Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Проф. д-р Велизара Пенчева, председател на Общото събрание на Русенския университет, ректор на университета в периода 2016 – 2018 година. Автор и съавтор на повече от 200 публикации и учебни помагала в областта на транспорта. Координатор и член на повече от 30 проектни екипа. Носител на Награда Русе за дългогодишна образователна и научноизследователска дейност.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен)– проекти, изследвания, …

Въпроса за „ежедневието“ на един учен бих перифразирала на „денонощието на един учен“. Учените са свободни хора! Аз винаги съм била удовлетворена от факта, че в живота си мога да управлявам времето, през което работя, да избирам научните проблеми, върху които да се фокусирам, и да избирам хората, с които да бъда в екип. Ученият не е чиновник с определено време за работа. Изкушен от предизвикателствата и много често от интересни задачи, които възникват, той може да работи непрекъснато навсякъде, дори ако щете и когато пътува. В действителност учените се учат, докато вървят напред. Несигурността е присъща на пътя на откритието и успехът не е гарантиран. Ако трябва да се обобщи накратко, обичайните занимания на учения са: няколко проекта, които са с различни изследователски екипи и в които има дефинирани различни изследователски задачи; работа с докторанти за разработването на дисертациите им; работа с млади учени за подкрепата им в тяхното развитие; планиране и развитие на материална база за научни изследвания. И още един важен момент, свързан с популяризирането на научното творчество сред обществото. Изследванията ни трябва да се познават от хората, за да сме им полезни. Именно затова участваме в конференции, семинари, заседания и други публични събития, както и в различни органи на управление на местно и държавно ниво. Само така можем да преодолеем постепенно дистанцията между изследователите и обществото.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Научните ми интереси са свързани с транспорта, а, както е известно, градовете са едни от най-невралгичните точки за транспорта. Именно затова повечето от изследванията ми са свързани с оптимизация и организация в градската логистика и мобилност. Технологиите за превозване, енергийната ефективност, декарбонизацията на транспорта, безопасността на автомобилното движение са също въпроси, включени в моите изследвания. Икономическото, социалното и технологичното значение на транспорта за населението означава, че научните изследвания в тази област са от съществена полза за обществото и икономиката.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

В света има много неизвестни неща, които объркват всички ни. Най-пресният пример за човечеството е COVID-19. Някъде бях прочела: „Невежеството ни далеч превъзхожда познанието ни“, а това създава сериозни проблеми и, както отбелязва Чарлз Дарвин, „невежеството поражда увереност по-често, отколкото знанието“. Всъщност ние не знаем достатъчно за света около нас, за да правим категорични заключения. Наистина науката е постигнала забележителен напредък, но не всичко е известно и познаваемо. Така че, всяко познание за човечеството е много важно.
Според мен, да се занимаваш с наука, означава да изследваш с любопитство и възхищение така, че да развиваш визионерство.
Като дете обичах математиката, справях се със задачите с удоволствие. Решението ми да уча в Математическа гимназия беше много оспорвано от моя баща. Той настояваше да уча в икономически техникум или езикова гимназия. С помощта на мама успяхме да го убедим, че трябва да приеме моето решение. Двамата, сега покойници, винаги са ме подкрепяли и дори да сме спорили, винаги се съобразяваха с моите решения.
В далечната 1979 година избрах професията „университетски преподавател“ и това беше предпоставката и началото на научната ми кариера. Да познаваш новите научни постижения в твоята област, ти самия да изследваш и всичко това да го включваш в учебния процес, който провеждаш със студенти и докторанти, е удовлетворение, което би разбрал само този, който го е постигнал. Да развиваш проекти заедно с членовете на научната школа, която си създал, е сериозно предизвикателство, с което ми харесва да се справям.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Комплексни са факторите, които са допринесли за развитието ми като изследовател – от участието в първия научноизследователски екип и шанса той да има висок хоризонт, през самообучение, обучения и мобилности, до познаване на реалната среда, в която са твоите изследвания и много други. В по-късния етап, когато вече си утвърден учен, е важно да си създал предпоставки да избираш и работиш с добър интердисциплинарен екип от учени. Но онова, което съм научила, е, че само ефективната работа е от ключово значение за успеха на учения.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Трудностите са като при всички колеги: недофинансиране, ниско заплащане, ограничени средства за развитие на материална база, участие в научни форуми, книги и др. Ако в България имаше функционираща инфраструктура на световно ниво, ние щяхме да имаме световно известни учени и научни школи за следващите поколения.
Към това добавям и факта, че транспортната наука е интердисциплинарна наука, която изисква участието на различни специалисти в едно научно изследване. Например, транспортната система е съвкупност от пътища на съобщенията, транспортни средства и средства за свръзка и комуникации. Днес ние не говорим само за един вид транспорт, а за взаимодействието на видовете транспорт, за мултимодални, интермодални, комбинирани превози, синхромодален транспорт. Помислете само колко различни познания са необходими за изследването дори на малка част от това. Създаването на интердисциплинарни екипи е сложен процес и много често изисква редица промени, които променят статуквото. Основните звена във висшите училища са факултетите, но те са специализирани в определени научни области, което твърде често е пречка за развитието на интердисциплинарни екипи. Създаването на научни институти и научни лаборатории може да преодолее тези проблеми и да осигури хоризонталната интеграция в институцията. Сътрудничеството и участието в образователни и научноизследователски мрежи е друга добра възможност. Особено след 1989 г. развихме много международни сътрудничества, но в същото време това не е тенденция за страната. Висшите училища се разглеждат по-скоро като конкуренти, а не като партньори. В последните години с усилията на МОН и програмите, които финансира, се прави опит да се изчисти този проблем.
Развитието на науката е пряко свързано с развитието на технологиите. В следващите 30 години вероятно ще видим повече промени в технологично и организационно отношение в транспорта, в сравнение с времето, когато е изобретен първият автомобил в света в началото на миналия век. Сега говорим за автономни и свързани превозни средства, за промяна в модела на използване на превозните средства – от притежание на личен автомобил към използване на транспортната услуга, за декарбонизация на транспорта и ограничаване на вредното му екологично въздействие и т.н. Всичко това изисква и много изследователска работа, а учените в областта на транспорта в страната не са много.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

