Проф. Константин Хаджииванов: Най-същественото сега е властимащите да осъзнаят необходимостта от развитието на науката

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Чл. кор. проф. дхн Константин Хаджииванов. Основна месторабота – Българска академия на науките – зам. председател. Допълнителна месторабота – Институт по обща и неорганична химия – БАН – професор.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Мисля, че не съм подходящ пример за това, как трябва един учен да разпределя времето си. Понастоящем работният ми ден минава предимно в административна дейност, а за наука крада от свободното си време вечер или през уикенда. Непосредствено преди да поема длъжността зам. председател на БАН участвах в един мащабен европейски проект, целящ разработването на мембрани за сепариране на въглероден диоксид – проблем, пряко свързан с климатичните промени. С експериментална дейност напоследък практически не се занимавам. Хубавото, е че моите сътрудници са висококвалифицирани и можем добре да работим дистанционно – те ми изпращат резултати, които обсъждаме. В момента научната ми дейност е концентрирана върху два екологични проблема, свързани с два проекта – адсорбция на СО2 (Национална научна програма ЕПЛЮС) и адсорбция и конверсия на азотни оксиди върху церий-съдържащи системи (договор с ФНИ).


Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Научните ми приноси са свързани предимно с химични процеси, протичащи върху твърди повърхности (адсорбция, катализ). Бих откроил две тематики.

– Разработването и експерименталното потвърждение на теория за формирането на близначни адсорбционни комплекси – т.е. случаи, когато две или повече газови молекули се адсорбират върху един и същи център от твърдото тяло.

– Идентифициране и охарактеризиране на нови повърхностни съединения – като изключим близначните комплекси това са предимно оксо-съединения на азота. Голяма част от тези съединения са междинни комплекси при каталитичните реакции за конверсия на азотни оксиди и тяхното познаване подпомага дизайна на ефективни катализатори.

Бих казал, че основната част от научните ми постижения все още е далеч от конкретни практически приложения. Ползата за обществото и икономиката (не само от мен, а от научната ни група) е свързана предимно с множество анализи, експертни мнения и съвети към различни икономически субекти. В някои случаи сме използвали и по-периферни научни резултати за конкретни разработки, например действащи катализатори. Както споменах по-горе, участието на нашата група в европейски проект подпомогна създаването на материали за намаляване на емисиите от CO2.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Пред мен никога не е стоял въпросът за избор на професия. Още от ранните си ученически години се увличах по химията, а изследователската професия дава възможност за обогатяване на фундамента на тази наука.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Една от предпоставките за скромните ми успехи като учен е фактът, че завърших Химическия факултет на СУ – един факултет на много високо ниво. След това имах късмета да попадна в един от водещите институти на БАН – Института по обща и неорганична химия, известен с високите си критерии към научния състав. Несъмнено, голяма влияние върху научната ми кариера оказаха и трите ми дългосрочни специализации – в Института по катализ в Новосибирск – Русия (6 месеца през 1986 г.), в Университета П. и М. Кюри – Париж- Франция (12 месеца, 1991-1992 г.) и в Университета в Мюнхен (Хумболтова стипендия за 12 месеца, 1998-1999 г.). От значение са и някои краткосрочни визити в Университета в Генуа – Италия и Университета на Нормандия – Каен – Франция, които също допринесоха за оформянето ми като учен.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

За съжаление, повечето проблеми в основата си са финансови. Това се отнася не само до ниското възнаграждение на учените, но и до невъзможност за участия в конференции, закупуване на специални консумативи и др. В интерес на истината, през последните години болният проблем за научната инфраструктура е частично решен, но липсата на интегрален подход за подкрепа на научните изследвания, както и кампанийността на редица мерки, оставят множество отворени проблеми.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Едно неотдавнашно проучване на общественото мнение показа, че основната част от българското общество има положителна нагласа към науката, научните изследвания и българските учени. За съжаление това не важи за голяма част от политическата класа. Дори през последните години сме свидетели на обиди към цялата научна гилдия (напр. просяци и др. подобни). Лично според мен, най-същественото сега е властимащите да осъзнаят необходимостта от развитието на науката, както и че тя не е непосредствена производителна сила, и да я подпомогнат не само финансово, но и с необходимите нормативни промени.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се, за наука трябва да се говори, в частност трябва да се популяризират и постиженията на българските учени. Истина е, че много учени все още не могат да намерят най-добрия език за комуникация с обществото. В това отношение аз все пак съм оптимист, тъй като през последните години наблюдаваме някакъв прогрес.


Европейска нощ на учените 2022 г.: