Направи дарение на училище!

Изследователската програма GlobAfrica представи доказателства, че средновековните общества в Субсахарска Африка, смятани дълго време за напълно изолирани, всъщност са поддържали интензивни контакти както помежду си, така и с други части на света.

Руините на Велико Зимбабве. Credit: Wikipedia

Обикновено се казва, че победителите пишат историята. В Субсахарска Африка тази поговорка е валидна за средновековната епоха, предшестваща европейския империализъм на континента. И до днес разказът за този период, обхващащ XI – XVII век, до голяма степен се основава на фрагментарните наблюдения на първите колонизатори. Днес вече не е достатъчно да опровергаем тази представа с контрапримери – историческите изследвания, провеждани с помощта на нови методи, вече могат да документират тези връзки.

Въпреки че представата за изолираността на средновековна Африка днес вече противоречи на голям брой проучвания, засега все още малко изследвания са фокусирани върху характера на тези междуконтинентални връзки. С тази цел през 2015 г. стартира програмата GlobAfrica, за да се опита да дешифрира тези сложни взаимоотношения. За четири години мултидисциплинарният проект, финансиран от Националната агенция за изследвания на Франция (ANR), събра около петдесет изследователи от различни области – историци, археолози, палеоботаници, генетици, лингвисти, изкуствоведи, географи, специалисти в молекулярната палеопатология, етноботаници, икономисти и др.

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Този голям проект е изграден върху три казуса, фокусирани върху търговията, големите епидемии и присвояването на екзогенни растения“, обобщава Адриен Делмас, директор на Центъра „Жак Берк 2” в Рабат и главен координатор на GlobAfrica. От XI век до настаняването на португалците по крайбрежието на Индийския океан в началото на XVI век, тази крайбрежна ивица е място на интензивен търговски обмен между арабски, индийски и китайски търговци и местните кралства от африканските планини.

„Въпреки че знаем, че този регион е в основата на възникването и разпространението на суахилската култура, естеството на връзките му с политически и културни общества като монархиите от Големите езера в Централна Африка или древните градове като Велико Зимбабве в южната част на континента, все още повдига много въпроси”, подчертава Адриен Делмас. „Нашите изследвания бяха насочени към промяна на фокуса на анализ чрез изучаване на крайбрежните общества от гледна точка на царствата във вътрешността. „

Търговията

Изследователите на GlobAfrica провеждат няколко проучвателни кампании в Зимбабве и Мозамбик по места, които все още не са достатъчно добре проучени, като бившия град Софала, смятан за основно морско пристанище на Велико Зимбабве.

Проучването на слоевете от средновековния период разкрива наличието на стоки като стъклени мъниста, произведени в Югоизточна Азия, или фрагменти от керамика, изработени в Китай. Тези открития, които свидетелстват за активни търговски отношения между кралствата от вътрешността на континента и крайбрежните търговски центрове, се потвърждават от анализа на описанията на късносредновековните мюсюлмански географи. След това екипът прави детайлна реконструкция на търговските пътища, свързвали Южна Африка с икономическите центрове от крайбрежието на Индийския океан.

Археологията

Археологическата част на проекта GlobAfrica се провежда на 4000 км западно оттам, в района, граничещ с Гвинейския залив. Между 2015 и 2018 г. в Нигерия са организирани четири археологически кампании в големия някога средновековен град-държава Ифе от международен екип изследователи, ръководен от Джерард Чуин, професор по история в колежа „Уилям и Мери” в САЩ. По време на разкопките археолозите откриват, че в първата половина на XIV век градът е изоставен толкова бързо, че жителите са били принудени да оставят след себе си редки и скъпоценни предмети, като например бронзови глави, които удивляват с фината си изработка.

Според археолозите внезапното изоставяне на един от най-важните центрове в тропическа Африка се обяснява – поради липсата на следи от въоръжен конфликт  – със страховитата чумна  пандемия, която опустошава голяма част от Азия, преди да бъде пренесена в Европа през 1348 г. и която очевидно е достигнала и до Западна Африка чрез търговските пътища.

Тази хипотеза се подкрепя от редица резултати от проекта GlobAfrica. Анализът и преосмислянето на средновековните писмени източници показва, че през XV век двама европейски светци, възприети от етиопската иконография и култура, вече са били асоциирани с чумата. При изследването на генома на съвременния щам Yersinia pestis, останал дълго време активен в Източна Африка, се установява, че последният е произлязъл от по-стар щам, свързан с чумната епидемия, поразила Европа през 1360 г. Фокусирайки се върху анализа на човешки останки от други средновековни обекти в Западна Африка, екипът изследователи сега се надява да изолира именно този древен щам на бактерията и по този начин да намери потвърждение на своята теория.

Екзогенните растения

Последният етап на изследването на GlobAfrica е насочен в района на Големите африкански езера около Източноафриканската рифтова зона. Неговата цел: да изясни ролята на растенията, внесени от Америка след XVI век, върху икономическата, социалната и културната организация на селищата в тази огромна географска област. „В региона на Големите езера огромното мнозинство от отглежданите понастоящем хранителни култури като сладкия картоф, маниоката, царевицата, фасулът, фъстъците и чушките идват от Америка“, уточнява Кристиан Тибон, професор по история в Университета в Пау и координатор на тази част от програмата.

Въз основа на съпоставката на съвременната земеделска картина и тази от XIX век, разпределението на гъстотата на населението, многообразието и интензитета на културните връзки екипът се стреми да реконструира как е еволюирала социалната и културна структура в предишните векове и по-конкретно в средновековието.

Излизайки извън утъпканите пътища, екипът изследователи смята, че голямото разнообразие на отглежданите растения на север от езерото Виктория е следствие именно от активна размяна на семена и обмяна на земеделски опит между местните селски общности извън големите търговски пътища. От друга страна работата на етноботанистите и лингвистите в екипа, свързана с назоваването на култивираните растения, позволи на изследователите да изтъкнат  две основни направления за разпространението на американските растителни видове – от запад по протежение на басейна на река Конго, и от север по долината на Нил до езерото Виктория. „Може би нашата работа ще успее малко да разтърси общоприетото схващане за развитието на района на Големите езера само въз основа на управлението на могъщите кралства, пренебрегвайки ролята на  забравените градове-държави и местните общности без държавно устройство, които също са допринесли за развитието на тази част на Африка“, обобщава Кристиан Тибон.

Все по-голяма е нуждата да се познава предколониалната история на африканския континент, смята Адриен Делмас и обобщава: „Събраните исторически, археологически и други данни и доказателства по време на цялата програма, са предназначени да помогнат за едно ново и по-добро разбиране на общоафриканската история“.

Превод: Елена Страхилова

Източник: CNRS

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!