Проект BG05M2OP001-1.001-0003-С01 за изграждане на центъра се финансира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ възлиза на над 29 млн. лева, от които над 24,9 млн. лева (85%) са предоставени от Европейския фонд за регионално развитие и над 4,4 млн. лева (15%) са национално съфинансиране.
Над 75% от стойността на проекта е за изграждане на научна инфраструктура.
Проектът е с начало 3 август 2018 г. и край – 31 декември 2023 г.
Изграждането на научно-изследователската инфраструктура ще се реализира на два етапа.
Първият етап включва изграждането на дейта център с капацитет над 3 PB, в т.ч. управляващи сървъри и сървъри с голяма памет за работа с големи данни, както и първи етап на Лаборатория за 3D дигитализация и микроструктурен анализ с микронна резолюция.
Във втория етап ще бъде изградена високопроизводителна изчислителна система от следващо поколение, с висока енергийна ефективност и производителност над 1 PFOP/s, както и втори етап на Лаборатория за 3D дигитализация, включващ оборудване за компютърна томография със субмикронна резолюция и динамичен фазов контраст.
Новата инфраструктура ще бъде интегрирана в европейските електронни инфраструктури, като по този начин се осигурява достъп до ресурси в EGI и PRACE.
Дейността на Центъра е насочена към създаване на интегрирана научно-изследователска електронна среда за решаване на актуални проблеми с висока научна и обществена значимост. ЦВП по Информатика и ИКТ ще изгради научен комплекс, в който ще се провеждат научни изследвания в съответствие с най-добрите световни стандарти и практики, при осигуряване на критична маса от учени на високо ниво, добре дефинирана организационна структура и програма за научни изследвания, в съответствие с приоритетите на тематична област Информатика и ИКТ на Информационната стратегия за интелигентна специализация.
Тя включва следните научни проекти:
- Иновативни пресмятания и големи данни: алгоритми, средства, услуги;
- Мрежови алгоритми и софтуерни средсва за широкомащабни симулации на високотехнологични материали и процеси;
- Ефективни методи и алгоритми за Монте Карло симулации, анализ на чувствителността и стохастични оптимизации;
- Езикови технологии и технологии, базирани на съдържание, за приложения над големи данни;
- Вариационни и статистически методи в информационните науки и технологии;
- ИКТ подходи за моделиране и симулации на динамични процеси в индустрията и уеб базирани приложения, нови услуги и продукти;
- Математически модели и числени методи за процеси на пренос и свързани процеси свързани с мехатроника и биомедицински приложения;
- Иновативни пресмятания за анализ на последствията от климатичните промени;
- Математическо моделиране в лекарствения дизайн и биоинформатика;
- Уеб и безжични технологии на бъдещето, търсене в масиви от данни и моделиране с приложения;
- Концептуално моделиране и симулация на интелигентни екосистеми.
Целите на проекта са свързани с изграждането на модерна електронна инфраструктура: компютърни системи, ресурси за съхранение на данни и услуги и осигуряване на достъп на изследователите в България; интегрирането на отделните слоеве на е-инфраструктура със стандартизирани и специфични за отделните научни общности услуги, с цел създаване на виртуална изследователска среда; стимулирането на изграждането на висок научен капацитет в България и насърчаване на интердисциплинарни подходи; осигуряването на функции, позволяващи управление на данни за научните общности; осигуряването на програми за подпомагане и обучение за потребителите в България, както и създаването на условия за провеждане на научни изследвания в съответствие с най-добрите световни стандарти.
Очакваните резултати от успешното осъществяване на проекта са следните:
а) Утвърждаване на лидерската позиция на България в Югоизточна Европа в областта на високопроизводителните пресмятания, чрез изграждане на Дейта център през първия период на проекта, и на нова суперкомпютърна система през втория етап, при режим на работа 24/7;
б) Ресурсно осигуряване на пълноценното участие на България в Европейската Грид инфраструктура, издаване на Грид сертификати, подкрепа за наблюдение и отстраняване на проблеми на включените в европейската инфраструктура български клъстери, решаване на проблеми на виртуалните организации, използващи инфраструктурата;
в) Инсталиране и обновяване на софтуера, позволяващ достъп до изчислителни ресурси и ресурси за съхраняване на данни, с използване на облачни протоколи; създаване на среда за изследвания в областта на облачните пресмятания;
г) Инсталиране и обновяване на софтуер, позволяващ съхранение и обработка на големи обеми от данни с използване на високопроизводителни ресурси; обучение и подкрепа на мултидисциплинарни екипи, които използват най-съвременни постижения в областта на ИКТ и на математическите методи и алгоритми за научни изследвания;
д) Разработване на интегрирана платформа, обхващаща всички слоеве на изчислителната екосистема, включително мрежови, компютърни ресурси и данни, софтуер и средства за ефективна работа на научните общности;
е) Изграждане на модерна Лаборатория за тримерна дигитализация и микроструктурен анализ с цел създаване и обработка на тримерни цифрови модели на реални обекти с висока резолюция; обучение и поддръжка за учени от интердисциплинарни екипи, които прилагат най-нови постижения в областта.
Центърът за върхови постижения се изгражда от консорциум, включващ Института по информационни и комуникационни технологии – БАН, който е и водеща организация, Института по математика и информатика – БАН, Института по механика – БАН, Националния институт по геофизика, геодезия и география – БАН, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Медицински университет – София; Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Асоциираните академични партньори са Институтът по статистика и математически методи в икономиката – ТУ Виена (Австрия) и Фраунхоферовият Институт по индустриална математика в Кайзерслаутерн (Германия). А шест високотехнологични български компании са асоциирани индустриални партньори.
Интервю с чл.-кор. дмн Светозар Маргенов и ръководител на ЦВП по Информатика и информационни и комуникационни технологии може да прочетете тук.
