Съюза в Профсъюза на здравните работници. За целта е създадена комисия, съставена от Профсъюза на здравните работници и заинтересованите съюзи, както следва: за БЗС – Б. Боянов и Д. Михалев; за БЛС – А. Симеонов и Д. Матеев и за БФС – Й. Йорданов и Н. Стоянов (2,15).

Според Михайлова и Атанасов през 1948 г. 90% от работниците членуват в профсъюзите (19). 

На първия пленум след II Kонгрес, с Указ се задължават всички частно практикуващи медицински работници задължително да работят и в обществените здравни заведения (8).

След V конгрес на БКП се създават предпоставки и ЦС на ОРПС взема решение, с което профсъюзите от 33 стават 20. На Профсъюза на хигиенните работници, в който членуват бръснаро-фризьори, бански работници и перачи, като малък такъв, не се намира друго място освен да се обедини с Профсъюза на здравните работници и това става факт на 24 февруари 1949 г., по време на II Пленум, въпреки че Профсъюзът на здравните работници не е доволен и не е съгласен (6,8). 

На 3.10.1949 г. е проведена Национална конференция БЗС, на която той се разформирова и се влива в Профсъюза на здравно-хигиенните работници към Централния съвет на Обединения работнически профсъюз (ОРПС). По същото време са закрити Съюза на свещениците в България, Съюза на фармацевтите, на архитектите и т.н. (2,15).

През октомври 1949 г. всички съсловни съюзи влизат в единния профсъюз на здравните работници. Единството за което са се борили медицинските работници в миналото, става действителност (1). Това е успех според съществуващия обществен строй и политиката провеждана в страната.

Една година по-късно през май 1950 г. на V Пленум на ОРПС сливането на двата профсъюза е отчетено като грешка и е взето решение за отделяне на хигиенния съюз от този на здравните работници (6).

От началото на 1950 г. здравеопазването бързо и решително се преустройва на социалистически основи. Зъболекарските отдели са преименувани в Стоматологични, а в 1951 г. сп. „Зъболекарски преглед“ излиза под ново заглавие „Стоматология“ (2).

През 1951 г. Общественото осигуряване и Охраната на труда преминават към профсъюзите. На третия конгрес на профсъюзите през 1951 г. Централният съвет на ОРПС се преименува в Централен съвет на Българските професионални съюзи (ЦСБПС). Приет е Кодекс на труда (19). 

Според устава на БПС (С.,1977, стр. 4), те са „Масова, самодейна, обществено-политическа организация на работническата класа, служещите и други трудещи се, организирани на доброволни начала, без разлика на политическа принадлежност, националност, раса, пол и религиозни убеждения“. Членството е задължително, като вноските се удържат направо по ведомост, от заплатата. Основната организационна единица е първичната профорганизация. БПС са създадени на основата на отраслово-производствения принцип, съчетан с териториалния. Върховен орган е конгресът, а между конгресите управлява Централният съвет. Печатен орган е вестник Труд, който се издава от „Профиздат“ (19). 

Дейността на профсъюзите е насочена към „мобилизацията на масите“ за повишаване производителността на труда, подобряване на квалификацията и те ръководят и т.нар. социалистическо съревнование. От друга страна профсъюзите се занимават и с безопасността на труда, здравословната среда, отдиха и почивката на трудовите колективи, организирането на евтини столови, културни и спортни изяви и т.н. (27). Постепенно профсъюзните организации започват да играят все по-голяма роля в управлението – в т. нар. “тройки” – директорът на предприятието, партийният секретар и председателят на профкомитета (19).

През 1952 г. за председател на ПЗР е избран д-р Владимир Василев, който ръководи успешно професионалната организация цели 15 години, до 1967 г. (7).

През 1952-1953 г. се изграждат съвети на средните медицински работници в здравните заведения, като органи на учрежденските профкомитети (18).