На първо място науката в страната е недофинансирана години наред. И въпреки че последните години се намират решения, включително и за целеви финансирания, трябва да се има предвид, че възможността да се правят качествени изследвания е дълъг процес. Финансираното днес ще се отрази след години върху резултатите от научните изследвания. Магически пръчици няма!
Второ, необходимо е да се промени отношението към труда на научния работник и неговият труд да се заплаща достойно, за да се мотивират младите хора, които имат потенциал да се занимават с научна работа. Разбира се, тук става въпрос и за вече утвърдените учени – те са тези, на които може да е разчита да създадат и развият научни школи.
Трето, необходимо е да помним добре, че имаме човешки потенциал, който може много да постигне в науката, стига обществото да му отдаде заслуженото и да му предостави високоефективна научна инфраструктура. Има много примери на българи, които работят в чуждестранни научни колективи и постигат добри резултати.
Четвърто, съществува потребност от развитие на научна инфраструктура и човешки капитал в регионите на страната. Особено стратегически важно е това за трансграничните региони. Съседите ни вече развиха центрове за върхови постижения, регионални центрове и др., а ние още ги строим. Питам се дали нашите учени няма да бъдат привлечени от създадените условия за изследвания в съседните държави и България да ги загуби като потенциал.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

В учебниците в училище науката изглежда като съвкупност от добре известни факти и принципи, които са ясни и неоспорими. И това е обяснимо, тези източници разглеждат науката назад във времето и често оставаш с впечатлението, че откритията са неизбежни, дори скучни. Пандемията COVID-19 може би за първи път показа едновременно на толкова хора по света, че науката за непознатото е дълъг и труден процес.
Хората обичат да говорят на всякакви научни теми – от ролята на въглеродния диоксид в изменението на климата до имунологията – и като правило са нетърпеливи да научат повече. Те не се страхуват да задават въпроси, често пъти съвсем различни от тези, с които сме свикнали в научната ни среда. Например, на едно събитие наскоро ми беше зададен въпросът „Как бихте коментирали хипотетичната възможност да се въведе стандарт за брой население на дадено място в съответствие с възможностите на съществуващата транспортна система? Това никъде и никога не се е случвало в съвременния свят, но ето една нетрадиционна гледна точка. Участието като изследовател в едно публично събитие може да бъде сериозно преживяване и много често по-предизвикателно от нашите детски пързалки в снега или въпросите на колегите ни. Във всеки случай почти сигурно е, че ще намерите хора, които имат уникална и свежа гледна точка.
За съжаление доверието на обществото в науката намалява поради редица фактори, като повишена сложност, енергийни и екологични кризи, съвременната COVID пандемия, които изискват подход с по-голямо участие на учените. За науката и труда на учените трябва да се говори! Само така науката ще се познава от повече хора, те ще станат съмишленици, ще разбират и подпомагат нейния принос за обществото! Необходимо е по-добро разбиране на възприятието на обществото за науката за подобряване на научното обяснение и публичната комуникация.

Автор: Юлиана Попова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!