ЦС на БПС провежда Теоретична конференция по въпросите за професионалните съюзи в епохата на социализма (юли 1959 г.). Застъпва се становището, че в социалистическото общество, главно поле за изява на профсъюзите е да претворяват партийните решения за изпълнение на народностопанските планове. В подкрепа на това становище, в периода 1962 – 1989 г. ролята на профсъюзите почти напълно се обезличава. Те се превръщат в мълчалив сателит и изпълнител на волята на партията (3,19,27).

По това време практикуващите зъботехници работят в държавни и частни лаборатории. Появяват се и ведомствени, които обслужват определен контингент, военнослужещи, служители на предприятие или трудово-производителна кооперация (4,5).

В Музея по История на медицината, част от голямото семейство на Медицински университет – Варна се пази Заповедна книга на Окръжна зъботехническа лаборатория – Варна за периода от 13 февруари 1958 до 15 август 1960 г. В нея е описано ежедневието на работещите в лабораторията по това време-задължения, правила, заплати, наказания и награди. Сред списъка на работещите намираме името на Профпредседателя – Желязко Атанасов Чобанов. Странно, но на страниците на заповедната книга намираме текст, в който профорганизацията трябва да уреди дежурства през деня, за поддържане на печките, с които се топлят помещенията на лабораторията (11).

След пълната отмяна на частната практика на зъболекарите в България през 1974 г. (съгласно Закон за народното здраве, обн. ДВ, бр. 88 от 6 ноември 1973 г., влязъл в сила от 01.01.1974 г.) (9,13), се отменя частната практика и за зъботехниците. Те работят единствено в държавни и ведомствени зъботехнически лаборатории.

Като съвременници на част от този период (след 1980 г.), можем да твърдим, че Министерство на народното здраве води точен отчет на работещите по професиите и въз основа на това се определя приемът за обучение по специалностите в здравеопазването. Приемът се регулира в зависимост от нуждите на съответния регион. Профпредседателите на първичните профсъюзни организации вземат участие в управлението на съответната болница/лаборатория наравно с директора и партийния секретар.

Едва през 1987 г., за пръв път в историята на профсъюзите, при социализма, е приет нов Устав, който дава определена автономност и професионалната организация може самостоятелно да взема решения относно задачите си, формите и средствата за работа (19).   

На 8 февруари 1989 г. е учреден Независимия профсъюз “Подкрепа”, който издига, като основни принципи “свободата на сдружаване” и “независимостта” на профсъюзите. В края на годината (на 25 ноември 1989 г.) на V разширен пленум ЦС на БПС се приема Резолюция, обявяваща независимостта на българските профсъюзи от политическите партии, държавата, бизнеса и административните органи и организации.  През същата година е отчетено, че 98% от работещите членуват в профсъюз (3,19,26).

В началото на следващата година, на XI извънреден конгрес на БПС (12 февруари 1990 г.), БПС се преименува в Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), която преотстъпва част от имуществото си на опозиционния синдикат „Подкрепа“ (3,19,27). Двата синдиката привличат и здравни специалисти в своите редове. Става разделяне на практикуващите една и съща професия, на едно и също място, в двата синдиката. 

В първите години на демокрацията се създават и няколко други структури като: Народен профсъюз „Единство“, Национален профсъюз „Бизнес“, Асоциация на демократичните синдикати (АДС), Национален профсъюз и др, които имат общо 14 499 члена.  Членовете на големите синдикални организации КНСБ и КТ „Подкрепа“ са най-многобройни и са признати за национално представителни (3,19,25,26,28).

Според някои автори традиционните функции на професионалния съюз могат да се обобщят в следните направления:

– Колективно договаряне – всички преговори, които се водят между работодател, група от работодатели, или една или повече организации на работодатели, от една страна, и една или повече организации на трудещите се, от друга, за определяне на условията на труд, на заетост и/или за уреждане на отношенията между работодатели и техните организации и организациите на трудещите се.

– Защита на работните места – функцията има голямо значение за организациите на квалифицираните работници. Те се стремят да регулират условията за придобиване на квалификация и ограниченията за заемане на определени работни места, включително чрез изисквания в длъжностните характеристики. 

– Сътрудничество с работодателя – много от функциите на профсъюзите на работното място или в организацията са свързани със сътрудничество с работодателя. Конкретен механизъм, реализиращ тази функция, са изгражданите в организацията съвместни комитети или комисии, които тълкуват спорните клаузи на колективните договори, съблюдават тяхното спазване и регулират безопасността и хигиената на труда, здравето, производителността и др.

– Политическа активност – представя профсъюзите като групи за социален натиск със сравнително дълга история в страните с демократични традиции. Основното предназначение на тази функция е да се получи възможност за законодателна инициатива и за участие в законотворчеството на държавата.

– Социално осигуряване и социални грижи – в нашето съвремие системите за социално осигуряване са под държавен контрол, а системите за социално подпомагане са финансирани от бюджета и от други централизирани фондове, но някои профсъюзи са запазили тази своя исторически първа функция, макар и в много ограничени мащаби и изплащат помощи при болест, безработица, пенсиониране и смърт.

– Организиране на услуги – клубове и други условия за пълноценно използване на свободното време, в някои случаи за участие в дейността на трудовите борси, центрове на агенции и др. (24,29).

В наши дни част от гореизброените функции са неприложими за частно-практикуващи специалисти в системата на здравеопазването (лекари, дентални лекари, зъботехници) въпреки, че членуват в съсловни организации.

Професионално – съсловната организация, от една страна, трябва да се грижи за интересите на обществото, от друга страна – за интересите на съсловието (11). Поради многото и различни професии в здравеопазването, които членуват в единна съсловна организация (през периода) е невъзможно тя да се грижи пълноценно за интересите и следдипломното обучение на цялото съсловие, защото то е разнородно, макар и обединено в предоставянето на здравна грижа за населението.

Заключение: Този период, както и предходния,  е повлиян от обществено-политическия строй в страната. В средата на XX в. малките професионални организации се обединяват в по-големи организации. Не правят изключение и здравните работници. Отделните професионални организации в здравеопазването престават да съществуват и работещите стават част от Профсъюза на здравните работници, който изиграва своята роля в унисон със създалата се обществено-политическата ситуация. За съжаление, профсъюзът понякога абдикира от своите задължения на защитник на интересите на съсловието и се изживява като административен ръководител, заедно с директора и партийния секретар. Като съвременник на част от тези събития можем да обобщим, че отделните професионалисти се загубват в морето от здравни работници, членове на Профсъюза на здравните работници. През 1989 г. вятърът на промяната в България носи нови обществено-политически и икономически отношения. През 90-те години на XX в. на сцената се появяват нови национални синдикати, които са международно признати. 

У нас се затвърди убеждението, че винаги социално-икономическата и политическата обстановка в страната силно влияят върху синдикалното движение. Променените обществени отношения изискват нови организации, които да отговарят на новите роли на всеки един индивид от обществото и новите очаквания, които той има. В потвърждение на това, в края на разглеждания в статията период, здравните работници започват да възстановяват своите Професионални сдружения и Съюзи. Започва нова страница от професионалното движение в България и в частност в сферата на здравеопазването.

Литература:

1. Асенова Ст., Културно-масовата и идейно-възпитателната работа на профсъюза на здравните работници за периода от 1945 до 1965 г., Из историята на професионалното движение на здравните работници в България, част II, Материали от Национална конференция, Централен дом на културата на здравните работници, София, 1982, 406-435
2. Боснев Ив., Н. Шарков, Ж. Маслинкова, Алманах, 105-годишна история, второ коригирано и допълнено издание, Български зъболекарски съюз, София, 2010, 311
3. Варнева М., Представителност на представителните синдикати в България, Българска Наука, Сдружение „Форум наука“, София, 2020. 90-99
4. Варнева, Зъботехниката (някога и сега), Славена, Варна, 2014, 154
5. Варнева, Ретроспекция, анализ и социално-психологически проблеми при подготовката и реализацията на „професионален бакалавър“ по специалност „Зъботехник“, дисертационен труд за придобиване на ОНС „Доктор“, МУ-Варна, 2013, 198
6. Василев В., Беше ли грешка обединението на Профсъюза на здравните работници с профсъюза на хигиенните работници през 1949 г., Доклади от юбилейна сесия „1300 г. България“, част I, 26-27.10.1981г., Централен профсъюзен дом на културата на здравните работници, София, 1982, 41-45
7. Василев В. Заслугите на д-р Владимир Василев към профсъюзното здравно движение, Из историята на професионалното движение на здравните работници в България-част II, Материали от национална конференция, Централен дом на културата на здравните работници, София, 1982. 330-334
8. Василев В. Ролята на Профсъюза на здравните работници при полагане на основите на социалистическото здравеопазване в България – 1945-1952 г., Из историята на професионалното движение на здравните работници в България-част II, Материали от национална конференция, Централен дом на културата на здравните работници, София, 1982.  363-398
9. Давидова В., История на здравеопазването в България, държавно издателство „Наука и изкуство“, София, 1956.
10. Закон за Народното здраве, ДВ, бр. 88 от 6 ноември 1973 г. влязъл в сила от 1.01.1974 г
11. Заповедна книга на Окръжна зъботехническа лаборатория – Варна (за периода от 13 февруари 1958 до 15 август 1960 г.) – архив на музея по История на медицината, гр. Варна
12. Катрова Л., Обществено дентално здраве, дентална професия, дентална практика, WINI, София, ISBN 978-954-9437-26-3, 2011, 320 
13. Катрова Л., Кр. Цоков, И. Иванов, Очаквания на денталните лекари в България от тяхната професионално-съсловна организация 20 години след възстановяване на дейността ѝ, Социална медицина, бр. 4, 2017. 26-30
14. Кехайов Вл. Четвърт век-откровения. Зъботехника, бр. 3, СЗБ, София, 2015
15. Кинов В., К. Миленков, История на Българския лекарски съюз от 1901 г. до март 2003 г., книга първа, Български лекарски съюз, 208
16. Крайселски Хр. Сдружението се прероди в Съюз на зъботехниците, Зъботехника, сигнален брой, декември 1994
17. Крайселски Хр., Една наука се познава от този, който знае историята на тази наука, Зъботехника, сигнален брой, декември 1994
18. Милкова Цв., Дейността на съвета на средните медицински работници при ЦК на ПСЗР, Из историята на професионалното движение на здравните работници в България, част II, Материали от Национална конференция, Централен дом на културата на здравните работници, София, 1982, 444-451
19. Михайлова Т., Хр. Атанасов. 100 години организирано работническо движение, Институт за социални и синдикални изследвания, 2004. 29
20. Ненова М. Борческият път на Йордан Иванов Ножаров, Из историята на професионалното движение на здравните работници в България-част II, Материали от национална конференция, Централен дом на културата на здравните работници, София, 1982. 299-309
21. Серафимов П., Развитие и характер на професионалното движение на здравните работници в буржоазна България и неговата роля за изграждане на общественото здравеопазване, Автореферат, МНЗ, Научен институт по социална хигиена и организация на здравеопазването, София, 1979. 39
22. Серафимов П., Професионалното движение на здравните работници в буржоазна  България и общественото здравеопазване, Медицина и физкултура, София, 1981. 138
23. Серафимов П. Борбите на професионалните организации на здравните работници в България за обществено здравеопазване. Из историята на професионалното движение на здравните работници в България-част I, Материали от национална конференция, централен дом на културата на здравните работници, София, 1982. 2-23
24. Тодорова М. Роля на организациите на работниците и служителите в индустриалните отношения, http://www.referati.org/profsyiuzi-syshtnost-i-vidove/59265/ref (20.05.2020)
25. www.knsb-bg.org – официален сайт на КНСБ (31.03.2020)
26. www.podkrepa.org – официален сайт на КТ „Подкрепа“ (31.03.2020)
27. http://www.omda.bg/page.php?tittle=Български_професионални_съюзи&IDMenu=530&IDArticle=5789 БПС (30.03.2020)
28. https://ime.bg/bg/articles/sindikatite-w-bylgariq-ne-w-tozi-format (27.03.2020)
29. http://mitko.villaverde-bansko.com/Institucii.pdf (25.02.2020)

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!